Днес наш събеседник е Здравка Върбанова. Тя създава ръчно изработени аксесоари, бижута, детски кукли или различни украси. Тя е ентусиаст и творец, който вдъхва живот на старите дрехи или на обикновените парченца плат, чрез своята гениална креативност. Как и защо го прави ще ни разкаже самата тя в интервюто, което даде за списание Амбиция.
Изработвам всякакви ръчни съкровища и бижута. Основно използвам и преизползвам най-различни парцалки, чаршафи, дрехи, за да не генерирам излишен боклук и да работя по-природосъобразно. Харесва ми да създавам от нищо нещо. Правя много бебешки аксесоари и поздравителни картички. Аз си изработвам дизайнът, на някой от картичките, тъй като се занимавам и с графичен дизайн. С една моя приятелка изработваме за пекарната ѝ, ядливи поздравителни картички, които са чудесни за украса към тортите ѝ. Правя и космати чудовища и различни кукли, за играчки на децата.
Много отдавна, още докато учех в Техникума по облекло в Русе, започнах сама да изработвам хартия. И винаги много съм обичала да мога да подаря нещо направено от мен. Ръчната изработка ми носи голяма наслада. И това ме провокира да започна да правя бижута от плат, да шия, да опитвам различни неща.
Понякога, работейки изпадам в транс. Работата ми носи огромно удоволствие. Не усещам времето как минава.
Вдъхновението е постоянно около мен. Абсолютно навсякъде. Обичам да пазарувам в така популярните магазини за дрехи втора употреба, и когато видя някоя риза карирана, шарена, веднага виждам в какво ще се превърне. Зная колко кукли, колко чанти , колко обеци мога да направя от нея. Вдъхновявам се от всичко, буквално.
Напоследък правя много чудовища. Те са космати ТаласЪнчовци – с по едно око, полуотворено и са много смешни с рога, с уши и много цветни. Но те всъщност имат задачата да пазят децата, докато спят. Аз ги кръщавам, но новите им собственици също избират имена за тях. Много ми поръчват един от моделите, които се изработват от ярко розова булана и се казва Дъвка. Вече съм изработила сигурно 4 Дъвки.
На този етап не си партнирам с никого. Но в близко бъдеще планирам да се включа в някоя кампания или да си партнирам с някого в бранша, що се отнася до рециклиране и опазване на околната среда. С нетърпение очаквам развитие в тази посока.
Също така съм се фокусирала върху създаването на един онлайн магазин в Etsy. Това е интересно, тъй като ще бъде международно и се надявам да имам успех и нещата, които изработвам да се харесват и извън България
Обичам да съм сред природата с приятели и заедно с децата да ходим на разходки. Най-много обичам да посещавам различни села. Но най-любимото ми село си остава моето. Това е село Босилковци. Невероятното детство, което преживях, се случи точно там. Всяка лятна ваканция бях там, играех с приятели и прекарвах наистина чудесно през ваканциите. Там се събирахме със сестра ми и моите братовчеди. И там може би се запалих по това, което правя и сега. Баба ни винаги ни шиеше поли, роклички, торбички за пазаруване от нещо друго. Тя успяваше да сътвори всичко, за което я помолиш. И времето прекарано там остави траен отпечатък в мен като човек.
Все повече хора да дръзват да правят това, което им е на сърце. Да правят това, което обичат, защото само тогава могат да се чувстват по-пълноценни и щастливи.
За екипа на списание Амбиция бих изработила едно голямо чудовище – Умник от серията на ТаласЪнчовците, но ми трябва малко време да го измисля.
Стани част от общността на Амбиция и ще получаваш първи известие за нов брой