Днес представяме книжарница с мисия “Надежда”. Тя е създадена от загрижени родители, които помагат на своите и други деца с увреждания да намерят своето призвание и да се интегрират в обществения живот.
Тя е част от социалното предприятие “Паралелен свят”. Книжарницата и сдружението съществуват благодарение на родителите и на Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси.
Нашият събеседник, Кремена Стоянова ще разкаже повече за книжарницата, за децата, които я посещават и за самата организация.
Интервю на Диян Русев за списание „Амбиция“
Книжарница с мисия “Надежда” се появи много преди стартирането на проекта, но името се роди, когато създадохме проекта. Кръстихме я с мисия “Надежда”, защото колкото и клиширано да звучи, това е надеждата за по-добро бъдеще за нашите деца и това вложихме в името ѝ. След завършването на училище, децата да продължат да живеят нормално. Най-нормалното нещо след 18-годишна възраст е да отидеш в университет или да започнеш работа. Шанса на децата с умствени затруднения за университет е нулев, както се досещате. Но пък имат шанс да започнат работа. И решихме да създадем 2 обекта – книжарница и работилница към нея.
Работилницата беше първото място, което открихме и там децата правят картички, различни сувенири, картини и други ръчно изработени продукти, с помощта на специалисти. Това е нещо много добро за тях – терапевтично, смислено, ангажиращо занимание. По естествен път дойде и въпроса, къде ще продаваме тази продукция?
И тогава отворихме и книжарницата. Тя е създадена по оперативна програма Човешки ресурси. Нашата цел беше създаване на социално предприятие към сдружение Паралелен свят. Социалното предприятие и сдружението са едно цяло.
15 месеца беше проекта. Стартирахме и изградихме и работилницата и книжарницата. Но този проект приключи през 2019 година.
Нашата битка е да продължим да съществуваме. Да запазим хората, които работят тук и да намираме работа на повече хора. Откакто сме създали социалното предприятие са ни потърсили 3 пъти повече хора, от тези които сме назначили. Имаме огромното желание да помогнем на всички и да започнат при нас работа. Част от тези хора идват, като доброволци. Работят абсолютно без заплащане. Те търсят смисъла в това да ставаш сутрин и някой да има нужда от теб и работата, която ще свършиш. Ставайки сутрин без план и без идея как ще протече деня ти, ти не виждаш смисъл въобще в ежедневието си. Това обърква децата и ги връща назад. Изпитват депресия и са объркани сами за себе си, понякога дори спират да общуват с другите около тях.
“Никога не се отказвай!”
Деси
“Работи, да си щастлив!”
Митко
Терминът “специални потребности” е много общ. Ето аз например съм човек със “специална потребност” – нося очила, имам артритни болки и т.н. Ние обичаме да ги наричаме хора със специални възможности и умения.
Има голяма разлика от това, какво е увреждането. Говорим за увреждания и за сериозни затруднения. Хората със интелектуални затруднения са най-дискриминирани – било то в образователната система, било то на пазара на труда. Всички останали имат алтернатива.
Дълъг път трябва да извървим, за да разберем какво е това достъпна среда. Все още разбирането за достъпна среда в България е рампи, асансьори – чисто от физическа гледна точка. Малко от нас се замислят, че в една достъпна среда би трябвало да имаш табели, надписи във всяка една институция за ориентир.
Тук при нас може да видите графика и подробно написано кой е на работа, кога и в колко часа. И децата наистина се справят сами и използват информацията по предназначение.
Смятам, че сме доста активно сдружение, тъй като сме изцяло родителска организация. Последните 3 години имам специален отбор по баскетбол, който жъне своите успехи. Ходихме вече 4-ти път в Италия. Обикаляме и цяла България също така.
Появяваме се срещи на националния отбор по баскетбол, играем тенис на корт. Една от девойките ходи в Абу Даби на Special Olympics.
Всички деца умеят да плуват и посещаваме различни събития, в които са ангажирани. Денят им е пълен със занимания.
Провеждаме арт терапия веднъж в седмицата заедно с художничката Цвета Марова, която доброволно работи с децата. В работилницата ни в ж.к. Тракия, доста често готвим – топ готвачите на Пловдив ни посещават и помагат на децата в кулинарните приключения.
Нека вашите читатели да бъдат по-любопитни към малките и незабележими неща. Книжарницата ни е малка, но когато влезеш тук, можеш да откриеш невероятни съкровища – интересни книги, ръчно изработени картички и други сувенири. Елате и разгледайте това, което децата са сътворили. Ние желаем да печелим парите си с достойнство. И всеки лев, който влезе в книжарницата се реинвестира в социалното предприятие.
Стани част от общността на Амбиция и ще получаваш първи известие за нов брой