Валентина Щайн: Вълшебният въпрос не е Кога?, а Как?
Начало Меню
Сподели с Facebook

Вълшебният въпрос не е Кога?, а Как?

Интервю с Валентина Щайн

От Мая Цанева
Снимки: личен архив

Нова безплатна ел. книга


Сподели във Facebook


Нова Българска Книга

Валентина Щайн е автор на първите български детски персонализирани книги (т.нар. Print/Book on demand) на български, руски, немски език. Тя живее в Берлин със семейството си и трите си деца. От близо година от автор на свободна практика се е превърнала в предприемач с книгоиздателски бизнес. Нейната приказка започва с „Имало едно време“ и продължава така: „Няма нищо, през което минава човек, което да не бъде в негова полза някога през живота му. Не съм само автор, но и активно се занимавам с маркетинга на дейността ни, а книгите до една са с педагогическа насоченост – в помощ за децата в риск и на тези, които се учат да решават проблеми, да правят избор. На път съм да се втурна в ново приключение, свързано със социалната работа в помощ на майките и близките на деца и хора с физически увреждания. Запазените само за нас чудеса не променят реалността и са чиста фантазия“.

Валентина, ти си писател и предприемач. Какъв път измина от работата на свободна практика до идеята за персонализираните книги?

Докато пишех една от дипломните си работи за специалността ми „Международен маркетинг“, сериозно се занимавах с персонализацията като възможност за по-голяма удовлетвореност при клиентите. Изследвах опита на някои немски фирми производители на парфюми на този принцип. Тогава започна да узрява идеята да предоставям авторски персонализирани продукти. Един ден разговор със собствения ми (тогава шестгодишен) син ми помогна да взема решението. Загърбих всичко останало и изцяло се съсредоточих върху идеята, плана, стратегията, производството и предлагането им на пазара.

Детска книжка

Как се продават приказки, и то персонализирани? Разкажи ни за бизнес модела Print on Demand. Какво търсят родителите, когато ти поръчват книги за децата си? Как работиш по проектите на книгите? Имаш ли екип?

Приказките са персонализирани, но не и индивидуални. Те вече са написани и са илюстрирани от едни от най-добрите за мен художнички в България: Веселка Велинова и Кристина Иванова-Крис. Ние персонализираме главните герои на приказките с имената на децата, за които те са предназначени. Бизнес моделът – книги по поръчка – е изцяло нов у нас, но по света е познат отдавна. Това е по-скъп начин на производство, но и по-екологичен. Книгите се създават само при поискване и заплащане. Аз се осмелих, защото имам осем книги зад гърба си, бизнес мислене и образование. Засега работим само с фрийлансъри и фирми подизпълнители, но вече се оглеждам за сериозни партньори, за да разширим дейността ни. Може би те четат това интервю 😉

Повечето приказки започват с „Имало едно време…” Можеш ли в три изречения да разкажеш своята приказка? Как започна твоята приказка в Русе и продължава днес в Берлин?

Приказката започна за мен, когато като десетгодишна изчетох всичко, каквото можах от домашната библиотека и тази от местоработата на баща ми. Тогава започнах да пиша. В първи курс на Икономическата гимназия публикувах в известното за времето си списание „Родна реч”. Учителката ми по литература представи мои стихове на поета Стефан Цанев. В разговор между него и Любомир Левчев стигнали до извода, че това са много добри стихове за студент в първи курс. А аз бях на 15. Стефан Цанев стана редактор на първата ми стихосбирка. Последваха национални награди, още стихосбирки. През 1998г. спечелих конкурса за мото на българска банка с предложението „Класиката е модерна“. Работих на свободна практика за радио, телевизия, частни клиенти. В Берлин приказката продължи с три приказни подаръка – децата ни. Те са и основният двигател да пиша главно за деца.

Как ползваш този разнообразен житейски и професионален опит в сегашната си дейност на предприемач писател?

Няма нищо, през което минава човек, което да не бъде в негова полза някога през живота му. Така е и с мен. Не съм само автор, но и предприемач. Активно се занимавам с маркетинга на дейността ни, а книгите са с педагогическа насоченост – в помощ за децата в риск и на тези, които се учат да решават проблеми, да правят избор. На път съм да се втурна в ново приключение, свързано със социалната работа в помощ на майките и близките на деца и хора с физически увреждания, които са обречени на изолация поради липсата им на социални асистенти.

 

Включи се във Facebook групата ни и получавай известие за нов брой на Списание Амбиция

Книга на Валентина Щайн Джинджи

Чудовище дете

Царството на обещанията

Вярвам в естественото развитие на нещата – в точния момент срещам подходящите хора, с които да си партнираме.

Facebook група

В приказките обикновено се случват чудеса. Вярваш ли в чудеса и като предприемач? Какви са най-тежките и важни уроци, които си научила като човек, управляващ собствен бизнес?

Приказката не може и не бива да свършва по средата. Затова и мотото ни е: „Приказката продължава”. Най-важният урок за мен е да не се отказвам при трудност, винаги има решение. Вярвам в естественото развитие на нещата – в точния момент срещам подходящите хора, с които да си партнираме. Вземам решения, основаващи се не спрямо случващите се обстоятелства, а спрямо поставените цели. Вълшебният въпрос не е „Кога?“ и „Какво?“, а „Как?“ . Чудесата винаги са били част от живота ми – сега някак си ми се иска да забъркам и други в този чуден коктейл. Споделеното чудо е красиво. Запазените само за нас чудеса не променят реалността и са чиста фантазия.

Към какво се стремиш като предприемач? Как се постига според теб пазарен успех в книгоиздаването?

Книгоиздаването днес е много различно от това преди 20 години. Както казах, възможностите с метода Print-on-Demand се увеличават не само за авторите, но и за самите издателства. Пазарният успех зависи от ангажираността на екипа, от доброто и персонално отношение към клиента и е резултат от много труд. Щипката провидение също не бих я пропуснала.

Аз лично предпочитам да затворя кръга или разпространителите ми да са също толкова ангажирани с идеята, колкото съм аз самата. Всяко едно уважаващо се издателство трябва да се стреми и към справедливо заплащане и доволни автори. Печалбата не е всичко.

Как според теб книгите могат да се завърнат трайно в живота на малките? От какви книги и приказки имат нужда и дали ние им ги даваме?

Вкъщи телевизорът стои върху един гардероб. Гледат се само филмчета онлайн в определено време. Големият ми син е на път да започне свой собствен проект, свързан с четенето. Той е и съавтор с мен в една от книгите за деца от 0 до 5 години – „ЧУДОвище дете”. Апетитът идва с яденето. Таблети нямаме, въпреки че ми се случва да чета и онлайн.

Деца, които не са били възпитавани да четат, трудно започват сами. Но аз съм оптимист, защото всички мои приятели четат – съответно и децата им. Създаването на клубове за четене са чудесна идея, която ще се радвам да видя реализирана в България. Аз самата пазя невероятни спомени от членството си в читалище „Зора” в Русе.

Книгите трябва да се избират по два признака – какво е нашето дете и за какво допринася конкретната книга. Добрата история се забравя. Историята, която е бръкнала дълбоко в душата ни, променя и нас, и обкръжението ни към добро.

Издател на книги

Самата ти си родител на три деца. Как родителството се съчетава с тази на пръв поглед творческа и приятна, но всъщност много сериозна работа?

Може би, ако нямах деца, щях да завърша няколкото проекти за книги за възрастни. И може би един ден ще го направя, но под друг псевдоним. Но сега съм майка на две малки деца и един ученик на 10 години, и не мога да мръдна от детството. Децата могат и винаги са стимул за всеки родител, без значение от професията му.

Какво те вдъхновява за книгите ти? Коя е историята, която мечтаеш да разкажеш?

Историята, която мечтая да разкажа, е за малко по-големи деца – от 10 до 14 години. Много искам историите ми за възрастни да видят бял свят. А вдъхновението е самият живот. Мечтая книгите ми да дават надежда и да отварят очите на читателите ми за възможностите пред тях.

Кои са твоите любими приказки и истории за деца? По какво те се различават от предпочитаните сюжети на децата ти например?

Добротата е това, което ме привлича неистово и до днес в произведенията на Ерих Кестнер. С чувство за хумор той хваща децата за ръка и ги води през тяхното собствено ежедневие до момента, в който те порастват чрез своите решения и действия. „Чичо Томовата колиба” ме направи Човек. Всички детски книги си имат своя чар. Но аз харесвам тези, които оставят белег в душата. Аз рано спрях да чета само детска литература. Макар че такава чета и до днес, но тогава Паскал, Бердяев и Юнг промениха хоризонта ми. Затова и до днес не мисля само каква история да разкажа, а какво има зад нея.

Работиш на международния и на българския пазар. По какво се различават децата по света?

Децата са прекрасни навсякъде по света. Те се различават по начина им на възпитание. В Германия това е цяла наука. По мое наблюдение немските деца са научени на етикет и уважение към възрастните, на интерес към книгите. Книгите са все още сред най-търсените подаръци за малките. Но за децата в Германия четенето е вид бягство от скучното ежедневие. Фантазията може да бъде не само място, където да избягаме, но и пътепоказател как да направим живота си фантастичен, въпреки ограниченията.    

Наскоро мина 1 юни – Деня на детето. Какво би пожелала на читателите и на родителите им?

Да се обичат едни други. Да се имат взаимно. Няма лоши родители или лоши деца. Има ненаучени. Желая на всички мои и ваши читатели на списанието – каквото и да се случва, никога да не се отказват да обичат. Защото: „Приказката продължава”.

 

Научи повече за книгите на Валентина Щайн



Нова Българска Книга
Лого на списание