Светлана Кампс: Свързвам хората в Мюнхен с инициативите си
Начало Меню
Сподели с Facebook

Свързвам хората в Мюнхен с инициативите си

Интервю със Светлана Кампс

От Иван Белчев

Снимки: личен архив


Сподели във Facebook


Светлана Кампс е родена във Варна, съвсем до морето, в малко рибарско селище, което вече го няма. Живее в Мюнхен със семейството си и трите си деца. По професия е преводач, по душа разказвач. Организатор е на редица инициативи за българите в Мюнхен и за деца в неравностойно положение в България.

“Обичам да свързвам хората – един може едно, друг има втори талант…Свържат ли се хората в едно – те разбират, че доброто никога не е малко. Всяко добро е огромно потвърждение за някого, че е забелязан и обичан.”

Като момиченце търчах с братовчедките ми и брат ми по лодките, срещу петаче джобни с консервени канчета изгребвахме от тях рачета и морска вода. Готвех супа от пухчета на тополи, помагах на дядо и баба в чистенето на  мрежите от риба, ако се събудех, де – мрежи се чистят по изгрев 🙂 Вечерите бяха за навиване на масури за черги, разкази и песни. Знам от това време десетки от тъжни по-тъжни, или пък щипнати, с намигване за възрастни.

Черниците и вишната в градината така разкошно боядисваха пръстите. Сипвах ги в малки чинийки за към дядовата ракия ги подреждах по дървените столове. А си седнал, а си останал без мезе и панталон!

Всеки спомен си пазя, в 1001 малки истории, които с удоволствие днес разказвам.

Обичам това, което правя и всичко се слива в едно – инициативата Добра среща, куклена работилничка Puppeteria, празниците Приказки и какао, благотворителна акция Коледа в кутия. И съм включила ушите си на четири – какво още хубаво може да се направи, да разпределим топлината, та да я има за всички.

Добра среща кани на празник, благотворителност, творчески работилнички и театър малки и големи българи в Мюнхен и околия. В куклената ми работилничка Puppeteria изработвам вълнени човечета, които си носят нрава и житието, изписано с иглата за филц. Те ми помагат да запазя картините от детството, да разказвам приказки на децата, оживяват всяка сценка и седянка.

Два пъти годишно празник „Приказки и какао“ е сърдечна сцена за запознанство с именити обичани творци от България – на литературни четения, концерт, занаяти в Мюнхен. За децата и нас е привилегия и вдъхновение да се докоснем до тези златни души и техния талант, да усетим гордостта на родната дума, написана от Мая Дългъчева, Димитър Инкьов,  Виктор Самуилов, Зоя Василева, изпята от Хайгашод Агасян, изваяна от майсторите-грънчари Румен и Стела Георгиеви.

На Приказки и какао се забавляваме много, и все ни се случват весели неуредици. Хрумва ми следната случка, и досега хълцам от смях, сетя ли се за нея: Децата са се подредили на дълга търпелива опашка, за да може всяко едно да поработи с майстора на грънчарското колело. Прави ми впечатление колко гушнати стоят един до друг майсторите семейство Георгиеви. Мисля си, това е то, топлина, един до друг цял живот, а и при нас вече от часове… Че е така, така е, но отпосле ми разказаха и за допълнителната причина… Колелото е крачно, едновремешно, седалката му почти се пречупила на сцената. Майсторите си го премълчали и тръгнали да противодействат на гравитацията с подпиране. Какво ако ремонтът на място не е възможен, няма да разочароват чакащите деца, я! Така единият прикрепял другия през цялото време, за да може колелото да жужи а майсторът да го задвижва и не пада, докато дойде ред на всяко дете. И ето това е хем весело, хем толкова мило и предано към занаята и децата. „Майстор като прилеп“ е смешната закачка оттогава.

Приказки и какао са място за добрини – искрени и веднага. Обмен на книги, мисли, идеи, взаимопомощ. Дарителството на тях е помагало не веднъж и дваж – средствата от мечета, ушити в работилничката отидоха при болно детенце, друго дарение  – за терапия на пострадали деца, за старчески дом, за самотна майка… Светлинки по пътя ни.

Грънчари с техника и колело

Кукли от филц

Детски театър

Минат ли Приказки и какао се започва с организацията на Коледа в кутия – подготовка на поименни подаръци за деца и възрастни в неравностойно положение в България.

С много грижа и обич вече осма година стотици български семейства поемат поименен ангажимент и подготвят личен подарък. Всеки коледен подарък си има име и години, изпълнява малко коледно желание на получателя, направен е с много топлина и послание като за собствено дете или родител.

Българската църква, българските училища и нашият дом тук в Мюнхен по празниците се превръщат в коледни кътчета на сърцето, в които нови кукли, колички, ръкавици, чорапи, пуловери, боички, шоколадчета, почерпка и мн. др., над триста подаръка всяка година се подготвят за превоз и пътуват с дарителски транспорт.


Бурна е радостта на малките получатели, меки и развълнувани са усмивките на възрастните. Винаги разказвам на дарители и дарени за това, как се случва акцията – със снимки от пристигащи кутии, снимки на децата и писъмца, рисунки на ръчички, мартенички. Коледа в кутия множи щастието по повече, наистина.

Коледни подаръци под елха

Съпричастни сме на всяка тупкаща обгрижена кауза – извън рамките на коледните подаръци пътуват развиващи игри за нуждаещи се деца за Полски Тръмбеш, миниатюрни дрешчици, подбрани за бебчета в неонатология в София, парични дарения.

Обичам да свързвам хората – един може едно, друг има втори талант… Случва се чудо, свържат ли се хората в едно – те разбират, че доброто никога не е малко. Всяко добро е огромно потвърждение за някого, че е забелязан и обичан.

За да достигат добрите новини на този свят трябва всички ние дейно да ги създаваме сами.

Направи, разкажи, включи и децата си – те ще се научат от теб. Тогава блазе на новата година, честита ще е.

Научете повече за инициатива Добра среща и за работилничка Puppeteria


Харесахте ли историята на Светлана? Споделете я с приятели, за да достигне до повече хора. Четете още подобни разкази в книгата ни “Вдъхновяващи истории на успели българи”



Реклама на книга Купи книгата
Лого на списание