От Спас Спасов
Рудолф Пицка е роден на 28 юли 1881 г. в Чехия. Той е автор на първия в стопанската история на България крупен инвестиционен проект с чуждестранно финансиране. По негова инициатива в Горна Оряховица се организира модерен промишлен комплекс, в който се практикуват разнообразни дейности в различни фабрични сгради. Въпросното предприятие е най-успешното и продължително икономическо начинание в България от Освобождението до края на Втората световна война. Нека да видим това през погледа на българската история в рубриката на списание Амбиция „Ако можеха да говорят…“, в която “вземаме интервю” от бизнес елитите на България, а техните отговори са базирани на историческите факти.
Г-н Пицка, Вие сте известен като един от бащите на захарната индустрия не само в България, но и на Балканите. Кажете нещо повече за себе си, как станахте пионер в новите технологии в чужда страна като България.
Първо да уточня, че никога не съм гледал на България като на чужда страна. След вашето Освобождение (1878 г.) именно ние, чехите, получихме благородното призвание да ви запознаем със своя индустриален опит и да ви бъдем полезни в организирането на модерно, европейско, промишлено производство. Преди мен за същото в България вече бяха пристигнали братята Прошек и Франц-Франтишек Милде. В моя случай аз избрах да дойда и да помагам със знанията си, които бях натрупал в сферата на индустриалната химия. Живях и се трудих години наред в България, тук построих своя дом, тук бяха всички близки на сърцето ми хора. България стана за мен втората родина, в която успях да сбъдна мечтите си.
За да дойдете и осъществите амбициите си, Ви беше нужно финансиране.
Да, тръгнах към България съвсем млад и пълен с идеи, за които ми трябваха много пари. Още от студент в Пражката политехника кроях планове как един ден ще ръководя някой голям концерн. Смела мечта, която сбъднах в български условия. Дипломирах се като инженер-химик. Натрупах известен опит в захарни фабрики в родината си, в Румъния и Сърбия. В Румъния ми беше много приятно, защото там имах възможност за научни експерименти, целящи аклиматизация на захарното цвекло. След това насочих поглед към България, в която виждах бъдещето на захарната индустрия на Балканите.
Вие сте първият в стопанската история на България, който изготвя свой икономически проект, одобрен и финансиран от кредитна институция. Днес тази практика е много популярна, дори децата я изучават в училище.
Да се правят такива проекти в България стана възможно след 1904 г., когато се прие изменение в Българския Търговски закон, позволяващо на регистрирани и в чужбина търговски дружества да извършват стопанска дейност на ваша територия. Това доведе до значителни инвестиции в страната ви. В икономически смисъл представляваше истинското ви „освобождение“, защото по онова време кредитът в България, основно отпускан от държавната ви банка (БНБ), беше най-скъпият в цяла Европа. Имахте крещяща нужда от чужди финансови инвестиции. Аз го изтъкнах това в своя технико-икономически доклад пред Пражката кредитна банка.
И тя склони да инвестира в създаването на захарна фабрика?
Да, но не стана никак лесно. Аз бях все още много млад тогава и нямах почти никакъв управленски опит. Докладът го писах 30-годишен, разполагах с все още твърде скромен трудов стаж. Но в крайна сметка банката склони към разумната инвестиция. През август 1912 г. се създаде Българо-чешко акционерно дружество, което да оперира на българска територия. В него влизаше Пражката кредитна банка заедно с няколко чешки, сръбски и български индустриалци.
Включи се във Facebook групата ни и получавай известие за нов брой на Списание Амбиция
Разкажете за проекта си пред банката. Какви Ваши съображения наклониха везните в полза реализиране на проекта?
Взех предвид перспективите пред модернизацията на страната ви. Следосвобожденска България бе държава с преобладаващо селско население, заето на 80-90 % в аграрния сектор. Но целият цивилизован свят се индустриализираше. Това нещо не можеше да подмине и вас. И тъй като България не разполагаше с кой знае какви полезни изкопаеми, нито имаше откъде да ги добие безплатно – най-рационалното решение за такава страна беше, ако се занимава с някаква промишленост, то тя да е на база на собствено земеделско производство. България трябваше да развива хранително-вкусова и лека промишленост. Всъщност именно тези бяха гръбнакът на българската индустрия по онова време. Около 4/5 от цялото индустриално производство на България към 1909 г. бяха храни, текстил и кожени изделия. Аз предвидих, че тази тенденция ще продължи и може да се използва. И се оказах прав.
Знаех, че ние в Чехия, по онова време част от Австро-Унгарската империя, имаме условия за развитие на тежка промишленост. Западните от нас страни (Англия, Франция, Германия) също се стремяха да организират икономиката си около промишленост с по-висока добавена стойност (металургия, машиностроене, електроенергетика). Но тези богати държави имаха откъде да почерпят необходимите им суровини, имаха колонии по цял свят.
По пътя на историческата логика, но и на природните дадености, на местните традиции и специфики Европа беше разделена на Западна, която имаше повече амбиции да развива тежката промишленост и Източна с амбиции в леката.
Какво конкретно успяхте да предвидите за бъдещото икономическо развитие на ръководеното от Вас българско предприятие?
По силата на споменатите обстоятелства България можеше да има големи предприятия на световно ниво или в хранително-вкусовата, или в леката промишленост. Предвидих, че ще дойде моментът, в който държавата ще брани законово интересите на своите най-големи индустрии от силната чужда конкуренция. Бяха времена на икономически протекционизъм. Така че успее ли някой да създаде и вложи много в предприятие от покровителстваните индустрии (хранително-вкусова или текстилна), няма да закъснее помощта от страна на държавата. Така и стана. Ние се възползвахме.
В какво се изразяваше държавната помощ за Вашия бизнес?
Тя се изразяваше в безмитен внос на суровини и материали, безплатно ползване на железопътен превоз, право на концесии върху експлоатация на мини и пр. И най-важната помощ от страна на държавата за нас, която и всъщност ни направи толкова богати и успешни – това бяха изключително завишените вносни мита на захар и захарни изделия от чужбина, т. нар. „забранителни вносни мита“. Тези мита оскъпяваха няколко пъти опитите за пласиране на захар и захарни изделия, произведени в чужбина, което автоматично отказваше желаещите да го правят. Това обстоятелство ни осигуряваше наготово целия вътрешен пазар на България. Българите пазаруваха почти изцяло от нас. Особено след като Захарната фабрика в София, която беше и най-голямото българско промишлено предприятие, фалира по време на Първата световна война (1916 г.). И така ни се предостави възможността за толкова високи годишни дивиденти.
Разкажете какво представлява Вашия промишлен комплекс и с какви производства се занимава.
За размера на нашия промишлен комплекс може да се отсъди по следните показатели. В него работеха близо една десета от всички промишлени работници на страната. България тогава разполагаше с около 13 хил. работници, а при нас по време на кампания работеха между 1200 и 1400 души. За страната средно се падаха 40 души на една фабрика. Нашето търговско дружество беше едно от трите в страната, което осигуряваше работа на повече от 500 души.
От позицията на времето Вие сте оценен като създател на най-печелившото търговско предприятие в България до Втората световна война. През 20-те и началото на 30-те акционерното Ви дружество раздава на членовете си годишен дивидент в размер на 50 %. За сравнение, средният лихвен процент от дивиденти на акции в България днес е около 5 %. Как успяхте да постигнете такива високи печалби?
Честно казано, за мен печалбата никога не е бил основен мотив в работата. Водещ за мен е бил научният интерес. В България получих поле за изява и възможност да осъществя научните си експерименти. Искам да остана в паметта на хората по-скоро като успял в науката, отколкото успял бизнесмен. Защото богатството ми дойде вследствие на успешните ми експерименти в областта на индустриалната химия и в лабораторната практика с технически земеделски култури. Не искам да гледат на мен само като на доволстващ еснаф с дебел портфейл.
Споменете малко повече за успешните си научни проекти
Глобалният ми научен проект, който в крайна сметка осъществих, беше изграждането на модерен фабричен комплекс, организиран на принципа на безотпадъчните технологии.
Първа започна да функционира Захарната фабрика (1913 г.) Тя работеше със захарно цвекло, чиито отпадъчни продукти -цвекловата резенка и меласата – бяха използвани в проектираните и построени от мен спиртна фабрика и фабрика за сушене и брикетиране на резенки. През 20-те години към комплекса се присъединиха предприятия за гликоза, за въглероден диоксид и за изкуствени торове.
От торовете раздавахме на земеделските производители, които работеха за нас и ползваха безплатно семена, и се обучаваха как се култивира захарно цвекло. По моя идея в Шумен се организира Захарен чифлик, в който отглеждаха семена за цвекло. Може да се каже, че до средата на 20-те, към десетата година от съществуването на Захарната фабрика, комплексът в стопанско отношение беше завършен. Оставаше да берем плодовете на усилията си.
Вашия комплекс е цял един малък град. Със свое училище, полиция, пожарна, библиотека…
Докато българите се обучаваха за работници, трябваше да разчитаме само на чехи. Моите сънародници в различни периоди наброяваха повече от 200 души. За децата им отвори врати чешко училище, в което по желание можеха да се обучават и българчета. Имаше библиотека и читалня, гимнастически салон, „Народен дом“, в който се изнасяха театрални постановки и едно гимнастическо дружество на име „Сокол“, в което тренираха децата на работниците. Комплексът разполагаше с аптека, болница и лекари към всяка от различните фабрични сгради. Пожарникарите бяха 40 на брой и разполагаха със своя техника, а пък за реда в комплекса се грижеше наша вътрешна полиция.
Поздравления за успешния бизнес проект. За разлика от много други, той никога няма да бъде забравен. През 2011 година Вие бяхте обявен за почетен гражданин на Горна Оряховица.
Четете още истории като тази в рубриката ни „Ако можеха да говорят…“, в която “вземаме интервю” от бизнес елитите, записали името си в историята на България.
Хареса ли ти тази статия?
50 от най-добрите ни интервюта ще намериш в книгата ни "Вдъхновяващи истории на успели българи".
Виж повече
