Здравей, Станислава. Благодаря ти, че се съгласи да дадеш интервю за сп. „Амбиция”. Къде се намираш в момента, в България или си на път?
Здравей. Благодаря и аз за възможността да стана част от историите в „Амбиция”, за мен е огромно удоволствие. Точно в момента се наслаждавам на домашен уют на родна земя. Време, в което да се подготвя за предстоящия лятно-есенен сезон, който по принцип е по-изпъстрен с пътешествия по света и у нас.
Работиш за голяма туристическа фирма в София. В какво точно се състои работата ти?
Това всъщност е доста сложен въпрос, чийто отговор бих могла да разпростра в много, много страници материал. Позицията ми във фирмата е продуктов мениджър за организирани почивки и пътувания в чужбина. Сред задълженията, произлизащи от нея, са това да поддържам изрядна и валидна документация (договори, фактури, разплащания), от една страна, с доставчиците на различни туристически услуги, наши доверени партньори, и от друга страна – с купувачите на тези туристически услуги, нашите клиенти. Законите в сферата на туризма са много строги и се следят от няколко институции, но няма да навлизам в чак такива подробности.
Поддържам определен обем оферти на сайта на компанията. Той не е подчинен на максимата да правим и продаваме всичко и на всяка цена, а на това да предлагаме изпитани и качествени почивки. Дори те да са на малко по-висока цена от сходни продукти на пазара. С времето процентът клиенти, които търсят качеството и довереността, а не най-ниската цена, се увеличава и това е много положително за развитието на пазара.
Самообучавам се. Това е сред най-креативните нюанси на работата ми. Старая се да намирам поне по няколко часа седмично, за да прочета за нови хотели, нови маршрути, нови дестинации. Или да обогатя знанието си за такива, с които вече работя. Независимо в каква сфера работи човек, той никога не трябва да спира да учи. Никога не трябва да приема, че знае всичко, и да игнорира новостите и допълненията. Това в един момент може да му изиграе лоша шега и да го направи неконкурентен.
Обучавам. Ежедневно съм в много тясна връзка с всички колеги, консултант-продавачи от офисите ни в София и страната. Имаме над 10 собствени офиса и почти не минава ден без да съм си писала или да съм се чула с всеки един от тях. По коренно различни теми и казуси. Старая се, доколкото мога, да предавам знанията си в синтезиран вид към всички. Така се надявам да градя доверие към себе си като продуктов мениджър и увереност към самите продукти, които продаваме.
Случва се и да работя с директни клиенти. Тогава влизам в ролята на психолог, приятел, довереник. Изборът на пътуване често е свързано с голяма палитра от емоции. Ако продавачът успее да улови правилно пулса на клиента, може да се изгради трайна връзка помежду им. С развитие в дългосрочен план. Старая се да подхождам към човека пред мен с точно тази идея. Поставям се на негово място. Знам какво е да мечтаеш за пътуване, да го обмисляш, да заделиш необходимите финанси за него, да очакваш да те зареди положително. Човек не си купува почивка всеки ден. Средно клиентите ни пътуват по два пъти годишно. Затова винаги желанието ми е да получат максимално доброто за бюджета, с който разполагат.
Това е само една част от работата ми, но се надявам да дава приблизителна представа как прекарвам времето си в офиса. В последните две години полагам усилия да се развивам в така наречения събитиен мениджмънт (Event Management) и цялостната организация на корпоративни събития в чужбина.
Когато водиш групи на почивка, за разлика от туристите, ти самата съвсем не си на почивка. Какво се очаква от теб?
Всичко. Тук правя уточнението, че не съм лицензиран екскурзовод и пътуването ми с групи туристи не включва екскурзоводска дейност. Пътувам като техен водач и придружител, в последните години предимно с бизнес клиенти, не толкова с групи индивидуални туристи. Водачът на една група е буквално 24 часа на нейно разположение, от момента, в който се срещнат и запознаят на летището. Той съдейства за попълване на декларации по граничните пунктове, ако се налагат такива, превежда в случай на необходимост, помага с логистиката и най-вече следи програмата да бъде изпълнена спрямо първоначалните договорки с местните контрагенти, така че да няма разминаване в това, което е представено и продадено на клиентите, и това, което в действителност се получава.
Има дестинации по света, където нещата се случват идеално от само себе си. Но има и по-особени такива, където буквално се налага да се следи каква точно храна се поднася на групата, ястие по ястие, и дали съответства на предварително договорените менюта. Същото е и с напитките. Изглежда като дребен детайл, но не трябва да се подценява. Същото е и със стаите в хотелите. Засичала съм разнообразни опити да се даде по-ниска категория, така че местните да спечелят повече от дошлите им на гости туристи.
Често съм чувала зад гърба си, че хората пътуващи като водачи са едва ли не на разходка и да си почиват, няма нужда от тях. Истински добрият водач си върши така работата, че дори да има огромен проблем, той да остане абсолютно незабелязан от пътуващите. Независимо на каква цена. И независимо с колко нерви, безсъние или други подобни фактори, съпътстващи този тип служебни пътувания.
Водачът на организирана туристическа група е вид спокойствие за всички нейни членове. Имаме например определен кръг клиенти, които винаги купуват пътувания с осигурен водач от българска страна.
Пътува ли българинът и кои са най- често избираните дестинации?
Пътува. В последните пет години определено се наблюдава ръст в осъществените пътувания в чужбина. И ръст в осъществените почивки на родна земя.
Говоря не само като служител в туристическа агенция, но и от лични наблюдения, тъй като голям процент от хората се самоорганизират. С навлизането на нискотарифни авиокомпании в България броят пътуващи за удоволствие драстично скочи. Имам положителното усещане, че хората започват да преодоляват задръжките си по отношение излизането извън граница. Започва с малки, но сигурни крачки да се възпитава култура на пътуването.
Поколението на нашите родители е било политически ограничавано в това да посещава чужди страни. Особено за удоволствие. В тази връзка голяма част от хората над средна възраст все още изпитват притеснения и несигурност, когато трябва да прекрачат границите на България. И често пъти се спират или не изпитват вътрешна необходимост да го направят.
Пред нашето поколение се отвориха почти неограничени възможности да опознае света, в който живеем, от първо лице. А най-много се радвам да виждам родители, които споделят пътуванията си с децата си от най-ранна възраст. Най-младият ми клиент е само на 4 месеца. Това поколение ще са истински приключенци, деца на света.
Пътуването възпитава и изгражда мирогледа на човек. Обуславя ценностната система и характера. Харесвам една максима – по-добре да пропътуваш хиляда километра, да срещнеш хиляда души от различни раси и култури, отколкото да прочетеш хиляда книги.
О, ти ме попита и къде най-често пътува българинът, щях да пропусна тази част от въпроса.
Статистически погледнато най-често сънародниците ни посещават съседните на България страни. Като начело на класацията са Гърция и Турция. Сухата статистика е общодостъпна.
Практически в досегашния си стаж не съм пращала клиенти само на Антарктида. Имах една групичка ентусиасти, направих им оферта, но се отказаха заради сроковете за резервиране. За такова пътуване се предплаща поне 2 години по-рано, тъй като местата са силно ограничени.
Пътува се навсякъде. Пътува се много и из България. А нашата родна земя има толкова много, което да предложи – море, планини, култура, история, модерно СПА. Апелирам за подкрепата на вътрешния ни туризъм във всичките му форми.
Имала ли си стресови ситуации по време на пътуванията ти?
Да. От най-различен характер. Самият факт, че един човек носи отговорност за още 20 до 100 души, си е достатъчно стресиращ. Малка част от колегите ми, не само във фирмата, за която работя, а и по принцип, приемат подобно предизвикателство.
За съжаление, ми се е случвало да опознавам отблизо полицейски участъци и болнични заведения в няколко различни страни. За щастие, подобни случаи в практиката ми са достатъчно малко и се моля да си останат все така единични бройки.
В колко континента и държави си била?
Хм, сега да видим колко добра съм в аритметиката от първи клас. Като се замисля, досега не съм правила подобно изброяване. Континентите са 5, липсват ми Австралия с Океания и Антарктида, за пълен брой. Държавите са около 30-тина. Без да броим пътите, когато една и съща страна е била повтаряна. Със сигурност има хора с по-високи цифрови резултати в актива си. Но в крайна сметка пътуването не е просто поредната бройка, важно е как и какво преживява човек по време на него.
Кое място ти е направило най- голямо впечатление и ще остане завинаги в съзнанието ти?
Всяко едно от местата, на които съм била, е уникално само по себе си. Всяко едно от пътуванията, които съм осъществила, носи своите спомени и собствен заряд от емоции. Но това е въпросът, на който винаги отговарям най-бързо и най-лесно – Иран. Преди три години, по идея на половинката ми, прекарахме седмица в земите на древните перси и оставихме завинаги част от сърцата и душите си там. Място, на което се чувствахме комфортно, спокойно, сигурно и безкрайно добре дошли. Място и хора, които ни впечатлиха по начин, труден за описване. Начин, който ако не бъде изживян, няма как да бъде точно преразказан и разбран.
Какво обичаш да правиш по време на твоите отпуски? Отново ли си на път?
О, да! И не само отпуските, но и всеки друг почивен ден – уикендите, националните празници. Използвам всяка дори минимална възможност да сменя обстановката. Това е моето лично лекарство против стрес и лоши мисли. В последните година-две обръщам повече внимание на приключения в рамките на България. В стремежа си да опознаем широкия свят не трябва да забравяме откъде сме тръгнали и какво ни чака при завръщането у дома.
Ако с това интервюто си запалила някой наш читател да пътува, как може да се осъществи връзка с теб?
Както вече бе споменато, работя в една от големите туристически агенции в страната. Осма година поред в конкретно тази компания. Но все пак, за да избегнем форма на продуктово позициониране или непоискана реклама, ще кажа, че ако някой пожелае съвет или препоръка от моя страна, то най-лесният и познат на всички начин е чрез съобщение във Facebook. Ще опитам да съм максимално полезна и искрено би ме зарадвало някой да се възползва от знанията и опита ми, без да претендирам те да са най-изчерпателните възможни.
Интервюто със Станислава Белчева взе Юлия Джарвис, автор в сп. „Амбиция“. Юли 2018 г.
Хареса ли ти тази статия?
50 от най-добрите ни интервюта ще намериш в книгата ни "Вдъхновяващи истории на успели българи".
Виж повече
