Здравейте, казвам се Живко и преди 7 години получих инсулт. Болката бе като удар от чук, който почти ме захвърли от стола, на който седях в хотелската стая сам, докато бях на работна командировка в чужбина. Толкова силна и нетърпима болка, че тялото ми изтръпна, мускулите ми се схванаха и ми се догади. Повръщах кръв и губех представа за времето.
Разстоянието от хотелската стая до спешното отделение в болницата ми изглеждаше като цяла вечност, а всъщност се взимаше за по-малко от 5 минути с такси. Минах през три болници и над 6 месеца възстановяване, но имах късмета да оцелея и да се възстановя.
Когато се прибрах в България и се възстановявах, редица хора ме съветваха да не говоря, че съм преживял инсулт, защото другите ще ме сметнат за непълноценен, за рисков по отношение на наемане на работа, за някой, когото ще избягват все едно не е „нормален“ човек.
Други хора, на които споделях какво съм преживял, ми заявяваха с почуда: „Инсулт ли? Не е възможно, не ти личи.“ Замислих се какво е разбирането за този проблем и трябва ли да ти „личи“, като си преживял инсулт. Замислих се как са приемани хората, които не са имали моя късмет, които не могат да се възстановят напълно, които не могат да се интегрират обратно в обществото поради различни причини, и които зависят от грижата и милостта на другите. Дали срещат адекватно отношение от останалите и институциите.
“Иска ми се повече хора да разберат рисковете и драстичния спад на възрастовата граница за преживяване на инсулт, както и повече хора да научат през какви трудности минават хората, оцелели след инсулт.”
Живко
Иска ми се да няма стигма и страх в това да споделиш, че си жив и си преживял такъв проблем. Иска ми се всички хора, преживели инсулт, някои от които на възраст 20-30 години, да могат да водят достоен живот.
Инсултът ме накара да осъзная важността на живота, да проумея, че трябва да го живея с мисия, която да е в помощ на другите. Поради това използвам дадения ми повторен шанс за живот, за да помагам и споделям.
♀️ Проектът е подкрепен от Български фонд за жените / Bulgarian Fund for Women
📷 Фотограф: Владислава Атанасова
Радваме се, че списание Амбиция може да си партнира с „Не ми се обиждай, но…“. Проектът представлява своеoбразна онлайн изложба на дискриминативни и унизителни реплики и хората, които са ги получили. на Благодарим на Мануела Попова, че сме част от един отбор! Ако имаш желание да си партнираме, ни пиши на [email protected]
