От Диян Русев
Видео: Сляпата Вайша
Част от разказа на Георги Господинов – Сляпата Вайша:
С лявото око виждала само назад, в миналото, а с дясното – единствено онова, което имало да става в бъдещето. И макар двете ѝ очи да били отворени като на всички зрящи, Вайша все едно била сляпа.
Сляпата Вайша ѝ викали всички. Рядко излизала от къщи, а в двора ходела с протегнати ръце, блъскала се в черешата, деряла се из къпините и събаряла грънците под сайванта. Черешата, къпините и грънците не съществували за нея, така както не съществувал и днешният ден.
За лявото ѝ око те още не били дошли от пръстта, за дясното ѝ били вече повехнали или станали на пръст.
Докато Вайша била още малка, майка ѝ първа забелязала странната ѝ слепота. Откъде да знаела, че за лявото око на Вайша жената, надвесена над нея, е току-що проходило момиченце, а за дясното – грозна, изкривена старица.
Когато Вайша проговорила и започнала несвързано да обяснява какво вижда, решили, че на очите ѝ е направена черна магия.
Проточила се една върволица бабички, плюели през рамо, дърпали си ушите и цъкали с език.
Да пие божурово семе преди изгрев слънце 40 дни секи ден…
От ястреб жлъчка да сгори и да я наложи на окото, дорде е топла още…
От черна кокошка воденицата да обелиш, сал кожата, люспата, и я тури на очите…
Само една от бабите седяла отстрани, клатела костенурчата си глава и нищо не казвала. Накрая, като станала да си ходи подир всички, рекла тихо, че от нищо файда няма да има, докато не се намери нещо, което да ѝ събере очите и да я върне на тоя свят.
Расла, порасла Вайша, станала хубава млада жена. Дори това, че лявото ѝ око било кафяво, а дясното зелено, само удвоявало хубостта ѝ.
Включи се във Facebook групата ни и получавай известие за нов брой на Списание Амбиция
Хареса ли ти тази статия?
50 от най-добрите ни интервюта ще намериш в книгата ни "Вдъхновяващи истории на успели българи".
Виж повече
