Успехът променя
„Успехът променя доста хора и за жалост към по-лошо! Много от тях забравят, откъде са тръгнали и кой им е помогнал.“ – сподели Мико пред Ивелина Димитрова от списание Амбиция.
Един от най-успешните тенисисти на България при мъжете, Димитър Кузманов – Мико,
започва да се занимава с тенис на корт на шест годишна възраст. Днес той е номер 2 при мъжете за България. Прославил страната ни със своите успехи и отличия. Човек, към който всеки един българин трябва да изпитва респект и уважение, защото това, което допринася за българският спорт е наистина много.
Стремящ се към първото място, амбициран да постигне своята цел млад мъж, който не се отказва от това да стигне до върха, имащ реален шанс да стане най-титулуваният играч в историята на българския тенис за националният отбор.
Една от най-големите му мотивации е благотворителността.
„Успехът променя доста хора и за жалост към по-лошо! Много от тях забравят, откъде са тръгнали и кой им е помогнал.“ – сподели Мико пред Ивелина Димитрова от списание Амбиция.
Винаги съм се стремял да стана тенисист номер 1 на България. Разбира се, че всичко е възможно! Имам реален шанс да стана най-титулувания играч в историята на българския тенис за националния отбор. Там деля 2-ро място с 16 победи заедно с Григор Димитров, а на първо място със 17 е вече отказалия се от състезателна дейност Тодор Енев.
Що се отнася до световната ранглиста там Григор е много по-напред от мен. Но това по никакъв начин не ме притеснява, а само мотивира!
Трябва винаги да имаш някой, когото да те кара да се подобряваш, усъвършенстваш и да се учиш! А аз вярвам, че трябва да се учиш от най-добрите!
Семейството от половината на майка ми е изключително спортно. Дядо ми (лека му пръст), Здравко Рангелов е един от основателите на тениса в България заедно със своя брат Рангел. Баба ми е бивш треньор по волейбол и хандбал, а майка ми е една от най-успешните тенисистки, заслужил майстор на спорта и треньор на националния отбор жени вече 11 години.
В този ред на мисли, може би моя избор беше неизбежен, макар, че майка ми никога не е искала да започвам с тениса, защото е знаела колко труден спорт е.
До 8-9 годишен практикувах и футбол и тенис, но в един момент ежедневието ми стана много натоварено като включим и училището. Затова трябваше да взема решение. Взех го сам и не съжалявам за това.
В тениса има ли истинско приятелство?
– Да, има. Поне в мъжкия тенис. Това е едно от нещата, които тениса ти дава. Щастлив съм, че имам приятели почти на всяка точка по света!
Покрай кариерата си имаш ли време за личен живот?
– А това е едно от нещата, които пък ти взима тениса и професионалния спорт като цяло!
Да имам, но е доста ограничено! Гледам да намирам време и правя големи жертви, но това е пътя, който съм си избрал. Доста хора не могат да го разберат, но аз не ги виня.
През свободното си време какво най-много ти доставя удоволствие да правиш?
– Да бъда със семейството си и приятелите ми. Това е много важно за мен!
С какво най- много се гордееш в личен план?
– Гордея се, че не съм загубил кой съм и от къде идвам! Много е важно да не забравяш кой си!
А в професионален?
– С всичко, което съм постигнал до сега.
Има ли нещо, за което си съжалявал някога?
– Не! Не съжалявам за нищо, защото приемам всичко като част от пътя, по който вървя! Станалото-станало. Опитвам се да науча нещо ново от него и да продължа напред! Връщам се назад само, за да преценя какво бих могъл да науча от грешките си!
Благотворителността е една от най-големите ми мотивации и дава смисъл на всичко, което правя в моя живот!
Както се казва: ,,благотворителността осмисля успеха”.
Имах страхотен пример в лицето на Димитър Бербатов и неговата фондация (имах честта да спечеля наградата му през 2009 година). Това беше момента, когато си казах, че един ден искам да се занимавам с благотворителност.
Също така, моя мечта е един ден да имам собствена благотворителна организация.
През миналата 2018 година взех участие в много голямо благотворително събитие на фондацията на Бербатов, а също така и в големия търг на „Дарик“ радио за подпомагане на фондация „Нашите недоносени деца” и за сдружение „Аутизъм днес”, където дарих моя ракета от най-успешния ми сезон.
Преди няколко дни пък се включих и в кампанията за подпомагане на хората със синдром на Даун. Имам и още планове за тази година и се надявам да успея да ги изпълня.
Искам да започна моето висше образование. Много ме влече спортната журналистика и спортния мениджмънт, като определено след като завърша състезателната си кариера искам да остана близо до спорта! Да се занимавам с организационна, мениджърска или ръководна дейност! Но, до тогава има време.
Искам да пожелая на всички читатели на списание „Амбиция“ най-вече здраве! Много лични и професионални успехи на всички и не на последно място, най-важното: да бъдем добри хора!
Влез във Facebook групата за още истории като тази.
Интервюто взе Ивелина Димитрова, автор в сп. „Амбиция“ през април 2019 г.
Хареса ли ти тази статия?
50 от най-добрите ни интервюта ще намериш в книгата ни "Вдъхновяващи истории на успели българи".
Виж повече
