От Юлия Джарвис
Снимки: личен архив
Имало едно време… места, където хората научавали всичко за света.
Тези места се наричали библиотеки…
Имало едно време… хора, които си казвали повече красиви думи.
Защото четяли поезия…
Имало едно време… деца, които вярвали в приказки…
Имало едно време… малка, българска книжарница в Лондон…
През месец октомври 2017 г. излезе от печат книгата на сп. „Амбиция” „Вдъхновяващи истории на успели българи”.
Представянето на книгата пред българите в Лондон се проведе в библиотека/ книжарница „Имало едно време…”.
Останах впечатлена от този малък „остров” на българската книга, намерил своето място сред космополитния Лондон. Препълненото помещение, по време на представянето на книгата, говореше и за популярността на библиотеката сред българската общност в Англия.
Основателките на библиотека/ книжарница „Имало едно време…” са две млади, амбицирани, устремени и позитивни дами, Ели и Милена. Те не само са създали много повече от място за българите в Лондон, но и са съумели да го превърнат в център на „обединеност”, достъпно за хора с различни интереси и от различни възрастови групи.
Вратите им са отворени за различни културни събития, представяне на нови автори и книги, литературни четения, мероприятия от различно естество
Как се роди идеята за отваряне на библиотека/ книжарница „Имало едно време…”?
Милена: С Ели имахме труден период през 2015 г., в който се чудехме накъде да поемем. Идеята е нейна и се роди, тоест даде ѝ се гласност през септември 2015. В първия момент я взех на шега, но много бързо нещата започнаха да се реализират. Аз лично се отказвах на няколко пъти, но благодарение на Ели успях да продължа и възвърна увереността си. Целият процес беше много труден и дори все още е. Всичко е ново за нас, учим се в движение, подкрепяме се взаимно, мотивираме се. На днешно време е доста рисковано и несигурно да започнеш собствен бизнес, още повече в чужда държава, където си никой, но за наша радост ние успяхме да стигнем до „финалната права” и да прережем лентата.
Елина: Беше започнало да ми натежава емигрантството, каквото и да опитвах, за да се интегрирам, не беше достатъчно успешно. Но за щастие, покрай неволите, последните две години срещах все повече обичащи литературата българи. Отчаяно търсех мястото си не само в Англия, но и по принцип. Направих един 7-дневен преход в Пирин планина и след като се върнах в Лондон, просто така идеята се зароди. Представих си как работя нещо спокойно, нещо, което много обичам – книги, и то на български език. Общуването на английски все повече ме изморяваше, а четенето на чуждия език не ми носеше такава наслада.
Милена беше единственият ми близък приятел в Лондон, с който можех да говоря за литература. Поради тази причина, както и за други нейни качества, като например добрата ѝ организираност, един слънчев следобяд, когато се чувствах не толкова слънчево, просто усетих, че моментът е настъпил, и ѝ споделих идеята си, тя я прие и аз се възползвах от момента.
Как вашата идея се превърна в реалност?
Милена: Малко повече от година ни отне, за да приведем всичко в реалност. Помещението, което наехме за книжарницата, го ремонтирахме сами, с помощта на приятели, повече от месец. Тъй като и двете работехме и не можехме да отделим много време, оставахме до малките часове всяка нощ. Благодарим на всички, които бяха с нас и ни подкрепяха, те си знаят кои са☺
Реализацията на идеята и нейната завършеност ни коства много дълги работни дни, загуба на социален живот, много притеснения, грешки, но и опит, радост, живот! Надявахме се да срещнем хората, които обичат да четат също като нас, хората които предпочитат да помиришат книгата, да я разлистят, да я усетят, да я почувстват.
Елина: Датата, на която проведохме първия ни разговор, беше 05.09.2015, отворихме книжарницата година по-късно на 14.10.2016. Нещата се развиваха бавно, беше ни трудно да намерим помещение, агентите не се доверяваха на странния ни български бизнес, нямахме никакви връзки, така че първата ни работа беше да идем в бюрото по труда, където ни насочиха към организация за подкрепа на малкия бизнес, и нещата се случваха бавно и обезсърчително. На няколко пъти се разколебавахме, но и се подкрепяхме взаимно. Често вечер си лягах с мисълта, че нищо няма да се получи, а сутрин се събуждах обнадеждена.
Най-голяма помощ получихме от близките си. Домовете ни в България бяха пълни с книги.
Създадохме книжарницата с минимални средства, може да се каже, че обзавеждането ни струва колкото книгите. Всяка мебел и книга сме избирали и закупували една по една. Складирах ги в дома си, а не знаех дали наистина ще ми потрябват, но продължавах да купувам.
Последните два месеца на ремонт бяха най-трудни и уморителни, всичко сме правили сами, нямаше мъжка и женска работа за нас.
За радост всички български издателства, с които се свързахме, откликнаха на идеята и ни подкрепиха.
С какви трудности се сблъскахте по пътя?
Трудно ни беше да намерим помещение, отне ни около година. Двата месеца по време на ремонта също бяха много уморителни, тъй като и двете работехме и на други места. В книжарницата сме стояли до малките часове на нощта.
Не беше леко и да подберем литературата, тъй като разнообразието е голямо.
И като цяло трудност може да се нарече и пътят от идеята до осъществяването. Трябва да вярваш, колкото и нелепа да е мечтата ти, а не винаги е лесно.
Кое ви мотивира да продължавате?
Хората! Никога не бяхме срещали, само за година и няколко месеца, толкова много интересни, добри, сърцати сънародници и приятели от други страни. Когато сме затруднени с наема или си мислим, че сме забравени, винаги се намира някой, който да ни даде кураж, с варя в нас и в делото ни!
Предимно българи ли посещават вашето място?
Не бихме казали, че предимно българи са наши клиенти, тъй като имаме и кафе/сандвичи/сладки, от което се възползват и англоговорящите. Често през деня сме затрупани от хора, които са дошли на по кафенце, да се срещнат с приятели, да поговорят, да поработят на лаптопите си или просто да поседят на спокойствие, потопени в магията на рафтовете с книги.
Как стои въпросът за вземане на книги от библиотеката за вкъщи?
За да вземеш книги от библиотеката за вкъщи, трява да станеш член. Изисква се само име, адрес и телефонен номер, попълва се членската карта, има месечна такса от £5. Доста българи предпочитат да вземат книги на библиотека вместо да купуват, предвид факта, че не разполагат с много място в тесните лондонски квартири.
Книгите за библиотеката набавихме с помощта на семействата ни от България. Впоследствие доста хора от Лондон ни дариха книги и така успяваме постоянно да я обновяваме. Към момента имаме около 900 заглавия на библиотека и 97 членски карти
Какви книги продавате в книжарницата?
В книжарницата продаваме книги на български език от различни жанрове – световна класика, съвременна проза, исторически, биографични и психологически романи, трилъри, фентъзи, хумор, българска класика и съвременна българска литература, поезия, детски книжки и други.
Също така имаме книги на английски и руски език.
През декември 2017 г. спечелихте награда „Cultural Star of Waltham Forest for London Borough of Culture”. Какво означава това призвание за вас?
Звездата за култура, с която ни наградиха от община Waltham Forest е голяма чест за нас. Накараха ни да се почувстваме като важна част от общността, английската общност. Служителите от общината бяха много мили и добросърдечни по време на малката церемония, дори произнесоха благодарствена реч към всички, допринесли с нещо към културният живот на общината. Наистина ни трогнаха, досега и двете бяхме се чувствали по-скоро като емигранти, отколкото като равноправни граждани в чужда страна.
Сега малката звезда е окачена гордо на витрината ни и всеки може да ѝ се порадва.
Коя е Ели извън „Имало едно време…”?
Ели, извън „Имало едно време…”, е същата Ели както и в „Имало едно време…”. Това му е хубавото да живееш в мечтата си, можеш да бъдеш себе си навсякъде!
Ценя много приятелите и близките си, разговорите с тях и топлата им компания са безценни за мен. Покрай книжарницата нямам много време за почивка, но всяка година лятото се връщам в планината – в България. Ако имам някъде корен, мисля, че той се намира в Пирин. Всеки ден отделям време за музика, обичам да откривам нови стилове и песни. Напоследък чета все повече, харесва ми да се откъсвам от себе си, потапяйки се във въображаемия свят на героите от книгите.
Зареждам се от изкуството, обичам да се разхождам, усмихвам, радвам и изобщо обичам да съм влюбена във всичко заобикалящо ме.
А коя е Милена?
Аз съм на 37 години, живея в Лондон вече почти 8 години. Работя в хотел, повече от 4 години. Дойдох тук, защото имах нужда от промяна, която не можех да намеря в България. Исках нещо по-различно. След доста препятствия, сега мисля, че съм здраво стъпила на земята, доволна съм от живота си.
Обичам да пътувам в родината ми и извън нея, да чета, да гледам филми и да се срещам с приятели.
Какви са плановете ви в близко бъдеще?
Плановете ни в близко бъдеще са наистина за много близкото бъдеще. Малки неща като това да добавим няколко нови напитки към менюто, да се стараем да организираме повече събития, все пак такава е идеята на книжарницата ни – да правим срещи на интересни българи, обичащи литературата, които осъзнават важността на това да пазим българския език, дори и когато живеем в чужбина.
За финал, какъв е адресът на библиотека/ книжарница „Имало едно време…” и как читателите на сп. „Амбиция”, българите, живеещи и гости на Лондон, могат да осъществят връзка с вас.
Библиотека и книжарница „Имало едно време…” се намира в Walthamstow, 2 Station Road, E17 8AA, London.
До книжарницата ни можете да стигнете най-лесно с London Overground до St James Street Station или с автобуси 158, 230.
А също така и с Victoria line от Blackhorse Road Station(10-15 мин. ходене) и Walthamstow Queens Road (5 мин. ходене).
Може да ни пишете на Email: [email protected] или да ни позвъните на тел.: 07756 992756.
Работим всеки ден от 10.00 до 17.00 часа
Facebook: Имало едно време/Once upon a time
Хареса ли ти тази статия?
50 от най-добрите ни интервюта ще намериш в книгата ни "Вдъхновяващи истории на успели българи".
Виж повече
