Да кръстосваш морета, да живееш в джунгла и да караш колело за благотворителност
списание Амбиция
Да кръстосваш морета, да живееш в джунгла и да караш колело за благотворителност Велизара Стоилова
Автор:
Полина Чопаринова

Брой 9 - юни 2016

Купи книга

Да кръстосваш морета, да живееш в джунгла и да караш колело за благотворителност

Интервю с Велизара Стоилова

Велизара е морски биолог, която се стреми да реализира център за изучаването на делфините в България, където да текат проучвания за опазването им. Обиколила е много морета и океани, проучвайки поведението на китовете и делфините. Управлявала е камп в джунглата на Хондурас, където учени, доброволци и ученици отиват да опознаят природата. Преди няколко месеца завърши велопоход от Португалия до България с благотворителна кауза.



Полина Чопаринова за Амбиция:
Здравей, Велизара! Изследвала си поведението на делфини в Турция, Ирландия и България и на китовете в прохода Гибралтар. Какво си завършила и това ли е мечтата ти?


Велизара Стоилова:
Завърших бакалавър Морска биология, след което продължих с магистър Поведение на животните. След това исках да натрупам опит в сферата, която ми е интересна, а именно поведението на китоподобните (китове, делфини). Исках да опозная методите за изследване по света и у нас. Мечтата ми е България да има център за изследване на китоподобните, където да текат проекти за изучаването на животните и тяхната среда и когато морето изхвърли мъртъв делфин, да му се вземе тъканна проба и направи дисекция, за да се види точната причина и като цяло какви болести има в черноморските популации.
Снимка на момиче © Велизара Стоилова
Kaкво можем да научим хората от морските обитатели?

Морските обитатели са изключително адаптирани към средата си. Всички знаем как делфините използват екосонар за засичане на риба например. Има много животни от по-нисък разред, които също проявяват изключителен интелект, като например октоподите и сепиите, които имат страхотна памет.



Изучават ли се делфините в България? Знаем ли достатъчно за тях?

По българското Черноморие има три вида делфини: морската свиня, афалата и обикновения делфин. По брега виждаме обикновено по-малката на размер морска свиня и големите сиви афали. Обикновеният делфин се среща доста по-навътре и се вижда от кораби.
За съжаление, знаем доста малко за делфините по българското Черноморие, тъй като липсват продължителни проучвания, а досега има само няколко публикации по въпроси, свързани с тях. Знаем, че те са подвидове, тоест различават се генетично и физически от делфините в Средиземно море, което прави нуждата да се изучават невероятно важна и драстично намаленият им брой (намаляването на популацията на морската свиня се смята да е около 90% за последните 30 години) е още по-тревожно.
Лекция за делфините © Велизара Стоилова
Делфини в Черно море © Велизара Стоилова
Кит графити © Велизара Стоилова
Kaкво е мнението ти за делфинариумите и използването им като атракция?

Делфинариумите и като цяло зоопарковете са места, които в днешно време нямат никаква обучаваща роля и не дават почти никаква представа за поведението и естествената среда на животните. Има толкова много документални филми, които могат да се покажат на едно дете и то да се изведе сред природата да гледа за животни, което прави всичко много по-интересно, отколкото да се води на места, където животните са затворници за човешкото удоволствие.

Много от тях седят депресирани или обикалят клетките като полудели (защото реално са). Много зоопаркове претендират с това, че така запазват видовете, тъй като биха били избити в природата. В зоологическата градина в Лондон са дадени 6 милиона паунда за изграждането на клетка за 3 горили, вместо да се дадат парите за програма за опазването им в Конго, където една от местните популации от 300 горили бива постоянно избивана, защото няма достатъчно рейнджъри да ги пазят. Би било много по-удачно да се дадат тези пари за опазване на горилите и да се промотира екотуризма.
Другата страна на проблема е, че когато зоопарковете решават, че нямат място за някое животно или нужда от него за разплод, а преместването би било сложно, те често евтанизират съвсем здрави индивиди и то от видове, застрашени в природата. Жирафът Мариус, който беше застрелян с куршум в главата и после даден за храна на лъвовете в зоопарка в Копенхаген, е пример за подобна практика. Зоопаркът отказа да го даде както на частно лице, което е готово да заплати 500 хил. евро за него, така и на няколко зоопарка под претекста, че не били в европейската зоологическа федерация. Когато от зоопарка в Йоркшир в Англия, който е част от федерацията, го поискали, им било отказано под претекст, че свободното място ще бъде по-добре използвано от по-генетично разнообразен жираф. Естествено, не са кастрирали майка му преди да го роди, тъй като бебета животни са винаги големи атракции за туристите.

За държането на животни като делфините и косатките в плен има страхотни документални филми, гледайте: The Cove и Blackfish, където се обяснява откъде се набират животните за делфинариумите и как. Обикновено уловени като по-малки и откъснати от семействата си, майките им плачат със седмици или биват убивани, докато се опитват да защитават малките си. След това пленените малки обикновено полудяват, затворени в басейни. Животните от делфинариума във Варна са били пленени от Карибско море.

© Велизара Стоилова
Работила си в Хондурас- най-опасната страна в света, извън военен конфликт. Сега отново заминаваш там, не те ли е страх

Когато човек живее и работи в страна с такава лоша слава, определено трябва да мисли повече за това къде ходи и какво прави, да се старае да е в компанията на други хора, когато излиза. Аз никога не съм имала каквито и да е било проблеми в Хондурас, но никога не бих излязла сама в града вечер. През деня не е опасно и като цяло чужденците нямат проблеми, защото насилието е насочено предимно към криминалните групировки. Аз също така работя нагоре в планината, а проблемите са в населените места.
джунгла в Хондурас © Велизара Стоилова
Управлявала си камп в джунглата в Хондурас. Разкажи ни как протича един твой ден там и какви са задачите и отговорностите ти? Kaк се ориентираш в джунглата?

Да, скоро заминавам отново. Там човек се събужда рано, към 7. Алармата ми са викащите маймуни, които започват комуникацията си още от 5 сутринта. Закусвам, говоря по радиото с базовия камп, после организирам излизащите по трансектите на гората групи от учени, доброволци и техните местни гидове. Понякога излизам с тях, а друг път използвам времето за организация на събития в кампа или отивам да се къпя на водопада, докато всички са в гората. После обядваме, следобед вече има хора в кампа, които винаги имат нужда от нещо. Вечеря се, прави се после огън, където сушим обувки и други дрехи. Вечер има излизания за гледане за амфибии и влечуги около реката, а също и екипът, занимаващ се с прилепи, излиза, така че винаги има нещо да се организира. Има доста работа откъм настаняване на персонал, учени, доброволци и ученици, а и ако трябва да се извършва научна работа на самия камп, обикновено аз поемам нещата.

В джунглата се ориентираме чрез помощта на местните ни гидове, чиято работа аз координирам с тази на групите учени.
Малък гущер © Велизара Стоилова
Хора от Хондурас © Велизара Стоилова
Koй организира този камп и какви цели и задачи си поставяш?

Организацията се нарича Операция Уаласеа (Оperation Wallacea) и оперира в 14 (обикновено) екзотични държави. За мен задачите са да се справя добре, да покажа, че мога да работя във всякакви условия и да създавам полезни контакти и нови приятели.



Сподели любопитен факт от историята, културата или ежедневието на хората в Хондурас, което най-много те впечатли?

Впечатли ме това, че дори и децата пият големи чаши кафе, защото то е наистина съществена част от препитаването на хората, живеещи около гората, която бива изсичена, за да се засаждат плантации с кафе за евтино изкупуване извън страната. Тук идва ролята на нашата експедиция. Създаваме работа за местните за два месеца, защото ни интересува гората и те имат интерес да не бъде изсичана.
Благотворителна акция © Велизара Стоилова
Mиналата година предприемаш пътуване от Лисабон за София сама с колело. Защо? Koи са нещата, които трябва да бъдат обмислени задължително преди едно такова пътуване?

Предприех го импулсивно, като соло предизвикателство, за да подкрепя братовчедка си Алекс (тогава на 10г.) в борбата ú срещу редкия рак Саркома на Юинг, нападащ костите на деца предимно между 10-18 години. Човек трябва да помисли дали има психическата сила за едно голямо пътуване с колело, но бързо се влиза във форма, като се започне.



Промени ли те това пътуване и ако да, как?

Накара ме да осъзная, че имам доста физическа сила, но най-вече психическа.
Велопоход в Европа © Велизара Стоилова
Рафтинг и катерене © Велизара Стоилова
Kaкви са бъдещите ти планове и цели?

Искам да почна докторат за изследване на поведение на морски животни (моята специалност) и да водя експедиции. Да работя по откриването на център за изучаването на делфините в България, където да текат проучвания за опазването на тези прекрасни животни в нашите води, е моя мечта и цел.
Вижте повече за Велизара Стоилова:



Велизара Стоилова във Facebook
Купи книгата
Избори 2017 в чужбина
Избори 2017 в чужбина