От Диян Русев
Снимки: личен архив
Филмът „6 и 1 наум“ на режисьора и продуцента Лъчезар Петров е отличен с 4 номинации на Международния кинофестивал в Ница. Филмът ще участва в категория за: „Най-добър чуждоезичен филм“, „Най- добра главна женска роля в чуждоезичен филм “, „Най –добра поддържаща женска роля в чуждоезичен филм “, „Най-добър сценарий на чуждоезичен филм“.
Кой е Лъчезар Петров?
Всъщност съм Лъчезар Петров Караиванов, но съм известен като Лъчезар Петров, тъй като това име по-лесно се помни от хората и от тези, с които работя. Това е вторият ми пълнометражен филм. Преди това правех документално кино. Игралното кино е нещо, за което плащаме, за да го работим. И до днес си изкарвам хляба с документални филми. Първият филм не го пуснах, появиха се непредвидени трудности.
Как дойде идеята за „6 и 1 наум“ и какво е закодирано в заглавието на филма?
Наистина има нещо закодирано. Това е един философски филм, който стои малко по-встрани от обичайните теми, които се разискват в другите филми. По-масово е някакви социални теми или такива, които са свързани със социалистическия режим.
Аз реших този филм да е нещо различно, един филм притча така да се каже. Представлява едно приключение на едни млади хора, които попадат в една пещера. Зад приключението обаче са скрити съвсем други неща. Например взаимоотношенията им на мястото, на което попадат, а именно пещерата, която има свое специфично излъчване и им влияе в отношенията помежду им. Пещерата е свързана с една легенда. Там са правени древни изпитания и всъщност там в пещерата излизат неща, които човек крие. В един момент се оказва, че добрите приятели може би не са такива. Това излиза наяве и всички го разбират. Човек усеща онова, което е предизвикал, и на него му става неудобно от това или на други каквото е причинил. Темата е общочовешка и основно се поставя въпросът за истината. Хората подценяват истината. Аз съм привърженик на тезата, че начинът, по който човек мисли и говори, оказва влияние на всички хора. В този смисъл, в човешкия живот има много лъжа. Тя се натрупва в пространството и то се изпълва с нея. Започва да оказва обратно въздействие с едно особено излъчване и една странна енергия, която може да бъде убийствена дори. Смятам, че истината е нещо, което е крайно време да излезе в човешките отношения и ежедневие все повече на преден план. Твърде много лицемерие има в нашия живот. В този смисъл.
Тази тема, вплетена в това приключение, вплетена в едни древни истини, които ги има, смятам, че се получи супер интересен филм. Ако нещо не се е получило, най-вероятно е било поради условията, в които работихме. Снимахме в 5 различни пещери, които са диви при това. Например влизаш в пещерата и вървиш до кръста във вода, за да стигнеш до залата, в която се снима. Влизахме за 30 минути и излизахме за толкова време, вътре беше 5 градуса по Целзий и стояхме по 10 часа. От една страна е добре за актьорите, понеже много бързо влизат в роля. Но от друга страна е трудно за работа, трудно за обработка на картината.
Лесно ли се работи с млад екип актьори?
И лесно, и трудно се работи. Лесно, защото в тях има повече ентусиазъм. От друга страна, трудно, защото те нямат практически опит и трябва аз да ги обучавам по време на снимките. В нашите учебни заведения тук те не получават нужното образование на подходящо ниво, тъй като работата в кино и работата в театър са коренно различни. Дори като позиция на тялото и елементарни движения, всичко е от значение. Важното е, че им дадох възможност, понеже да си студент и да участваш в пълнометражен филм, това е шанс, който не всеки получава.
Радвам се, че работих точно с тези актьори, тъй като на кастинга дойдоха много желаещи. Прослушахме над 450 човека. Отсявах ги дълго на няколко етапа. Бях сформирал няколко екипа, да видя как си пасват, какво поведение имат.
Какво ви мотивира на снимачната площадка?
Мотивира ме да се види основната идея на филма -това, което искам да кажа. Да стане един добър филм, правдив. Да не е нравоучителен.
Да кажа всичко, което искам, но всеки да може да си направи изводите сам за себе си и да помисли над нещата самостоятелно. Не търся фестивален успех или възвращаемост. Аз работя това да се види и да се случи. И това търся.
След тези 4 номинации, чувствате ли се признат от киноиндустрията?
Радвам се, че темата на филма е забелязана като проблематика. Една от номинациите е за най-добър сценарий на чуждоезичен филм. Себе си не поставям в някакъв център, което бих искал да кажа. Това е главният ми импулс. Ще се радвам, ако се забелязват филмите ми и ако се гледат, но малко мисля за собствената си реализация като творец. Вълнува ме хората да видят филма, да са докоснати от темата и да им е повлияло положително.
Вашето пожелание към зрителите и читателите
Пожеланието ми е да живеем така, че да се опитаме да бъдем повече хора и в България, и по света. Нека надделее човешкото в нас и в нашите взаимоотношения. Тогава нещата в света ще започнат да се променят. Понеже, ако надделее комерса, което е нечовешкото, те го наричат част от живота, но то е просто средство за постигане на нещо друго. Това другото е развитието на човек като дух , като интелект, като физика, като каквото искаш. И когато човешкото надделее, всичко помощно ще отиде на заден план и тогава ще започнем наистина да променяме света, той има нужда от промяна. От сериозна промяна има нужда света, защото мисля, че върви в грешна посока. В този смисъл ние всички имаме нужда от промяна. И това е и допълнителното послание на филма. Всички ние имаме нужда от промяна в себе си и да започнем да оценяваме света, който е резултат от нашите действия, това е въпрос на отговорност. Да разбереш, че за всичко, което става в света, ти имаш собствена отговорност, а не някой си. Важното е какво започва с теб, къде тръгваш и какво правиш ти самия за цялата тази промяна и да се почувстваш отговорен.
Хареса ли ти тази статия?
50 от най-добрите ни интервюта ще намериш в книгата ни "Вдъхновяващи истории на успели българи".
Виж повече
