50 българи и техните биографии, събрани в книга
Начало Меню
Сподели с Facebook
Play current video

50 българи и техните биографии, събрани в книга

Интервю в „Преди обед“ по телевизия бТВ

От Списание Амбиция
Видео: „Преди обед“- бТВ


Сподели във Facebook


Купи книга

Десислава Стоянова: А сега към едни други истории. Истории за успех.  Шейсет и една на брой са събрали десет автора, които са се заели със задачата да търсят вдъхновяващи личности, не къде да е, а в България.

Александър Кадиев: В продължение на две години, те намират десетки положителни примери в най-различни сфери на дейност и ги обединяват на страниците на книга.

Десиславa: Сред тях има иноватори, спортисти, музиканти, художници, майки, бизнесмени, фотографи, бохеми, пътешественици.

Александър: За наш късмет, много от тях са ни били на гости и сме запознати техните биографии.

Десислава: За неподозираните, ще ни разкаже Мая Цанева , един от инициаторите на проекта.

Александър: При нас е Владимир Джаркълов, чиято история е описана книгата.

Десислава: Мая, ти най-напред ти да ни кажеш какви са историите? Какво е общото между историите, които са се събрали в тази книга?

Мая Цанева: Според мен, общото е това, че тези хора са вдъхновени да постигнат мечтите си, не са се отказали от мечтите си.

Александър: Това са шейсет и една истории, разбираме. Предполагам избора е бил труден, защото има доста успели хора в България.

Мая: Да, труден е избора, защото успехът всъщност не се, както и ти каза, не е само пари. Тоест успехът се постига по много начини и често е невидим за останалите. Както си говорихме скоро, много е важно да направим разликата между известен и успял. И вдъхновен. Затова ние се постарахме се съберем истории, които са вдъхновяващи на вдъхновени хора, които постигат мечтите си. А не просто успели хора, които познаваме от екраните на телевизорите и са  голяма част от тях са известни, защото са известни.

Десислава: Дай ни някакви примери за нещо, което например за тебе е било най-вдъхновяващата история.

Мая: Аз имам няколко истории, които много ме впечатлиха. Първата – на една от нашите авторки, събеседник в сборника в последствие. Това е Ивелина Димитрова от Русе. Тя е на инвалидна количка, но не се е отказала от това да се реализира в живота и както е автор на нашите истории, така и всъщност, самата тя постига успех, защото вече не се отказва от живота. Работи дистанционно за различни неща в интернет. Това, с което все повече от нас се занимаваме всъщност.

Александър: И продължава да е любопитна, да търси развитие за себе си. Което всъщност е този порив на духа.

Мая: Да. Друга история, която бих искала да спомена е Ирен Ямами, за която аз разбрах абсолютно случайно, тъй като друг автор е писал за нея. Тази дама е от тридесет години в Япония и там има собствена школа за шевици и за везане. Ние знаем любовта на японците към България, но съвсем друго е да си от тридесет години в Япония и да развиваш тази традиция.

Александър:  Тоест профилите наистина са различни, в този смисъл не е задължително хората да живеят в България, за да са влезли в тази книга.

Мая: Да, тук са събрани истории на хора, които са от целия свят, както от страна на авторите, така и на събеседниците. И обединяващото е това, че са българи.

Десислава: Владо, който стой до теб, как попадна в списъка?

Мая: Първо, той е интересен с това, че има възможността да остане в чужбина, но се е върнал тук. След това е майстор по едно  много интересно източно изкуство, източно бойно изкуство и финансист. За мен, лично като човек, който има и малко дете, е много интересно как през деня се занимаваш с цифри, а вечер обучаваш деца и се занимаваш с бойни изкуства. Така че самото съчетание е доста екзотично.

Александър: Самия Владо е тук.

Десислава: Този избор защо го направи? Завършил си в Германия, после си учил в Белгия, ако не бъркам, което означава че най-вероятно си имал много възможности да избереш да се реализираш и да останеш да живееш някъде из онези географски ширини, не си го направил. Защо?

Владимир Джаркълов: Ами, това е интересен въпрос. Аз си го задавам също  така нали от време на време, но всъщност отговора е съвсем прост. Донякъде поради стечение на обстоятелствата донякъде поради така някакво лично желание да се върна, защото се беше натрупала известна умора от чужбина, колкото и така странно да ми се струва на някои хора.

Александър: Каква умора? Там е по-хубаво, защото се работи, печелят се повече пари, обществото е по-организирано, повече се усмихват хората, повече поздравяват.

Владимир: Ами, така е, но все пак хората са различни, за някои рутината и реда, и особено човек докато е по–млад така малко те вкарват в един шаблон …

Десислава: … коловоз …

Владимир: Да, който в един момент може би психически така изтощава. Следването в Германия също не беше много леко. Аз живях и работих там близо седем години и следвах, след това две години в Белгия. Където отидох може би, защото се беше получило и една умора от Германия. Но общо взето, като отидох в Белгия, почна да ми липсва Германия, поради така ред причини и след това така се случи, че имах възможност да се прибера и реших да дам шанс на България. Още повече, че това грубо съвпадаше с приемането ни в Европейския съюз и съответно се беше заредил в мене един оптимизъм, както предполагам и на повечето хора.

Десислава: Оправда ли се той? Разочарование имал ли си?

Владимир: Ми във връзка, с това което правя в България, откакто съм тука, вече от около 8 години, на 100% от оценката ми за участието ни в Европейския съюз и винаги може да бъде както се казва по-добре. Но това зависи от много неща, от самите нас на първо място, от политиците, от населението, от хората които в крайна сметка, вече са граждани на Европейския съюз.

Десислава: От твоита лична гледна точка, да как ти се струват нещата? Съжалявал ли си за избора, който си направил?

Владимир: Не, в никакъв случай, аз смятам че в България човек има възможност да бъде така креативен и да създава разни неща, които да речем на запад вече са установени или пък чисто и просто самото ежедневие не ти позволява да започнеш нещо, нещо такова. Не е невъзможно, но е много по-трудно и тука тази среда, колкото и несигурна и хаотична да е, въпреки това предоставя възможност на хората, които са мотивирани и концентрирани върху нещо, да започват от нулата и въпреки това да постигнат някакъв резултат.

Александър: Това е хубаво, че го потвърждаваш, защото много хора, които са живяли години в чужбина, българи става въпрос, се връщат тук и казват, че страната има много възможности, за които ние дори не си даваме сметка, понеже сме тук. А ето ти вече ти вече правиш това. Чувстваш ли се толкова успял, за да влезеш ето в тази книга?

Владимир: Ами честно казано аз не се имам за особен успял човек, но смятам, че това в крайна сметка е един процес и че човек постоянно трябва да си поставя, така колкото се може повече високи цели и да е деен. Преди всичко разбира се благодаря за поканата за участие. Аз винаги се опитвам да подпомагам подобни инициативи, защото при мен, те са изключително позитивен пример на форма на всичко, което се случва и другото е, че няма достатъчно информация за много хора, които правят наистина смислени неща и биха могли да мотивират и да предоставят включително и възможност с ноу хау,  защото в крайна сметка може да се установят контакти между потенциалните бъдещи потребители. Както аз лично съм готов да дам своя добър и личен пример на други хора, които евентуално биха били заинтересувани, да получат нещо.

Александър: А остава ли време за детето?

Владимир: Остава ми, опитвам се колкото се може повече време да изкарвам с него, разбира се, доколкото ми позволяват ангажиментите.

Десислава: Да, те са много, защото както Мая спомена, освен че от 8:00 до 5:00 работиш в банка, имаш много сериозен интерес и тренираш усилено и джиу джицу.

Владимир: Трудно се съчетава всичко, но в крайна сметка, човек трябва да се научи да приоритизира и в момента, в който човек избере правилните приоритети се филтрира доста голяма част от нещата, които реално погледнато губят нашето време.

Александър: Дано и жена ти така да мисли?

Владимир: Не визирам, не визирам семейството в никакъв случай, визирам други неща, които са извън работата, извън работните ми занимания и семейство.

Александър: Владо, защо смяташ, че спорта е задължителна част от спешния начин на живот един човек?

Владимир: Ами, аз това го казвам постоянно, но честно казано не виждам, как другите неща, които съм направил досега, биха били възможни и без това, което ми е дало спорта и в частност бразилското джиу джицу, което практикувам вече от доста години, не само като човек, който тренира и като човек който обучава хора, защото в момента, общо взето това ми е основния фокус.

Александър: Школата, в която обучавате деца.

Владимир: Точно така, тя не е само за децата, тя е за възрастни. Даже ние започнахме детски си проект доста по-късно, поради простата причина, че нямахме възможност за това нещо по-рано, а и самите ние обичаме да ги правим нещата, така да бъдат устойчиви да стават стъпка по стъпка, не прибързано. Тоест имахме нужда, ние самите да изградим личен и професионален капацитет, които мисля, че вече започва така да дава своите резултати, включително и по отношение на децата.

Десислава: За финал, Мая с едно изречение, ако е възможно. Какви са качествата, които отличават хората, които успяват да преследват и да достигнат мечтите си, от тези, които не.

Мая Цанева: Хората които успяват са вдъхновени. Те намират в себе си зрънцето, което ще ги накара да предприемат следващата стъпка, тоест правят една малка стъпка, но имат идея защо я правят. Важно е да не оставаш без надежда, че нещата се случват. Ако ти самия си убеден, че това което си струва, че това което искаш да направиш си струва, ще направиш следващата крачка, така че да бъде по-близо  до него.

Десислава: Благодаря ви много и на двамата – Мая Цанева, един от авторите на книгата “Вдъхновяващи истории на успели българи” и Владимир Джаркълов, един от събеседниците в книгата, занимащ се с финанси и с бразилско джу джицу.



Реклама на книга Купи книгата
Лого на списание