Покоряването на Тройната корона в САЩ

В него си говорим за покоряването на “Тройната корона” в САЩ, мотивацията и финансирането на пътешествията му.

Континентален преход на САЩ

Двата преходи, които направих вече са част от т.нар. “Тройна корона” на САЩ по преходи на дълги дистанции. Това представлява едно нематериално отличие за човешките физически и психически възможности, които са ти нужни, за да прекосиш тези 3 най-дълги маршрута. Те имат обща дължина над 12 000 км.

Последният преход е Континенталния преход, който е с дължина 4989 км. Простира се от Мексико до Канада. Минава се през централните щати. И всичко това започна на 17 март през 2019 година когато напуснах България и отпътувах за Америка. На 22 март започнах своя поход от Мексиканската граница в посока Канада. Надявам се в началото на месец Август да приключа това приключение и ще сбъдна мечтата си за покоряване на тройната корона. Друго, което може би ще бъде любопитно за читателите и слушателите на списание Амбиция, е че тези маршрути до сега не са били прекосявани от българи. Аз лично се чувствам привилегирован, че имам възможност да се опитам да прекося и последния. Радвам се, че мога също така да споделя всичката тази информация със хората, които проявяват интерес към тези неща. Искам да покажа, че всеки може да го направи, стига да иска. Една цел, която се следва със страст и желание неминуемо води до резултати в един момент.

Да предизвикаш себе си

Винаги съм обичал предизвикателствата, както в личен така и в професионален план. Работата ми в Хилтън не е нещо, за което бях учил. Аз прекъснах следването си на една специалност в университета, но всъщност съм образован човек. По старомоден и стереотипен начин хората го наричат образование. Както знаете има много хора с успешен бизнес, които нямат нужното образование според стереотипите на обществото. По скоро те сами са развили техните силни страни, таланти и умения, за да постигнат целите си. Работата в Англия също бе едно предизвикателство. Решението да замина за Англия и да работя там беше изцяло мое решение.

В един момент си дадох сметка, че не съм истински щастлив. Вътрешно бях празен. Исках да направя някаква промяна и така по един естествен път взех решение да направя първия си преход. Търсих предизвикателството и нещото, което ще ме предизвика и ще ме направи по-добър от копието ми вчера. От това което съм бил преди. Нещо което ще ме радва всеки ден и ще го правя с радост.

Мотивация за успех

Мотивацията да го направя беше личностна, защото правех нещо, което ме караше да съм пълноценен и щастлив.

Моето разбиране за пълноценен живот е да намериш онова, което те прави щастлив и ценен и да допринасяш в обществото в което живееш.

Да си полезен на себе си и на тези около теб с това, което правиш. В крайна сметка мотивация черпех изцяло от себе си, в повечето случаи. Знам че звучи малко егоистично казано така. И вярата, че мога и ще успея.

Сам човек никога не е успял. Аз се заклевам в живота си, че ако някой каже, че е успял сам без никой друг да му помогне по някакъв начин, би било лъжа. И аз смятам, че не съществува такъв пример. Определено всеки е получил някаква помощ от някого, някъде за нещо. Отначало започнах сам, но споделяйки случващото се с приятели и познати, което събуди голям интерес и това всъщност беше истинската мотивация. Написването на книгата и позитивните отзиви към нея също са част от мотивацията.

Финансиране на пътешествията

Първият преход беше финансиран лично от мен. Само с мои спестени пари покрих всички разходи. Но все още не съм спечелил 6-ца от тотото, а дори и да бях спечелил мисля, че партньорствата и взаимната зависимост между хората, имайки предвид мен и моите спонсори, изграждат групи и общества от хора със сходни ценности и идеали. Съответно колкото е по-голяма съответната група, която практикува сходен начин на мислене и цели за постигане, толкова по-лесно би било да се постигнат те.

Преходът по пътеката на Апалачите изцяло бе финансиран от фирми, организации и фондации, които аз потърсих. Представих им моя проект за преминаване на съответния маршрут и откликнаха всички от тях. Откликнаха с позитивни отговори разбира се. И това беше искрена радост за мен.

Границите не съществуват

Нека всички сме амбициозни и насочени към нашите цели и мечти. Нека не се плашим от тях. Единствената пречка, което ни разделя от това да постигнем мечтите си, това сме самите ние. Не съществува друга граница. Ако има някаква материална граница, то тя е преодолима. Дайте си шанс и не се страхувайте от провала. Провалът е един урок. Вярата в себе си е най-важна и значима.