Всичко започна някъде през 2017 г., когато с мои приятели от Русе решихме да правим преход от Момина поляна до х. Чумерна. Това е цялата Средна Стара планина. Централен балкан плюс още малко. Отне ни около 8 дни. Но усещането беше уникално. И когато се прибрахме, се зароди идеята, че може би искаме да преминем целия маршрут от Ком до Емине. През 2018 нищо не се случи, защото в личен план за мен беше трудна година. И на Нова година се бяхме събрали същите тези хора. Търсех някаква цел и промяна. Обсъждахме има ли как да направим целия маршрут и се решихме. Започнах да си набавям нужната екипировка, но около март месец разбрах, че този въпросният човек, който щеше да бъде с мен няма да може да дойде и трябва да тръгна сам.

За подготовката е добре всеки, който иска да премине маршрута да ходи в планината уикенда с раница, с която смята да премине през маршрута. Да се провери доколко и как ще реагира на натоварването. Аз нямах възможност много за подготовка и наблегнах на второто по важност, което се изразява в кратки преходи във Витоша. Също така леко бягане около 6-7 км по два или три пъти в седмицата.

Аз както споменах, бях на трудно място в живота си и явно съм решил да направя маршрута с надеждата, че ще ми донесе някаква промяна. Представях си, че нещо в мен ще се промени от само себе си. Но като се качиш там горе и започнеш да ходиш, откриваш истината. А истината е, че човек където и да отиде не може да избяга от себе си. За тези, които очакват огромна и качествена промяна да се случи у тях, само защото са преминали по някакъв маршрут, по-скоро трябва да ги разочаровам, че няма да стане. Това го осъзнах много бързо, още като тръгнах по пътеката. И реших да се насладя на гледките и на красивата природа, на непознатите нови хора, с които се срещам и запознавам, и изобщо на тук и сега.