Десислава Николова: Стремежите и покорените върхове на една българка, живяла в Китай
Начало Меню
Сподели с Facebook

Стремежите и покорените върхове на една българка, живяла в Китай

Интервю с Десислава Николова

От Диян Русев

Снимки: личен архив


Сподели във Facebook


Думата „Амбиция“ се откроява ярко в личността ѝ. Тя е целеустремена, нахъсана, борбена, решителна, успешна и още куп неща, които сами ще откриете в нея. Тя е предприемач. Отскоро живее в България и е решена, че успехът е неизбежен, когато работиш с цялото си сърце и даваш 100% от любовта си в професионалното си поприще.

Тя е българка, родена и израстнала в крайдунавския град Русе. В последните 7 години се е развила успешно в Китай и е положила основите на „Моторета Груп” – българските електрически скутери. За цветната палитра, която разкрива житейският ѝ път, може да прочетете в интервюто, което тя даде специално „Амбиция”.

За мен е огромна чест и гордост да представя моята съгражданка Десислава Николова и нейния опит и възгледи относно бизнес, лайфстайл, себеопознаване и личностно израстване в стремежа ѝ да открие по-доброто си Аз.

Здравей, Деси. Представи се пред читателите на „Амбиция”.
Аз съм Деси, основателка на Моторета Груп – зелена компания, занимаваща се с екологични превозни средства. Мога да определя себе си като едно обикновено момиче със своите мечти, страхове и цели. Не притежавам суперсили, но съм амбицирана да използвам качествата и талантите си и да ги доразвия, доколкото ми е възможно.

Постоянно тествам себе си и решението „Моторета Груп” е един от тези експерименти, с които исках да проверя докъде се простират възможностите ми. Първият продукт, на който се спрях, е електрически скутер. Аз съм дългогодишен ползвател и фен на тези машинки и реших да обновя това, което констатирах като слаби страни, карайки електрически скутер в последните 5 години. Използвах техническото си образование и бизнес познания, за да подбера най-добрите компоненти и конфигурация в първия ни модел Моторета Д1.

Българи в Китай

Какво те мотивира да напуснеш България?

Мотивира ме желанието да натрупам опит, преди всичко. Заминах с ясната представа и цел какво искам да видя и науча. Интересът ми беше предимно към големите икономики – Русия, Китай, Америка. Исках да разбера как функционират те и какво ги прави толкова могъщи. В Америка има много българи, а аз исках конкурентно предимство, в Русия живях за кратко по фамилна линия. Китай беше най-интересното, на което спрях вниманието си, като едно по-различно и нестандартно място. Всъщност, която и държава да бях избрала от тези три, все трябваше да се оправям сама, понеже нямах нито близки, нито приятели там, така че водещият елемент в решението ми беше чисто професионален, не личен. Заминах с една уговорка за стаж. Беше нещо, което щеше да ми даде възможност да преценя силите си и как мога да се котирам на пазара на труда като кадър. Беше трудно, отначало не говорех китайски, а китайците също никак ги нямаше с английския език. Като българка не бях много желан кандидат. Представата на китаеца за външен специалист беше някой от Германия, САЩ или Англия – държавите със силна икономика, световно признато образование и технологичен напредък. Начинът да се докажеш, че струваш, е силна мотивация, личностни качества и страшно много работа. До тогава имах единствено и само опит в екологията като консултант по управление на отпадъците към Регионалната инспекция по околната среда и водите. Уви, екологията в Китай беше на светлинни години от тази в България, та трябваше да се ориентирам към нещо друго. Започнах работа в сферата на недвижимите имоти, определено индустрия, която ме грабна. Изключително конкурентна, динамично разрастваща се и предизвикателна. Първият ми работодател беше Хонгконгска компания, която притежаваше 12 офис сгради в централен Шанхай и бяха лидери на средния ценови пазар. По-късно работих в Сингапурска компания, която пък оперираше на пазара на луксозните офис имоти, та опита, който натрупах в индустрията, определено беше доста широкоспектърен.

Какъв беше културният шок в една напълно различна държава от нашата?

Не мисля, че мога да го обясня в няколко изречения. Културният шок беше повече от това, което съм си представяла. От страна на ценности, на възприятия, от страна на храна, климат и отношение между хората. Всичко е изключително различно от това, на което сме свикнали ние тук в България.

 

Включи се във Facebook групата ни и получавай известие за нов брой на Списание Амбиция

Шаолин

Екскурзия в Китай

Работа в Китай

В Китай търсех работа, която ме удовлетворява, носи емоционални преживявания и ме зарежда с позитивизъм.

Facebook група

Какви бяха пречките в личен и професионален план, с които се сблъска в Китай?

Мисля, че мога да напиша книга на тази тема (смее се).

Беше ми изключително трудно като едно младо момиче, което никога не е напускало домашното огнище и е свикнало на подкрепа във всяко едно отношение. Бях непоколебима обаче, че това е мое решение да търся поприще другаде и отговорността трябва да падне изцяло върху мен. Не исках да ангажирам семейството си с финансова подкрепа, нито исках да се оплаквам в моментите, в които ми е било тежко. Липсата на близки хора като цяло винаги е била най-трудна за преглъщане. Когато имаш лош ден или добър ден, когато трябва да вземеш решение и искаш да се посъветваш с някого, когато имаш нужда от помощ, а всички, на които разчиташ, са на 7 часа разлика от теб, даже и за един телефонен разговор. Не че нямах приятели в Китай, но там хората идваха и си отиваха, и често ми се случваше да оставам без приятели до себе си, а процесът да намериш нови приятели, не е нещо, което се случва за ден, седмица или месец.

В професионален план, да намеря своето призвание, беше цел номер едно за мен. Работа, която ме удовлетворява, носи емоционални преживявания и ме зарежда с позитивизъм. Място, където мога да науча нещо полезно, да се развивам и да трупам опит. Конкуренцията в Китай е огромна наистина и ако ти не можеш да свършиш работата, има опашка от хора, които могат. Там винаги има някой, който може да те замести, да поиска по-малко пари, и ако не се бориш за това, което имаш, ако не носиш стойност на масата, можеш много бързо да се озовеш без работа. Това само по себе си изисква много систематичност и отдаденост и не на последно място силен характер, разбира се.

Как се роди идеята за Моторета Груп?

Идеята се роди преди 2 години, след като бях отхвърлена от възможност за работа в България. Оказа се, че съм преквалифицирана в момента, в който реших да се завръщам. Така или иначе трябваше да започна от нулата, било то, работейки за някого в сфера, в която нямам опит, или създавайки нещо свое. Електрическите превозни средства и екологията в частност са ми на сърце. Предпочетох да се занимавам с нещо, което ми харесва, отколкото да се втурна в професия, само и само да съм у дома и да имам препитание.

 

Моторета Груп България

Какви качества придоби по време на живота си в чужбина?

Самостоятелният живот, особено животът далеч от родината и семейството, те прави много издръжлив човек. Издръжлив на стрес и на напрежение. Научаваш се, че ти си единственият, който може да си помогне и няма място за мързел или лигавщини. В личен план усвоих умението да съм по-самоуверена, по-отворена към новото, да приемам културите и ценностите на различните хора, по-широкоскроена като цяло.

В професионален план също придобих различни умения, по специално в продажбите, маркетинга и бизнес развитието. Имах възможност да работя с големи компании и да се поуча от техния опит и да усвоя умения, които ми помагат като предприемач.

Мисля, че животът в Китай ме направи по-балансирана. Това беше една моя авантюра за себеопознаване. Радвам се, че каквото и да ми се е случило, аз съм продължила да се чувствам българка и да търся пътя си обратно към България.

Какво най-много ти липсваше от живота в България?

Липсваше ми най-много да говоря на български език. Да имаш място, което да наричаш собствен дом. Киселото мляко също много ми липсваше. Прибирайки се за ваканция, първото нещо, което правех, стъпвайки на летището, беше да отида до най-близкия магазин и да кажа: „Един айран, моля”. Манталитетът на хората е другото нещо, колкото и странно да прозвучи.

Сподели ни някой интересен момент от живота си в Китай. Нещо, което не би забравила и което те кара да се усмихваш, когато се сетиш за него.

Може би от всичко най-много винаги ще помня момента, когато спечелих първия си голям договор. Това беше в най-голямата инвестиоционна компания в света, с която се борих дълго време. И накрая успях да се преборя на преговорно ниво и получих лични аплодисменти от собственика на компанията.

В личен план, няма да забравя, когато отидох в Шаолин, самото място и енергията там. И не на последно място фактът, че можех да разговарям с монах от Шаолин на родния му език.

Разкажи ни как виждаш бъдещето си – твоето и на компанията ти?

Аз съм мечтател по природа. Силно вярвам, че мога да поставя началото на този вид транспорт в България – електрическите скутери. Ще съм изключително щастлива, ако мога да заинтригувам хората към един по-екологичен и природосъобразен начин на живот. Ще съм много удовлетворена, ако успея на наложа тази марка скутери и в други страни, не само в България. И това е нещо, върху което работя. И най-голямата ми мечта е да преместя сглобяването на скутерите в България.

Отправи твоето послание към всички българи.

Понеже списанието се нарича „Амбиция”, аз съм сигурна, че хората, които го четат, имат тази силна вътрешна амбиция да направят нещо с живота си. Искам да им пожелая да не спират да я преследват, независимо от препятствията на пътя им. Ако вътрешно чувстват, че искат да направят нещо, то никога да не заглушават този вътрешен глас. Само ние можем да постигнем мечтите си и нека се борим за тях.

Научи повече за Десислава Николова във Facebook



Реклама на книга Купи книгата
Лого на списание