От Диян Русев
Снимки: личен архив
Решен ли си на промяната с цел израстване, никой и нищо не може да те спре.
Нашият събеседник е завършил бакалавърска програма в България, но заминава за Дания, където завършва магистратура. След дипломирането си решава да се развива в България и да трупа опит на родна почва.
Той се казва Теодор Петров и днес работи в големия френски завод Шнайдер Електрик (Schneider Electric) в град Пловдив. Неговите надежди, амбиции и гледни точки относно образованието в чужбина и живота там, можете да прочетете в това интервю.
Списание „Амбиция” ви пожелава приятно четене.
Здравей, Теодор! Представи се пред нашите читатели.
На 31 години съм, родом от град Русе. Последните 2 години работя и живея в град Пловдив. Работя в завод за производство на автоматични прекъсвачи – Шнайдер Електрик. Заемам длъжността инженер в отдел „Индустриализация”. Аз съм човекът, който отговаря за вътрешната логистика в целия завод. Занимавам се изцяло с физическото и информационното движение на необходимите материали от входа до изхода на завода.
Ти си учил в България, но завършваш магистратурата си в Дания. Как избра чужбина като място за учебна реализация? Защо точно в Дания реши да следваш?
Да. Магистърската си програма я завърших в Орхус, Кралство Дания. Там учих в Aarhus School of Business, което е към Орхуския университет. Специалността ми е „Логистика и управление на доставките”. Семестрите бяха общо 4 на брой, в Дания живях 1 година и половина.
Избрах Дания, понеже исках да сравня българското и чуждестранното образование. Обичам много да пътувам и да опознавам чужди култури и това беше моят шанс да съчетая полезното с приятното. Да натрупам знания в една различна образователна система, за мен беше страхотно предизвикателство, изпълнено с много вълнуващи моменти.
Завърших през 2009 година, когато вече България беше членка на Европейския съюз. Тогава таксите в учебните заведения бяха отпаднали и образованието, което получих беше безплатно. Това също беше добър мотиватор, за да завърша.
Защо Дания? Ами, на първо място беше специалността и безплатното образование, както вече споменах.
Кое най-много те впечатли след пристигането ти в кралството?
Може би това, че всичко беше някак много спокойно. Животът като цяло е спокоен. Автобусът пристига точно по разписание. Чистотата по улиците е забележима. Улиците и тротоарите не са разбити. Изнервените хора са в пъти по-малко, сравнявайки с родната действителност. И обикновените хора, които имат минимален доход, дори и те са спокойни за бъдещето си.
Би ли сравнил родната образователна система с тази в чужбина, а именно Дания?
Коренно различна образователна система в сравнение с българската. Мен лично ме впечатли, че методиката на преподаване в Дания е много модерна и напреднала, докато в България методите за преподаване са много стари и неактуални за съвременния свят, в който би трябвало да работим след завършване.
В България се преподава по учебниците, които преподавателят е написал преди 30 години, и всяка година се препродават същите екземпляри на новите студенти. Трябва да научиш написаното в учебника, както е написано от господин професора, и да купиш учебник, ако искаш да минеш напред.
В Дания ти позволяват да полагаш изпит от къщи, има изпити, които включват отворен учебник, т. нар. Open book exam. Това, което се опитват да покажат, е , че не е важно да знаеш абсолютно всичко, но трябва да знаеш как да намериш правилната информация и къде да я потърсиш. Доверието към студента е на едно различно ниво в сравнение с това в България. По този начин се развива мисленето на студента, а не само краткосрочната памет за момента на изпита.
Включи се във Facebook групата ни и получавай известие за нов брой на Списание Амбиция
Какво ти дава професионалната реализиция в България?
Предположението ми беше, че по-лесно мога да намеря поле за реализация. Шансовете ми, като човек без опит, в Дания са много по-малки, понеже не говоря датски език. В България, от друга страна, шансовете ми се увеличават, защото говоря езика и имам диплома от Западна Европа, което ме поставя на позиция по-напред в сравнение с други кандидати.
Какво ти липсваше най-много по време на живота зад граница?
Отначало си мислех, че България ми липсва. Но бързо разбрах, че не е вярно. България за мен е семейството и приятелите, и планините, природата като цяло.
Коя черта на датчаните ти допадна?
На хората не им пука за общественото мнение. Живеят много по-пълноценно, поради този факт. Нашата народопсихология ни възпира да предприемем дадена стъпка, понеже се притесняваме кой какво ще каже, какво си е помислил. При нас има едно огромно притеснение да живеем живота си, както искаме, понеже ни е страх какво ще кажат другите. А и хората в България прекалено много съдят действията на тези, които не разбират. Това донякъде е остатъчен елемент от времето на комунизъм, през което България е преминала. Може би и по-назад.
С какви културни различия се сблъска?
Хората са много резервирани и сдържани в емоциите си. И това обърква обикновените и топли по душа балканци. Това, което си спомням… като например един от първите дни в клас – в почивката датчаните бяха се събрали на едно място отделно от чужденците и от другия пол, момичетата бяха се събрали в друга група. Отивайки на бар в петък, задръжките падат, малко да си пийнат и стават много общителни и приятелски настроени.
Животът в друга държава ни помага да видим това, което приемаме за даденост, докато живеем в родината. Какво ти оцени най-много по време на престоя си в Дания?
Най-много оцених средата. Попаднах в една реалност с много и най-различни хора, не само датчани, а и от други народности. Това ми помогна да изградя гледната си точка за другите, за различните. Важно беше за мен, защото разширих кръгозора си до известна степен. Като цяло средата в България е доста затворена, хората са капсуловани и уязвими от въздействието на медиите и нямат представа какво се случва в света. Получих една доза критическо мислене, която ми помага и до днес. И която едва ли щях да развия, ако бях останал тук. По-богат житейски опит съм придобил, като съм поел по този път.
Твоето пожелание към всички българи, които напускат България и към тези, които се завръщат в България.
Независимо дали са решили да се връщат или не. Това да напуснеш България и да отидеш да трупаш житейски опит в личен или професионален план, е най-хубавото, което може да се случи на всеки човек. Това изгражда и те прави личност.
Да се сблъскат с различни култури и да преживеят различни неща, само може да ги обогати и да ги зареди с желание за живот. Пожелавам им да намерят най-правилното място за себе си.
На тези, които се връщат, им пожелавам да донесат това, което са научили в чужбина. Да допринесат за една по-добра среда, в която всички ние да живеем.
Хареса ли ти тази статия?
50 от най-добрите ни интервюта ще намериш в книгата ни "Вдъхновяващи истории на успели българи".
Виж повече
