Бялата кралица на Манаслу

Древното санскритско име Манаслу ме пренася далече в земите на най-високите върхове на земята. Лед и безбрежна магична белота изниква пред погледа ми. Изглежда като белоснежна приказка, в която се разхождам като в сън. Място, наситено с необяснима и силна енергия. Опитвам се да си представя тази височина от 8167 метра, трудно ми е някак, броя я в стъпки, в етажи, и ме обзема респект, към човека, който достига тези височини. Още по-трудно ми е да си представя какъв героизъм се изисква, за да издържиш на този нечовешки студ. И въпреки всичко, в това има някаква доза вълшебна романтика. В тази бяла приказка ме отвежда Атанас Скатов, до тази приказка, изпълнена с препятствия, но и безкрайно красива. Сякаш видях снежната кралица, облечена в ледено кристална рокля, с дълги снежни прозрачни воали, които покриваха цялата планина. Величественият връх Манаслу- името му в превод е толкова истинско и вярно- душата на планината. Когато прелистваш страниците на книгата, може да усетиш наистина някакво странно докосване, което те настига като лавина, връхлита те, а после постепенно започваш да чувстваш пулса, който диша под огромните масиви от натрупан лед. Горе хоризонта, сякаш се слива с небесната синева, нежно разделен с една ивица от прозрачни въздушни облаци, които приличат на бял захарен памук. Докосвам се до тази величествена душа, окъпана в белота. Съвършената пирамида на природата, сътворена от неведома ръка. Мистика, заключила в себе си могъщата, силна енергия на вечността. Древен символ със съвършени пропорции. На една от страниците попадам на красиви слова, подредени от автора, които ме докосват и остават трайно в съзнанието ми: “ Както всяко живо същество, и планината има душа. Нейната душа е най-чиста. Затова обичам да ходя сам в планината, да мога да разговарям с нея, да й признавам какво ме вълнува, да търся съветите и помощта й „. Замислих се, че наистина тази огромна и необятна ледена душа, може да чува всяка мисъл и да усеща любовта отправена към нея. Вярвам, че във името й живее приказна снежна кралица, или богиня, която попива всичко споделено, и отвръща по свой си начин с любов, като допуска до върха си само избрани. В тази приказка аз видях оживяла моята белоснежна кралица, в която повярвах и усетих душата й, в моят сън, чрез последователните стъпки на Атанас Скатов. Вероятно всеки би почувствал този магичен сън, изтъкан от белоснежни кристали, в собствения си свят, оживели в образа на бялата магия, когато отваряш всяка следваща страница на книгата „Над 8000 метра Манаслу“- Душата на планината.