Начало Меню
Сподели с Facebook

Да обиколиш Азия за 2 месеца като бакпакър*

Интервю с Ася Миков

От Юлия Джарвис

Снимки: личен архив

Виж интервюто ѝ по бТВ

Чети на английски

* бакпакър – от англ. backpacker, е пътуващ човек, придвижващ се само с една раница на гръб


Сподели във Facebook

Срещам се с Ася, която само преди няколко дни се завърна от 10-седмично пътешествие из Азия.

Докато се аклиматизира и всички спомени са още пресни, тя ще ни разкаже какво е backpacker и впечатленията, които е събрала от Азия, докато е пътувала сама само с една раница на гърба.

Тази статия е част от книгата „Вдъхновяващи истории на успели българи”, един проект на онлайн списание „Амбиция”.

Представи се на читателите на сп. „Амбиция” с няколко изречения.

Напуснах България преди около 15 години. Заминах за Германия, за да уча физика в реномиран университет, след завършването намерих интересна работа и останах тук. Професионално се занимавах последните години с наука и медицинска техника, съветвам и обучавам неврохирурзи как да използват медицински уреди по време на операции. През свободното си време помагам доброволно в бърза помощ, занимавам се с алтернативна медицина, здравословно хранене, йога, медитация или просто пътувам.

Ася Миков бакпакър в Азия

Ти как се реши да предприемеш такъв тип пътешествие?

Преди няколко години, когато бях за първи път в Азия на кратка почивка, се влюбих в този континент и реших да отида отново за по-дълго. Сега, когато дойде време да сменям работата, реших да изпълня това желание и да направя една обиколка с раница. Тогава, когато си пожелах да се върна, още не знаех, че ще се върна като бакпакър. И че това ще се превърне в едно от най-невероятните преживявания в живота ми.

Колко държави посети в рамките на 2 месеца?

Повечето държави в Азия са доста обширни, за десет седмици успях да посетя четири държави – Сингапур, Тайланд, Камбоджа и Виетнам. Първоначалният ми план включваше и Лаос, но впоследствие реших да го оставя за следващия път. За сметка на това останах две седмици в будистки манастири в Тайланд и след това във Виетнам, където живях с монаси и монахини.

Имаше ли предварителен план и програма ден по ден какво ще правиш?

Имах груба представа за държавите, които исках да прекося и реда на посещение – понякога малко плануване предварително спестява време, пари и енергия, особено когато става въпрос за визи и престой в дадена страна. Имах самолетен билет с променлива дата за връщане, но предварителен точен план и програма нямах, всичко решавах спонтанно, според това какви отзиви четях или чувах като препоръка от други пътуващи, които срещах по пътя си. На някои места удължавах, на други съкращавах престоя в зависимост от вътрешното чувство и желанието ми.

Какви хора срещна по пътя си?

Бакпакъри от всички континенти, които обикалят света бяха на път между два месеца и две години (англоговорящи – Северна Америка, Канада, Англия, Ирландия, Австралия; Средна и Южна Америка; Скандинавия – Норвегия, Дания, Швеция; Европа – Холандия, Германия; Турция, Русия, Израел; Африка). Така наречените еxpat – преселници, които живеят и работят за кратко или дълго в Азия, повечето останали на някое красиво кътче след дълго пътуване. Локални хора – местни азиатци или такива, които идват от други азиатски държави и също пътуват. Будистки монаси и монахини, които срещнах в манастирите, в които живях.

А срещна ли българи?

Тайничко се надявах и щях много да се радвам, но за съжаление не срещнах българи. Всички, които срещах по пътя си, възкликваха: „О, България – ти си първият български бакпакър, който срещаме – разкажи ни повече за страната си”.

 

Включи се във Facebook групата ни и получавай известие за нов брой на Списание Амбиция

 

Гигантско дърво

Забележителности в Азия

Младият буда

Дървена лодка в Азия

 

Да се обикаля света като бакпакър е лесно –трябва ти една раница, малко предварителна подготовка и не чак толкова много пари.

Facebook група

Защо според теб бакпакинг туризмът не е много разпространен сред българите?

И аз това се запитах. Може би, защото няма достатъчно информация в България. В Германия и много други европейски страни този вид пътуване съществува от много години и е част от културата. И всъщност е много лесно да се обикаля света като бакпакър – за целта трябва една раница, малко предварителна подготовка и не чак толкова много парични средства, особено в Азия, където животът е много по-евтин от този в Европа.

Надявам се тези редове да вдъхновят още българи, които да се решат и да опитат този специален вид пътуване.

Предимно млади хора ли предприемат такъв вид туризъм?

Бакпакърството е популярно най-вече сред хора между 20 и 30 години, които имат повече време и пътуват след завършване на училище или университет. Но в никакъв случай няма възрастова граница, срещнах хора на всякаква възраст. Всеки, който има възможност, време и желание, може да го направи. Дори препоръчвам такова пътуване да се предприеме или повтори още веднъж след 30-годишна възраст, тогава е съвсем друго преживяване, светът и животът се възприемат по много по-красив начин.

Каква предварителна подготовка трябва на човек за едно такова пътуване в Азия?

Преди да замина събрах информация за държавите, през които исках да мина – като актуални локални конфликти и колко е сигурно положението в страната, особено за жена, пътуваща сама; какви са изискванията за преминаване на границите – визи и документи; какви тропически болести има и как да се предпазя – предварителни ваксинации, медикаменти, които могат да са от полза в спешен случай, при висока температура или отравяне от храна и вода, или спрей и подходяща мрежа срещу комари – единственият начин за предпазване от малария и тропическа треска.

Списък с всички необходими неща и повече подробности за цялото пътуване могат да се намерят в моя онлайн травел блог, който допълвам. Може да отнеме малко време, докато е напълно завършен, но в момента работя над него. При въпроси може да се свържете с мен по всяко време чрез блога или по имейл.

Кои са най- важните неща, които човек трябва непременно да сложи в раницата си?

За мен най-важните неща бяха удобна раница, удобни обувки, паспортът, необходими документи за визи, медицинска застраховка, кредитни карти, мобилен телефон, който да се използва за локален интернет и връзка със света, медикаменти за спешност, мрежа и спрей срещу комари. Всичко друго можеше да се намери и купи на място.

Огромно дърво

Кое ти направи най-силно впечатление и ще остане най-запомнящо за теб от пътешествието ти?

Навсякъде беше много хубаво, с много положителени преживявания. Но едно по-специално време за мен беше времето, което прекарах в будистките манастири в планините из Азия, със строги правила и дисциплина, прекарано в мълчание и медитация – ставане в 3 ч. сутринта, хранене само по два пъти на ден, като самото хранене е една голяма церемония, пеене на мантри всяка вечер с още 200 монахини, живот в настоящия момент и едновременно във вечността. Тази част е обширна и ще се опитам да опиша по-подробно в онлайн блога.

Какво ти даде и на какво те научи това пътешествие?

Това пътешествие ми даде толкова много и ме научи на толкова много неща за цял живот, които трудно мога да опиша и пресъздам с думи. Научих много за света и хората. Научих и много за себе си. Разбрах много за живота, храната, възпитанието, културата и религията, флората и фауната на страните, през които минах.

Научих също много за всички други държави от погледа на бакпакърите, които живеят там, имахме дълги дискусии и разкази за местна и световна политика, проблеми и положителни неща.

Видях и усетих универсалните вселенски закони в действие – как възрастта, полът, религията, цветът на кожата или държавата, в която сме родени, нямат същинско значение – всички сме всъщност толкова еднакви, свързани и се стремим към любовта – щастливи сме, когато обичаме и когато ни обичат просто такива, каквито сме. Разбираш всъщност колко е голямо човешкото сърце и колко много можеш да обичаш, и тази универсална обич може да дариш на всеки, които се докосне до живота ти, дори и за миг.

Откриваш изобилието на света, че всъщност няма нищо за делене, има достатъчно за всички – страхът, омразата и конкуренциата са напълно излишни.

Виждаш истинската природа на живота – динамиката, преходността и в същото време вечността, която е днес, сега, в настоящия момент.

Научих се да се оставя на съдбата и вътрешния глас да ме водят без очаквания, а с доверие към хората и света, че всичко ще бъде наред, и да знам, че навсякъде по света съм всъщност у дома.

Когато пътуваш, усещаш живота с пълна сила. Всичко е възможно, само да го желаеш истински, за всичко има безкрайни възможности – дори и за едно такова дълго пътешествие. Всички тези „тривиални” истини, за които чуваме и четем, могат да се усетят и изживеят много интензивно и за кратко време при този вид пътешествие.

А сега накъде? Щом веднъж човек е направил такова пътуване, имаш ли желанието за още подобни пътешествия?

След това пътуване списъкът на страните, които искам да посетя, стана по-дълъг вместо по-къс (смях). Да, едно такова преживяване пристрастява и силно се надявам да имам отново възможността да пътувам из света за по-дълго време. Засега на преден план е близката Европа, тук все още има дестинации, които не съм посещавала. България вече почти успях да пропътувам изцяло, дори и като бакпакър. Да, светът е голям и в същото време толкова малък – може би следващия път Китай, Тибет, Непал, Австралия или нещо съвсем различно..

Това интервю е част от книгата „Вдъхновяващи истории на успели българи”, един проект на онлайн списание „Амбиция”.

Хареса ли ти тази статия от списание "Амбиция"?

Целта ни е да те мотивираме и вдъхновим чрез интервюта на българи от цял свят.

Ако решиш да ни подрепиш финансово, ти предлагаме да купиш книгата ни "Вдъхновяващи истории на успели българи", където сме събрали петдесет от най-добрите ни събеседници.

Повече за книгата

Лого на списание