Снимки: личен архив
Вилиан Стефанов е пътешественик по професия и авантюрист по душа. Вече 10 години пътува през нашата страна и преоткрива красотата на България. Използва всеки удобен или неудобен момент да пътешества заради тръпката, новите емоции и преживяванията. Толкова млад, а зад гърба си има две експедиции. Той е един от авторите на книгата „Забравената България”, в която дарява читателя с незабравими моменти и ни разкрива, че пътуването отваря врати не само към красиви природни пейзажи и архитектурни забележителности, а към душевността на една цяла страна – България.
Откъде тази страст към пътуванията?
Мисля, че винаги съм я имал, но е била толкова надълбоко заровена в мен самия, че ми трябваха няколко години, докато успея да я трансформирам и проявя.
Кое беше пътешествието, след което знаеше, че това ще се превърне в твоя слабост?
Това, с което положих началото на непрестанното бродене – покоряването на връх Вейката, на границата ни с Гърция. Спомням си, че бях залят от емоции заради обстановката, в която бях попаднал и въпреки че метеорологичните условия бяха лоши, имах усещането, че съм на точното място, в точното време и с подходящите хора. Усетих тръпката от пътуването, трудностите и насладата от тяхното преодоляване. Чувството ми хареса, така че продължих да пътувам, когато и където мога.
На 1 август 2016 започна твоята експедиция „Речен път – България от край до край”, нейният край настъпи 25 дни по-късно. Ти показа невъзможното, пресичайки за тези дни нашата страна, от юг на север с каяк, пеша и с велосипед. Как се роди идеята за това приключение?
Направо от нищото. Един ден просто си седях и си мислех на какво съм способен и как да го докажа, започнах да си представям невъзможното и така малко по малко картинката взе да се навързва от само себе си. Колкото по-налудничав маршрут избирах, толкова по-добре, усещах предизвикателството и кръвта ми кипваше. Искаше ми се да тръгна на момента, за да покоря това, което друг преди мен не е успявал.
Какво е необходимо за него – кураж, безразсъдство?
Човек трябва да бъде силен в ума си, но и същевременно да мисли трезво. За подобно пътуване се иска огромна доза безразсъдство, осъзнаване, че всяка крачка може да ти бъде последна, затова трябва да се осмелиш да я направиш. Най-хубавите неща идват след най-трудните моменти.
3-те най-ценни урока, които научи по пътя?
Най-важният урок, който научих, е как да контролирам егото си и да превъзмогна това личностно величаене, от което мнозина страдат. Научих се да превъзмогвам дребните и незначителни неща, които незнайно как допускаме да тровят живота ни, и да ги пренебрегвам. Третото, което разбрах е, че всеки човек има път, по който да поеме самостоятелно и който никой друг не би могъл да извърви вместо него. Така че и да научи уроци, които да го направят по-силна личност и по-добър човек.
Ти пътуваш непрестанно, коя е най-голямата трудност, през която си минавал, или опасна ситуация, в която си попадал?
Попадал съм в страшно много опасни ситуации: от слънчев удар до пълно физическо изтощение, в епицентъра на гръмотевична буря, в голяма близост до отровна змия, но най-големите трудности са тези, които сами си поставяме в умовете си. От всичко друго можем да се спасим, но не и от негативните мисли, които ни обсебват.
Включи се във Facebook групата ни и получавай известие за нов брой на Списание Амбиция
Човек не е нито лош, нито добър, той е сложна съвкупност от образи, които се проявяват в различни ситуации.
Кой е най–запомнящият се спомен, който си преживял?
Спомените са много и ме връхлитат постоянно. Понякога си спомням за отделни срещи с хора, друг път за моментите, когато прекосявах реки и язовири с каяка си. Често си спомням за срещите си с животни и птици, които съм успял да зърна, докато съм прекосявал различни територии.
Кое е нещото, което си разбрал по време на път?
Че човек не е нито лош, нито добър, той е сложна съвкупност от образи, които се проявяват в различни ситуации, плетеница от емоции, действия, противодействия и характери. Човек с човек не си прилича, затова не е редно да поставяме всички под един знаменател, а да се подхожда индивидуално към всяка една личност.
Три причини да обичаш пътуването?
Тръпката от непознатото, жаждата за нови знания и емоции, незабравимите моменти, които запечатвам в съзнанието си.
Трябва ли човек да се лиши от нещо, за да предприеме приключенията, които желае?
Лишенията са част от преживяванията, така че – да! Винаги има нещо, от което трябва да се лишиш, за да пътешестваш. Умението, което човек развива в подобни моменти, е как най-бързо да превъзмогне липсата на нещо и да го превърне в нещо положително. Всичко е въпрос на възприятия и на вътрешно приемане.
Без какво никога не тръгваш на път?
Без вярата в себе си и тръпката за пътешествия.
Ти си един от авторите на книгата „Забравената България”. Каква е България в твоите очи?
Най-красивото парче земя, пропито с енергия, от която силните души черпят сила и вдъхновение. Това е родината на дедите ми и мястото, където аз самият се надявам да отгледам децата си един ден.
Кое е първото място, на което би завел чужденец в нашата страна?
Определено някъде в Родопите. Има толкова много места, които биха ги обсебили и накарали да се влюбят в България от пръв поглед.
А мястото, на което можеш да се връщаш безброй много пъти?
Дивите и безбрежни гори на Родопите, където се гмурвам за няколко дни и се лутам без път и посока. Времето, което прекарвам, докато бродя в тези територии, ми се струва като миг, но си заслужава, понеже успявам да се презаредя напълно.
Има ли кътче, където мечтаеш да отидеш, но все още не си имал възможност?
Да, много са. Бих искал да обиколя целия свят.
И един последен въпрос, къде е следващата дестинация?
Планирам околосветско пътешествие, при което да обиколя земното кълбо, без да използвам самолетен транспорт. Намерението ми е повече от сериозно, планирането на такова приключение може да отнеме години, ала си заслужава. Част от страните, които ще прекося по време на това пътешествие, са: Турция, Грузия, Азербайджан, Туркменистан, Таджикистан, Иран, Пакистан, Индия, Тибет, Непал, Китай, Бангладеш, Бирма, Лаос, Тайланд, Виетнам, Камбоджа, Малайзия, Сингапур, Индонезия, Папуа и Нова Гвинея, Перу, Еквадор, Колумбия, Венецуела, Доминиканската република, Куба, Сенегал, Мавритания, Мароко, Алжир, Тунис, Италия, Черна гора и завършвам със Сърбия.
Хареса ли ти тази статия?
50 от най-добрите ни интервюта ще намериш в книгата ни "Вдъхновяващи истории на успели българи".
Виж повече
