Снимки: личен архив
Тя е певица, актриса, преводачка, композиторка и какво ли още не…
Истинска позитивна и харизматична личност, която носи светлина и щастие. Олицетворение на трудолюбие, талант и сила. Представяме ви Милица Гладнишка.
Как избра голямата сцена, какво те насочи към актьорското майсторство?Мечтата ми беше да стана космонавтка или археоложка. Но музикалността ми бе събудена още в най-ранна възраст. Вкъщи се слушаше много музика, мама свиреше, пускаше плочи с класическа и оперна музика. Започнах с пиано, после показах глас, но… не знам кой от близнаците в мен рязко зави към читалището в квартал „Княжево” и се записа в театралната трупа. След това влязох в НАТФИЗ, после излязох и… станах сервитьорка, но не каква да е, а пееща. Минаха 15 години, преди да стъпя в театъра. Дотогава обиколих джаз фестивалите в България и скочих в малкия екран.
Дава ли ти възможност професията да изживееш фантазиите си?О, да! Аз имам няколко професии. Певица, актриса, преводачка, композиторка и какво ли още не. Когато пея, съм дива от златните години на джаза или богиня от някоя опера на Моцарт. Когато озвучавам филми, съм храст, дракон, вещица, момченце, облак и какво ли не. Когато превеждам, се забавлявам с римите и играта на „преведи пословицата“, когато играя в театъра, съм страховитата фигура на човечеството и чрез музиката си моделирам душите на хората. Страхотно е да си артист „шизофреник”. Никога не ти е скучно и никога не ти е достатъчно. Никога!
Какво ти дава публиката?Аз обичам хората. Обичам да се закачам с тях. Обичам да ги вкарвам в действието по време на моите концерти. Публиката ме зарежда с невероятна енергия, която се върти в мен с дни и седмици. Преди всяка изява изпитвам ужасен страх и съм много нервна, защото, когато започне концертът или представлението, аз нося отговорността за душите и сърцата на хората. Те са в моите ръце и аз ги водя през своя свят. Това е много отговорна работа.
Паралелно с НАТФИЗ си учила оперно пеене при Рени Пенкова, а след това се насочваш и към джаз пеенето. Защо тръгна и по пътя на музиката?Музиката ме спаси. Срещнах добри хора, златни хора, които ми показаха тънкостите в занаята и ме вдигнаха на крилете на музиката. Джазът… джазът е свобода на духа. Хващаш няколко акорда и започваш. Мисълта ти лети, енергията се завихря и попадаш в един луд, забавен и фантастичен свят. Операта е могъща, тя е крайна, тя е тежка, тя е весела, тя е магична, тя е древна и това я прави толкова велика. Ако усещаш музиката, значи си един много щастлив човек!
На какво те учи актьорската работа, от една страна, а от друга, музиката?И двете професии изискват голямо себеотдаване, много труд, смелост, дисциплина, самообладание. Това са две много трудни професии, ако искаш да станеш добър в тях. Има битки, има победи и падения, има ужасни периоди, но пребориш ли се за мечтата си… трябва да си сигурен, че си е струвало! И в двете професии срещаш много хора, колеги, публика. Има много импровизация. По време на моите концерти аз посягам към публиката, щипя я, целувам я, танцувам с нея под светлините на прожектори и отблясъци от скъпи рокли, разговаряме. Когато играя в театъра, често публиката остава зад една „стъклена стена”, обградена от кадифените стени на театралната зала, загърната в тъмнина. Открехваме им едно малко прозорче към историята на героите в пиесата, хората тайно надничат и реагират сподавено, за да не нарушат илюзията.
Включи се във Facebook групата ни и получавай известие за нов брой на Списание Амбиция
Винаги оценявам мечтите, които са се сбъднали.
По кои проекти работиш в момента?
Много са. Участвам в две нови пиеси, които трябва да излязат в края на март или началото на април в театър „Сълза и смях“. Завършваме албума си с „Михаил Йосифов” секстет, в който сме направили джаз версии на най-популярните оперни арии. Проект с много чувство за хумор, майсторство и смелост. Но, каквото и да правите, на 14-ти февруари от 22.30 сте в Студио 5! Със или без гаджета, съпрузи или приятели, нашият луд квартет ще ви забавлява и ще чуете много разбити митове за любовта и виното, а кой с кого ще си тръгне… това е друг въпрос 😉
Сбъдна ли се детската ти мечта?
Толкова много мечти ми се сбъднаха! Толкова много! Даже такива, за които не съм си и мечтала. Мечтата ми да отслабна, се сбъдна няколко пъти, но никой не ми каза, че после пак се надебелява ;-))))) Мечтата ми да съм облечена в красиви рокли с кринолин, мечтата ми да владея хората, мечтата ми да намеря мъжа на мечтите ми – луд, весел, щедър, талантлив, грижовен и… казах ли луд? Мечтата ми да играя в театъра, да пея, да композирам, да рисувам, да пътешествам. Винаги оценявам мечтите, които са се сбъднали. Много хора просто ги загърбват и алчно гледат към бъдещето, недоволстват, че нищо не става в тая държава, че се живее зле, а като влязат в магазина купуват каквото си искат, без да мислят за парите. Пътуват, носят си хубавите дрехи…
А сега за какво мечтаеш?
Мечтая за всичко и за нищо едновременно. Мозъкът ми бълбука и не мога да определя какво става в него. Аз просто плувам.
Имаш късмета да имаш сестра (и аз имам този Божи дар)! Знаем, че връзката между сестри е много силна и приятелството, което са създали е за цял живот, а спомените с нея са неповторими. Ще ни разкажеш ли общ спомен с нея, който те кара да се усмихваш?
Сестра ми е страхотна и луда по своему. Адски талантлива и с великолепно чувство за хумор. Е, красотата ѝ е ненадмината, но е толкова добър и искрен човек. Тя е фантастична виолистка, художничка, поетеса… изумява ме всеки път с разностранните си таланти. Винаги ме е подкрепяла и е давала всичко, за да ми помогне. Е, когато бяхме малки, много се карахме и най-смешното беше, когато някоя от нас се разболее, другата ѝ подарява нещо, което си иска обратно, щом болната оздравее. Много се забавлявахме, правехме маскени балове вкъщи, записвахме касетки с наша радиопрограма.
Най–скъпото ти нещо, което притежаваш?
Те са няколко неща. Оптимизмът ми, смелостта и умението да се зареждам от природата. Есенно листо ли ще е, цвете в пукнатината на асфалта или птица в небето – аз попивам красотата и това ми помага в трудни моменти. Това ме прави силна и гъвкава, какъвто трябва да бъде всеки артист.
Най–голямата награда в живота ти?
Добрите хора, които срещам и с които работя. Няма по-хубаво нещо от това. Сами нищо не можем, но с приятели сме непобедими!
Включи се във Facebook групата ни и получавай известие за нов брой на Списание Амбиция
Хареса ли ти тази статия?
50 от най-добрите ни интервюта ще намериш в книгата ни "Вдъхновяващи истории на успели българи".
Виж повече
