списание Амбиция
 Ясен Желязков и неговите хобита Ясен Желязков
Автор:
Оги Начев

Брой 6 - март 2016

Купи книга

Ясен Желязков и неговите хобита

Как успя да се махне от големия град и да заживее в прекрасната Копривщица

Всъщност познавам Ясен Желязков покрай едно от предаванията ни. Решихме да снимаме епизод за сноукайта и някой ни свърза с него. Ако трябва да съм честен, не помня цялата случка, но и до днес съм безкрайно благодарен на човека, който ни свърза. Беше един невероятен, снежен и слънчев ден на Картала. За хората, които са ходили там, е познато, когато се качат на кабината да ахват от гледката на заснежените съседски хълмове, които гордо вардят мястото като безстрашни стражи. При нас също се случи така и заслепени от гледката, не разбрахме кога трябва да слезем от лифта. После се насочихме към мястото ни за среща и се запознахме с Яската. Прекарахме един страхотен ден заедно, в който яздехме ветровете, возихме се по снега и се наслаждавахме на това, което ни е подарила планината. А тя ни даде много. Приятелство!

дунав кану каяк © Ясен Желясков
Разделихме се по живо по здраво и всеки пое своя път. Разбира се, съдбата си знае работата и не след дълго пътищата ни отново се пресякоха. Този път за по-дълго. Заедно с Ясен и компания отидохме да караме каяци по Дунава. Планът бе да се доберем до остров Цибър по вода, да пренощуваме там с палатки, да хапнем на лагерния огън, да си разкажем по някоя история и след това на сутринта да отпрашим към брега. От там да запалим към Белоградчик, където да покараме колела по пътеки на и около скалите и вечерта да се приберем. Не искам да ви разказвам в какво приключение се забъркахме , но бе просто епично. На първо време това ми беше първото качване на каяк, а и тогава бях доста вял колоездач. Цялата емоция, която изпитах, беше толкова силна, че дълго време сънувах лагерния огън на Цибър, дъжда, който ни пра на тръгване, и спускането по белоградчишките скали. Аз съм човек, който цял живот е скитал всред природата и търсил тръпката, но това, което Ясен ми даваше при всяка наша среща, бе нещо напълно непознато и различно, нещо уникално. Точно по тази причина се свързахме и с него за още една епична среща. Чухме, че Ясен е отишъл да живее с приятелката си Снежи и с компания в Копривщица. Там организират нещо като селски туризъм, примесен с колела, каяци и тем подобни прекраснотии. Да, живеят всред природата, готвят с най-чистите продукти, дишат прекрасен въздух и прекарват живота си така, както искат. Истински. Това е Ясен Желязков. Един чист, неподравен, сърдечен и истински човек. Това е неговата история.
Оги Начев за Амбиция:
Здрасти, Яска, радвам се отново да се видим. Ще започна с въпросите си подред спрямо хобитата ти, защото, както знаем, не са малко. Давам предимство на сноукайта, защото така се запознахме. Как започна да се занимаваш със сноукайт и какво за теб е сноукайтът?


Ясен Желязков:
С едно хвърчило на плажа. Седмица по-късно си купих учебен кайт – от тези малките, само с две линии. След месец или малко повече дойде и първият ми кайт за сноукайт(тук вече с помощта на една от фирмите вносители). За мен сноукайтът е всичко през зимата. Но най-важното от всичко е свободата да караш навсякъде. Удоволствието да караш както надолу, така и да качваш склоновете, и още много...
сноукайт © Ясен Желязков
Разкажи ми някоя интересна случка със сноукайт?

В края на деня в планината е пусто. Много рядко преминава някой закъснял турист. Беше силен вятърът. Карах навътре в платото. Реших да сваля на ръба на платото, за да не ходя пеш до там, макар да знаех, че на това място вятърът е още по-силен. Това беше в края на сезона, когато надолу вече няма сняг, така че алтернативата да сляза на завет не съществуваше. На ръба се оказа толкова силно, че не можех да сваля сам. Имах два неуспешни опита, вследствие на които ядох здрави шутове и натрупах страх. Единствената алтернатива беше да отцеля кайта, което неминуемо щеше да го повреди, защото тогава бях с фойл, от тези със затворени камери. Вятърът беше много над позволеното за този размер и щеше да го направи на парцал, ако остане само на сейвти линията. Тогава като по поръчка се появи един чичо. Държах се за един кол от маркировката и размахвах ръка, за да му привлека погледа. Около мен всичко течеше. Снегът се движеше като бързей на река. Чичото дойде. Трябваше да викам, за да ме разбере какво искам. Обясних му как да хване кайта и той ме спаси. Случката не е нещо особено, но ми напомни, че рискът си има граници и за това,че винаги трябва да се подхожда с респект към природата.
кайт за сняг © Ясен Желязков
кану езеро © Ясен Желязков
каяксърф © Ясен Желясков
Ето това последното, което каза, е супер важно и трябва да го разберат всички хора. Природата е всичко. Продължаваме с друго хоби. Спомена за бързеи и реки и ме подсети за каяците. Как започна да се занимаваш със каяците и го превърна в бизнес?

В един студен мартенски ден, когато „за нищо не ставаше“ (тогава все още не се забавлявах със сноукайт), един приятел ме заведе на язовир да погребем. Оттогава така подпалих, че после му карах лодката повече от самия него. След няколко месеца я купих. Карахме абсолютно всеки свободен момент, който имахме с приятелите ми. След всички язовири и спокойни реки в България, дойде време и за бързите. Паралелно на това открихме удоволствието „каяксърф” (в морето върху вълните). И така... В желанието си да споделя тези удоволствия ги превърнах и в професия.
каяк море © Ясен Желязков
каяк черно море © Ясен Желязков
кану каяк по море © Ясен Желязков

© sxc.hu
Разкошно. Разкажи ми някоя интересна случка с каяците?

Една нощ в палатката на брега на Дунав сънувах, че на главата ми е седнал слон. Бутам с ръце и викам, аре бе тоя слон тука ли точно трябваше да седне... Обаче не помръдва. А един такъв – мекичък. Бутам пак... и се събудих. Оказа се,че през нощта е завалял сняг и е затиснал палатките. Като тръгнахме от лодките, останаха само отпечатъци на брега - там, където снегът не е можал да покрие.
Ха-ха-ха, добре, че не те е затрупало съвсем и не си останал да си комуникираш със слончето още време. Да минем на следващото хоби. Как откри маунтин байкът?

Вече не помня. Мисля, че видях първите байкове в магазините на Балкан. Тогава имаше и едни китайски. Oсъзнах за себе си, че това е много яко – да караш по пътеките в планината. Събрах от заплатите тогава и започнах. Трябва да е било 91-ва, 92-ра.
маунтин байк © Ясен Желязков
Ти се занимаваш с това постоянно да търсиш нови и нови трасета в планината, заснемваш ги, чистиш ги и след това буквално ги даряваш на хората и това всичкото с една идеална цел. Откъде намираш толкова сили и желание да го правиш?

Нали ти казах вече – това е много яко. (Самоиронично).



Ти постоянно търсиш начин да си близо до природата, да избягаш от града и да се отдадеш на всички неща, които обичаш да правиш. Как успяваш?

Въпрос на приоритети. И вече на професия.
изтрещял © Ясен Желязков
байк в планина © Ясен Желязков
колело в стара планина © Ясен Желязков
колело тандем © Ясен Желязков
къща за гости в Копривчица © Ясен Желязков
Преди няколко години успя да се махнеш тотално от големия град и да отидеш да живееш в прекрасната Копривщица. Разкажи ми как взе това решение?

Отдавна мислехме за това и като му дойде момента го направихме. Намерихме къщата (или по –точно тя ни намери) и от пръв поглед разбрахме – там сме. Всъщност за мен Къщата не е нищо без планината наоколо и въобще цялата атмосфера.



Разкажи ми за къщата и нещата, които правите около нея... Как се храните, как се издържате, как живеете въобще.

Посрещаме гости в къщата. Прекарваме си добре с тях. И добре се храним заедно... Снежи готви великолепно – вкусно и полезно ☺ И продължаваме всичко останало, което правехме преди. Тя рисува, прави бижута или плете вълна (напоследък по това запали). Аз правя трасета и водя хората да карат велосипеди в планината, каяци в морето и реките, а зимата – на сноукайт. Не се печели много от това, но животът близо до природата е много хубав.
Има ли нещо, което мечтаеш да направиш, а още не си.

Ооо...много са. Свързани са предимно с хобитата ми. Да карам кайт в Норвегия. Уейвски (сърфкаяк) на спотове, където се кара без неoпрен. Ще ги направя.



Какви са бъдещите ти планове.

Имам тайни планове за къмпинг.
язовир в България © Ясен Желясков
За заключение кажи нещо на хората, които ще прочетат това. Дай им един съвет.

Да подхождат с респект към природата (във всякакъв смисъл) и с любов. Това е нещо, на което много от нас не са се научили и бих искал да е обратното.



Яска , благодаря ти за ободрителния разговор, отново ме телепортира на едни прекрасни места и ми припомни за всички невероятни емоции, които съм преживял заради теб. Очаквам с нетърпение следващата ни среща!

Вижте повече за Ясен Желязков:



Посетете клуб IztreshTeam
Купи книгата
Избори 2017 в чужбина
Избори 2017 в чужбина