Зала „България” на 80 години

Боряна Статкова
юли 2020

Конкурс на НФК 

Новият директор на Софийската филхармония, известният и разностранно музикално надарен диригент Найден Тодоров, „поема” първия български музикален състав през 2017 година, когато предстоят 3 юбилейни сезона – 2017/8 – 80 години от откриването на зала „България”, 2018/19 – 90 години от създаването на оркестъра на Софийската филхармония и 2019/20 – 75 години от създаването на Националния филхармоничен хор.
Уникална и вълнуваща е историята на зала „България”, „домът на оркестъра”. Уникална, защото е концертен архитектурен комплекс в центъра на град София. Проектът, избран с конкурс през 1932 г. е на архитектите Станчо Белковски и Иван Данчов и се състои от голяма концертна зала, камерна зала и по-малка зала, с името „Студио музика”, ресторант –лятна градина, хотел и сладкарница, която „помни” като любимо място гостуванията и посещенията на най-известните български и чуждестранни музиканти. От 1935 до 1937 години е строежът по идея и уникално – с паричните средства на Чиновническото кооперативно спестовно застрахователно дружество.

Промокод

Намаление на книги

Използвайте промокод AMBICIA223 за отстъпка на книги от онлайн книжарница Ozone.bg

Промокод

Намаление на техника

Използвайте промокод AMBICIA223TECH за отстъпка на техника от онлайн магазина на Ozone.bg

Реклама

Спортни стоки

Търси намаленията от Декатлон

Промокод

Тениска с надпис по избор.

Използвайте промокод AMBICIA за отстъпка на Тениски, Канчета и Чанти

Нарекоха концерта на 9 октомври 2017г. „възстановка” – със същата програма от концерта на 9 октомври 1937г. за откриването на зала „България”.
За Тържествения концерт пред 1937г., пристига от Европа, първата българска пианистка Люба Енчева, която изнася концерти на 4 континента, проправила път на много български музиканти по световните сцени. Тя е дете-чудо! Приета е първа и със стипендия в Кралската консерватория „Джузепе Верди” в Милано на 10 годишна възраст, с конкурс, от явилите се 65 кандидати от цял свят. С Димитър Ненов известен вече български композитор, който отговаря за музикалната програма в Радио София, са солисти на Концерт в до минор за два рояла с оркестър от Й.С.Бах на новопоръчаните концертни рояли „Стейнуей”.
Клавирното дуо Аглика Генова и Любен Димитров пътуваха от Германия. С жизнеността на ново, съвременно звучене и елегантно въздействие на изпълнението на забележителния с мелодията и светлината си Двоен концерт от Й.С.Бах покориха публиката.

 Дуо Аглика Генова и Любен Димитров:

 – Неописуема радост, изключителен респект от тази легендарна сцена на Бьлгария и отговорност, че изпълняваме програма, която е звучала преди 80 години под пръстите на такива личности като Димитър Ненов и Люба Енчева. 

 Всичко в Бьлгария заема особено място в нашето сърце..тук сме родени,тук се образовахме приблизително до 22 годишната ни възраст…тук започна любовта ни. А съпрекосновението ни с най-реномираната бьлгарска концертна зала беше почти ежегодно от невръстни години във връзка с прослушвания за международни конкурси или концерти. Трьпката е много силна винаги, когато застанем на тази сцена… 

 След концерта в Зала „България” клавирното дуо се отправи на турне. В края на м. октомври, на тържествена церемония им беше връчена наградата ECHO KLASSIK, с която беше отличен новият им КД /тонрежисьорът и композитор Мирослав Данев беше известен за наградата, но рано напусна, преди да я получи/ с творби от Бела Барток и Виктор Бабин – Концерти за две пиана със СО на БНР и с „Генезис оркестра” под диригентството на Йордан Камджалов. 

 Панчо Владигеров посвещава на залата своя току-що завършен Трети концерт за пиано и оркестър. Той вече е известен със свои творби в Европа и САЩ, както и със свои изпълнение и в дуо със своя брат Любен Владигеров. Големият музикант изпълнява солистичната партия на своя концерт.

 След изявите от началото на концертния сезон 2017/2018 Людмил Ангелов с блестящия си концерт със завладялата световната публика мецосопраното Веселина Кацарова в залата на Софийската опера и интригуващото 7-о издание на създадения от него фестивал „Пиано-Екстраваганца”. Проф. Людмил Ангелов отправи с внимание към публиката, с виртуозната си стабилност, с новото свое претворяване на Третия концерт от Панчо Владигеров, със съвършен тон, идващ от далеч, но близък и фин с красота и изящество на звученето.

 Людмил Ангелов веднага пътува до Испания и от там сподели:

 – С какви чувства приехте поканата за участие на концерта на 9-и? 

 – С радост, както винаги при моите гостувания като солист на Софийската филхармония. Разбира се и с една по-особена отговорност, заради юбилея и повторението на програмата, с която залата е била открита преди 80 години!

    – Първият Ви спомен от Панчо Владигеров и от негова творба или по отношение на Концерт №3 ?

 – Първите ми спомени от Панчо Владигеров са от единствената ми и случайна среща с него, която беше в книжарницата на Съюза на българските композитори. Моята кръстница, Мара Лечева, ме беше завела там за да ми купи ноти и, не щеш ли, появи се Панчо, който беше нейн близък приятел. Тя ме запозна с него и той ми написа автограф на ноти на неговата знаменита Новелета за пиано. Много години по-късно, след кончината на композитора, моят учител Константин Станкович ме въведе в прекрасния свят на клавирната музика на Владигеров. Той често ме водеше в дома на Сашо Владигеров, за да работя с него по интерпретацията на пиеси от Панчо. През годините се стигна и до проекта за записването на Интеграл на клавирните концерти на Владигеров, което осъществих със симфоничния оркестър на БНР, под диригентството на Найден Тодоров. 

 – Какво е мястото на зала „България“ в паметта и сърцето Ви спрямо другите зали, в които изнасяте концерти? 

 – Тя е свързана с много пъри изпълнение на произведения, залегнали в моя репертоар и винаги ще ми бъде особено скъпа, също и заради нейната публика, подкрепила ме още от първите ми изяви в София.

 Построената през 1937 година зала е притежавала 1470 места и орган с 4 мануала, 72 регистъра и електро-пневматична структура. Поканен за концерта е Жозеф Боне, френски органист и композитор, който изпълнява на новопостроения орган творби на Бах, Шуман, Боси и свои композиции.
По време на бомбардировките през 1944 година зала „България” е разрушена в частта от сцената, като органът и двата концертни рояла Стейнуей са безвъзвратно унищожени. 

 Концертният комплекс „България“ е частично възстановен през 1949 година. Залата е с 1087 места. През 1974 година е възстановена и камерната зала. През 1974 г немската фирма „Schuke“, Потсдам, инсталира в зала „България“ нов концертен орган, най-големия съществуващ и до днес в България, с 3 мануала и 55 регистъра, механична структура и 8 Setzer комбинации, с което се достига до автентичното звучене при изпълнение както на барокова, така и на съвременна музика.

 Първи изпълнител на новоинсталирания орган в зала „България” с множество концерти и лектории, които публиката слуша с интерес и разбиране е проф. Нева Кръстева. Тя веднага е любимка на хилядната публика:

 – Отдавна не съм изнасяла концерти в зала „България. По отношение на строежа на самия орган намирам никаква разлика дали се намира в концертна зала или в църква, катедрала. Концертен орган не е точно формулирано. По-скоро се има предвид концертен стил на изпълнение. Фирмата е с определени параметри за своите органи. В Лайпциг беше построила орган. Тогава беше най-добрата в рамките на това, което можехме да си позволим. Поръчваше се от ГДР, не се поръчваше от ГФР, нито от Холандия. Това беше една от най-добрите фирми в ГДР, а той имаше брат в Западен Берлин и някои части бяха от там. Така, че органът е добър, малко по-звучен от органа преди войната, когато е паднала бомбата. 

 Най-добрият е механичния орган, какъвто е в зала България и в Голямата концертна зала на Музикалната академия. Сравнявам го с бароковия, пневматичен орган, много разпространен през ХІХв., който е в Русе, електрически с изцяло задвижване по електрически път, обаче, много неприятно е пипането, квичи, изкуствено е и по-добрия вариант, дигиталния, който е в католическата църква и в Нов български университет, подходящ донякъде за учене.

 – Какво беше чувството и с какви мисли пристъпихте към новия орган в зала „България” през 1974г? 

 – Преди много години! Беше една изненада, защото вече бях завършила образованието си и бях тръгнала да специализирам в Прага. Изненадаха ме, като казаха, че ще се прави орган в зала „България”. Мирчо Доков, съпруга на известната пианистка и педагог Лиляна Антова беше много важен човек, отговаряше за финансите в Комитета за култура. Започнах да изнасям концерти в зала „България”. В Пловдив е имало орган от средата на ХІХв., след това изгорял. Така, че не е съвсем ново за България. В същност органа идва от Византия и е бил прехвърлен на Запад сравнително късно. Бил е ползван от византийските императори за светски цели. Когато са влизали някои посланици тези тръби са звучали и е било много тържествено.

 Велин Илиев – първият щатен органист от 1984 г. на Софийска филхармония претвори творбите с достолепие и внимание към предишното изпълнение от откриването на зала „България”.

 Оперният хор и Софийският народен смесен хор „Родна песен” са изпълнили „Отроче нам роди се славно” и „Алелуя” от ораторията „Месия” от Г.Фр. Хендел. Оркестърът на Държавната филхармония с концертмайстор Арсени Лечев, с диригент проф. Цанко Цанков изпълняват емблематична творба Концертна увертюра „Балкан”. Тя е написана неотдавана – през 1936 г. от Петко Стайнов – един от освоположниците на съвременния Съюз на българските композитори с Панчо Владигеров и Димитър Ненов, по това време Ректор на частна музикална академия.

 „Зала „България” е не само истински дом за Софийската филхармония, но и светилище на българската музикална култура и духовност. На многая лета!” – Ценко Минкин, Председател на СБК.

 „Тук витае духът на майсторството и гениалността на стотици световно известни имена, концертирали у нас, и е жив трепетът на плеяда български музиканти, поели от тази сцена към голямото изкуство. Това е история – преминала през трудности и изпитания, ала неизменно творена с много любов. Но тя е и днешният и утрешният ден …с вълшебни мигове с великото музикално изкуство!” – Боил Банов, Министър на културата.

 „Зала „България” е един от символите на българската столица и поколения са свързани с емоциите от музикалните събития…” Йорданка Фандъкова, Кмет на София

 „ Националната ни зала „България” е заела категорично място в културната карта на Европа …Зная колко ревностно пазите традициите на класическата музика и ви пожелавам още дълго прагът на този храм на духовния и културен живот на България да бъде прекрачван с благоговение” – Бойко Борисов, Министър- председател на РБ.

 „ Бихме искали заедно да създаваме отново и отново онази специална атмосфера, да събираме нови сили и енергия за предизвикателствата на съвременния живот. Приятно слушане и нека Музиката бъде с нас, Ваш Найден Тодоров”, Директор на Софийска филхармония.

 За престижа на залата са дали творческите си талантливи импулси и майсторство български и чуждестранни изпълнители, състави, а и тези, които „разпространяват” постиженията, рекламата за тях, с нескрито вълнение присъствал на концерта „възстановка”, „магът на реклмата”, когато не беше така видна, години на ред Карник Аджемян, 15 години председател на Филхармоничното общество и ценител на симфоничната музика, дипломатът Петър Шопов/ няколко дни след концерта вече единствено всред своите постижения/. Дали са и дават любовта си към публиката председателите на Филхармоничното общество, членове на което са голяма част от сегашната публика. 

 Още с първия сезон като Директор, Найден Тодоров кани български и чуждестранни известни, утвърдени и със световно признание изпълнители и гости-диригенти. Културното средище зала „България” е домакин на световната музикална култура с гостувания на най-известните солисти, състави и оркестри, създава съвременни дълго помнени празници.

Общност

Стани един от нас.

Първа крачка към общността на Амбиция.

Промокод

Намаление на техника

Използвайте промокод AMBICIA5TECH за отстъпка от онлайн магазина на Ozone.bg

Реклама

Спортни стоки

Търси намаленията от Декатлон

На 19 ноември от юбилейния сезон 2017/18 солист на Софийската филхармония е Антонина Бонева. Тя си спомня разказите на своята майка голямата българска пианистка Вера Бонева за участието й в създаването на Царския оркестър, след това преминал в Софийска филхармония и нейния първи съпруг Саша Попов – големият български музикант – един от петте първи цигулари в света по това време, диригент и създател на оркестъра преди 90 години. 

 От богатия си на творби от различни композитори репертоар, Антонина Бонева е с предпочитание към творчеството на Шопен. Тя избра Концерт №2 от Шопен за своето искрящо и превъзходно претворяване, а и за есенното си турне във Варна и Враца с различни оркестри и диригенти. Непосредствената достъпност на Шопеновото творчество е без съперник по мигновената и дълбоко проникваща сила на въздействието. Разнообразието на настроенията, изящното и изтънчено представяне на най-съкровени интимни настроения, наситени с огромна сила на мисълта и чувството вълнуват слушателя при проникновеното разбиране и израз на интерпретацията на Антонина Бонева.

 Преди да пътува за Париж 20 годишният Шопен посвещава или със своя Концерт за пиано и оркестър във фа минор / 1830г./ изразява тайните си чувства към младата певица Констанца Гладковска. И поради своята дарба култивираното отношение се изявява във възвишено благородната трактовка на националния фолклор. Грамадните ценности от неизчерпващия се и непрекъснато раждащ се ярко самобитен фолклор, натрупани в народностното творчество се проявяват изведнъж от 30-те години на ХІХв. „по периферията” на Средна Европа при възникването една след друга на национални художествени школи с артистичната уникалност на родоначалниците за създаването им. Шопен, Лист, Глинка и др.композитори разкриват, обновяват и неизмеримо обогатяват изразните ресурси, вливат свежи струи, които в последствие се превръщат в традиция и дават нови импулси на общоевропейската професионална музика. България създава своя национална композиторска школа през 30-те години на ХХ в. с творчеството на Петко Стайнов, П.Владигеров, Димитър Ненов и др. талантливи композитори.

  • Престанахме ли да виждаме красотата?

 – Моята майка Вера Бонева обичаше и свиреше Скерцо № 2 от Шопен. Най-вероятно това е произведението от Шопен, което съм чула първо. В Националното радио има и неин запис на това произведение. 

 Първо личният пример е от значение. Моите ученици концертират при всяка възможност! Изявата на сцена е изключително важно нещо! Всъщност, до голяма степен е и смисълът на обучението по пиано! Те участват в общи концерти на Национално музикално училище ,, Любомир Пипков”, често в Полски Културен Институт, в който от Дружество ,,Шопен’’, на което съм заместник председател, организираме концерти на ученици и студенти. Изнасят самостоятелни рецитали, свирят и в Камерна зала България и в други зали. 

 Ученикът ми Теодор Пазов, който е лауреат на доста конкурси, изсвири тази година и концерта от Григ със Симфониета Враца. Доста други мои ученици са участвали в концерти с оркестър. Голяма част от тях са се явявали на конкурси и са вече лауреати! През изминалата година мои ученици донесоха седем награди от международни конкурси! А мои, вече завършили ученици са едни от известните млади концертиращи пианисти в момента, например Георги Черкин, Виктория Василенко, Антония Кирил Евгениева, Надежда Йоцова, Минко Ламбов, Лилия Жекова, Павлина Радионава и други. Бих искала да кажа и, че имам радостта в продължение на доста години, мои ученици по пиано да са били личности като Александрина Пендачанска, Олга Гюрковска /те са и мои племеннички, а и често концертираме заедно/! Поп и джаз певиците Роберта и Теа Митева също! Имам много ученици, които се ориентираха към инструментален джаз и поп, като Мартин Стоянов-Мартист, Кирил Дончев, Петко Дреников и други, които също радват любителите на музиката с концертите си! За огромна моя болка и съжаление, Андриния Попова ,,отлетя към небето’’, и тя също бе моя ученичка по пиано. Светла й памет, тя пее вече с Ангелите! Да са живи и здрави всички останали, да продължават да радват любителите на Музиката /не случайно с главно М/ и да продължават да ме карат да се чувствам щастлива и горда!!!

 Фоайетата на зала „България” от години са превърнати в галерия, където гостоприемно посрещат публиката картини и пластични форми на различни художници. В паузата на концерта освен приятен разговор би могло да се разгледат тези произведения, а и да са частно притежание! През 1984 година на Международния фестивал „Софийски музикални седмици” беше открита изложба от картини на художничката Вихра Анева. И през следващите години фестивала се съпътстваше с изложба от картини. С годините галерията, в зала „България”, под ръководството на Цена Бояджиева е постоянно събитие в концертния архитектурен комплекс и в артистичния живот.

 От началото на 2017 година Директор на Софийска филхармония е Найден Тодоров, след много успешните му сезони от 2005 до 2017 като директор на Държавна опера – Русе и диригент на постановките. За развитието на традиционните постиженията на състава и постиженията на Нейден Тодор заедно с нестихващите аплаузи на публиката са награда „Златна книга“ съвместно с Държавна опера – Русе за принос в развитието на българската култура, през 2016 наградата „Кристална лира” за дейността с Държавна опера – Русе, званието „почетен гражданин“ на град Русе. През месец март 2013 година Найден Тодоров е избран за „Музикант на годината“ от слушателите на Българското Национално Радио. 

 Освен обучението си като диригент, като стипендиант на Ротари клуб – Виена при изтъкнатите проф. Карл Йостерайхер и проф. Урош Лайовиц във Виенския университет за музика, през 1996-1997 е поканен от фондация Ленард Бърнстейн, Йерусалим, на специализация в Израел като работи с Менди Родан – диригент на Израелската филхармония, през 2013 се дипломира и като мениджър в областта на културата в Нов български университет. Забележителен е концерта – гостуване на Софийска Филхармония с диригент Найден тодоров във Виена през 2019г.! Концерти с различини оркестри в България и зад граница, концерти на десетки международни фестивали на континентите Европа, Азия, Африка и Северна Америка. Участва в над 130 компактдиска, издадени в Австрия, Германия, Великобритания, Дания, Израел, САЩ и Унгария издадени от звукозаписните компании Naxos, MMO, R-Music, Hungaroton, Danacord, Balkanton. За принос към развитието на българската музик е с награди „Златно петолиние” , наградата на фондация „ДжорджУохтер”-Швейцария, от Словашкия музикален фонд, Ротари клуб-Виена, фондация Борджезе, наградата „София” за постановката на операта „Фауст”с Националната опера и балет, през 2014 година – награда „Емил Чакъров”. През 2005 като диригент, за изпълнението на Втора симфония от Густав Малер със Софийска филхармония Найден Тодоров е с наградата „Кристална лира“. 

 Найден Тодоров е сред най-талантливите български музиканти, с богати многозвучни интерпретации на симфонични и на оперни творби.

 – Трябва да се грижа за публиката, да я има, да се грижим за нейния вкус, който може би е най-големия проблем. Така, че е многостранен проблем за решаване. Това са поредица от различни проблеми нямащи много допирни точки един с друг. Такива неща човек може да прави само в екипи. Когато в такава ситуация се извършва някакъв вид революция, обикновено някои от тези неща започва да страда. За това смятам, че каквото ще правя докато съм в Софийска филхармония, ще го правя постепенно, опитвайки се първо да убеждавам хората, преди да се налага да действам по друг начин.

 По принцип в повечето български културни институти, не във всички, в някои има, няма обособени звена, които да се занимават само с публиката. В момента в Софийска филхармония има едно Филхармонично общество, което съществува от страшно много години, от 60-те години на миналия век. През 1967г. е основано.

 Хоровото изкуство в момента в България, претърпява криза по много причини. На всякъде, в цял свят хорове се създават и израстват благодарение на желанието на хората. Много са малко заплатените хорове. Говоря и за хоровете извън оперните театри. Повечето хорове са т.н. „любителски”. Това не го казвам в лош смисъл. Хората, които ходят по желание, защото искат, защото чувстват вътрешна потребност са в съставите на т.н. „любителски хорове”. През последните десетилетия сякаш замират. Ще дам един пример – нека, който иска да провери колко са били т.н. любителски хорове в България преди 30 години – над 400.

 – Също така да се преброи и види колко са членовете. Защото аз познавам такива хорове, които са били от 80-100 души, а сега са с 20 членове. Т.е. хората в момента не възприемат хоровото изкуство като нещо, с което се отъждествяват. 

 – То е и здравословно.

 – То е меко казано здравословно. То е от полза и за образованието и за развиването на мозъка. Непрекъснато четем в западната преса как действа пеенето на мозъка. Ог всяка една гледна точка и за обща култура, също. Така, че в момента поради наличието на по-малко и по-малки хорове, съответно има по-малко кадри и за професионалните хорове. Появява се една криза и в професионалните хорове.

 – Обявяват конкурси и за средно и висше образование.

 – Няма кадри. Работата става по-различна. В момента положението не е възможно най-оптимално. Мисля, че е видимо за всички.

 – Но трябва да се разбере хубавото въздействие на изкуството.

 – Мисля, че повечето хора го разбират, когато ходят на концерти, а когато не? Посещението на подобни събития, свързани с изкуство променя и начина на мислене на хората. По-малко започваме да виждаме лошото и все повече започваме да виждаме хубавото в света. А това е основния проблем в България.

 Целите и темите на всеки концерт на маестро Найден Тодоров са различни. Основната цел е колкото се може повече концерти и разнообразна музика в зала „България”. Маестрото споделя: „Факторите за въздействие на музиката са три – авторът, интерпретаторът и слушателят. Хората рядко осъзнават, че собственото им отношение към музиката се базира на житейсткия им опит, на емоционалното им състояние в момента на „сблъсъка” с изкуството, на предварителната нагласа и на някои съвсем тривиални неща като околните обстоятелства от типа на това къде, с кого и по какъв повод им се случва да чуят дадено произведение.”

 А летният концертен сезон ‘20 на Софийската филхармония започна….

Проект

Музика и съвременност

Списание Амбиция предоставя онлайн пространство за публикуване на статиите на нашия автор Боряна Статкова в конкурса на Национален фонд „Култура“. Списание Амбиция не носи отговорност за съдържанието и снимките, предоставени от автора.

Вижте всички статии

Партньори

Обединени за кауза.

Това са партньорите на Амбиция, с които споделяме една обща кауза – да Ви вдъхновяваме, разказвайки историите на българи от цял свят.