Захари Дамянов: Първият българин и европеец покорил върха в карате киокушин на без категории
Начало Меню
Сподели с Facebook

Първият българин и европеец покорил върха в карате киокушин на без категории

Интервю с Захари Дамянов

От Силвия Димитрова
Снимки: личен архив


Сподели във Facebook


Включи се в клуба ни

Той е световен шампион на без категории, четирикратен европейски шампион в супертежка категория +90кг, четирикратен шампион на Америка в All American Open (без категории), второ и веднъж на трето място на Световно първенство на категории, две втори места на Японски турнир на категории и веднъж на без категории. Основател на СК „Нихонто” – гр. Варна. Треньор на националния отбор към Българската карате киокушин федерация. Име познато навсякъде, име, което се свързва с най-големия успех в този спорт.

Разкажи повече за това бойно изкуство, защото може би хората не знаят как се е зародил този спорт?

Карате киокушин е най-силовото карате в света. Негов създател е сосай Масутацу Ояма (1923-1994 г.). Този велик мъж става известен и с въвеждането на чупенето на камъни в съвременното карате. С усилени тренировки Ояма направил ръцете си силни като чукове. Още на 27-годишна възраст той бил непобедим в Япония, затова и започнал известните битки с бикове, за да накара света да разбере истинската сила на каратето. В една от битките, която е заснета с камера, Масутацу Ояма се е бил с разярен бик в продължение на 45 минути. Нито той, нито бикът се предават. Най-накрая бикът се уморява и Ояма буквално отрязва един от роговете му с ръка.

В България карате киокушин навлиза преди около 40 години, благодарение на сенсей Константин Божилов

Шампион по карате Захари Дамянов

Защо реши карате? Как се стигна до избора на този спорт?

Както повечето момчета бях много увлечен от филмите с боеве. Предвид че бях и доста палав, баща ми реши да ме запише на карате заедно с брат ми. Времето показа, че изборът му е бил изключително правилен, защото спортът се превърна в част от моята същност.

Спомняш ли си кога за пръв път стъпи в залата?

Да. Преди 20 години.

А първата победа?

Първата ми победа беше през 2000 г. на зонално първенство в Шумен.

Коя титла беше първият ти голям успех в спорта?

Първият ми голям успех беше през 2008 г. Тогава спечелих Откритото първенство на Америка без категории в Ню Йорк.

Ти си безспорен шампион. Какво е усещането да си победител?

Емоцията определено е голяма. По-ценното обаче за мен е удовлетворението – усещането, че резултатът от усилията, отдадеността, упоритостта и постоянството е налице.

Включи се във Facebook групата ни и получавай известие за нов брой на Списание Амбиция

състезание по карате

Безспорно извоюването на световната титла през 2015 година в Япония е най-големият успех, който може да се постигне. Ще ни разкажеш ли повече за начина, по който протече финалът? С каква нагласа тръгна към страната на изгряващото слънце? Колко състезатели трябваше да пребориш, за да достигнеш до първото място?

Световното първенство без категории в Япония се провежда веднъж на четири години. Това безспорно е най-тежкото и престижно първенство по карате киокушин. През 2015 г., когато спечелих купата, в Токио бяха дошли общо 192-ма бойци със същата амбиция. По пътя си към финала преодолях трима руснаци, двама японци, бразилец и поляк. На финала излязох срещу французина Джема Белкоджа, срещу когото имах 5 победи в предходни състезания. Знаех, че е много сериозен противник, и въпреки предимството, което имах, не съм си позволявал и за секунда да се отпусна. Напротив, бях максимално мобилизиран и победих.

Можеш ли да опишеш първото чувство след победата в двубоя за медала?

Трябваше ми известно време, за да осъзная постижението си. Последва удовлетворението, че съм успял, че съм надвил най-вече собствените си усещания по време на боевете – умората, болката, изтощението…

Каква емоция изпита, докато те награждават?

Бях много щастлив, разбира се. Гордеех се най-вече за това, че станах първият българин и европеец, покорил върха в карате киокушин.

Как постигаш тези успехи? Кое ти дава сила?

Естествено, те не идват даром. При мен са резултат от години труд, усилени тренировки и железен режим. Но когато успехите не закъсняват и следват един след друг, остава единствено усещането, че всичко си е струвало. А то е незаменимо и няма цена.

Карате киокушин

Къде ти беше най-трудно по пътя към успеха?

Не бих казал, че ми е било кой знае колко трудно, но като всеки млад човек ми се искаше да мога да се забавлявам повече, както приятелите ми. В повечето случаи обаче, когато те излизаха вечер, аз трябваше да се прибирам. Като тийнейджър се ядосвах заради това, но сега не съжалявам. Напротив.

Кой е човекът, който ти е помагал през годините, след като избра каратето за твой спорт?

Най-голямата ми опора винаги са били и са родителите и семейството ми. Преди години се уповавах много на треньора си, но пътищата ни се разделиха.

На какви лишения се подлага един световен шампион, за да бъде винаги във върхова спортна форма?

Докато се състезавах, тренирах двуразово почти всеки ден. Съобразявах се и с начина си на хранене, но не съм привърженик на крайностите в това отношение.

Колко пъти седмично тренираш?

Откакто не се състезавам, спортувам поне три пъти седмично, ако не броим тренировките, които водя всеки ден.

Изпитваш ли страх, когато трябва да излезеш на татамито? Страхът пречи или помага?

Не бих го нарекъл точно страх. Философията на карате учи да уважаваме противника, да не го подценяваме никога, а не да се страхуваме. А колкото до мен – аз по-скоро съм имал опасения, дали ще отговоря на очакванията, с които съм натоварен.

За победата в двубоя кое е по-важно – физиката или психиката?

Най-важна е хармонията между тях.

Освен карате, кой друг спорт ти харесва?

Харесвам футбола. Играя с приятели за удоволствие.

Кажи нещо за любимите ти занимания извън спорта?

Обичам да се разхождам в гората. Когато съм сред природата се разтоварвам най-добре.

През 2015 година си удостоен и с приза „Спортист на Варна”. Какво означава тази награда за теб и Варна ли е любимият ти град?

Варна е моят град. За мен тази награда е голямо признание. Същевременно тя ме мотивира да дам най-доброто от себе си за утвърждаването на спортните традиции в родната ми Варна.

Кое е следващото предизвикателство, стоящо пред теб?

Както знаете, имам собствен клуб във Варна – „Нихонто”. Освен това съм и треньор на националния отбор към Българската карате киокушин федерация. В момента съм се концентрирал изцяло върху работата си като треньор. Надявам се един ден и мой възпитаник да стане световен шампион.

С какво най-много се гордееш днес?

Горд съм с всичко, което съм постигнал и най-вече с това като какъв човек съм се изградил. Карате е не просто бойно изкуство, а философия, начин на живот. Винаги съм се старал да се придържам към принципите, на които то учи. А именно чест, достойнство, доблест, твърдост на духа и характера.

Къде се виждаш след 5 години?

Отново в залата. Карате е част от същността ми, ето защо не бих изневерил на себе си.

Какво е твоето послание към всички момчета , които тренират и имат намерение да се занимават професионално с този спорт?

Да бъдат упорити, да не се огъват пред трудностите, да вярват в себе си и да знаят, че никое усилие не е напразно.



Включи се в клуба ни
Лого на списание