Ралица Паскалева: Актьорството е най-подходящата професия за мен
Начало Меню
Сподели с Facebook

Актьорството е най-подходящата професия за мен

Интервю с Ралица Паскалева

От Силвия Димитрова
Снимки: личен архив
Корица от Момчил Христов за Harper's Bazaar

Нова безплатна ел. книга


Сподели във Facebook


Нова Българска Книга

Ралица Паскалева е чаровна, харизматична и много талантлива актриса. Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” в класа на Стефан Данаилов. Толкова млада, а вече има редица роли в театъра и киното. Снимала се е в много български и чуждестранни продукции. Зрителите я познават от сериала „Откраднат живот”, от филмите „XI A”, „Корпус за бързо реагиране”, „Код червено”. Мечтае един ден да работи с Ридли Скот и Джеймс Камерън.

Как избра професията на актриса?

Мисля, че професиите, които са свързани с изкуство, сами избират нас. Така стана и с мен. От малка бях в училищната театрална трупа и с течение на времето от хоби се превърна и в моя професия.

Коя е притегателната сила на тази професия?

Удоволствието да можеш в един човешки живот да изиграеш поне още сто.

Завършила си в класа на Стефан Данаилов. Какъв е той като учител?

Той е прекрасен не само като учител, а и като човек. Винаги е приемал всичките си студенти като негови собствени деца. Затова и всички ние толкова много го обичаме. Заради нещата, които съм научила от него през годините, съм тук в момента.

 

Явор Седянков фотограф
снимка от Явор Седянков

Кое беше най-важното нещо на което те научи?

Не е само едно. Но нещото, което най-много ми се е запечатало, е, че каквото и да правим на сцената, то трябва да го правим със самочувствие.

Ще ни разкажеш ли някой интересен спомен или случка от студентските ти години?

Много са:) Един от тях: беше краят на 3-ти курс, играехме пред група китайци. По време на пиесата „Добрият Доктор” по разкази на Чехов, докато играех на сцената, имаше мизансцен, в който припадам, и за да ме свестят, ми лисват чаша с вода в лицето. За жалост, колегата ми не успял да си намери пластмасовата чаша, с която по принцип играем, и беше грабнал една стъклена чаша за уиски с дебело дъно. Сами може да се сетите какво стана:) Чашата се хлъзна от ръката му и рикошира в челото ми, ха-ха. С трудност се изправих и продължих да играя, докато осъзнах, че съм цялата в кръв и никой не ми партнира, а всички ме гледаха с драматични физиономии. Доиграх си сцената и излязох, линейката вече ме чакаше на входа на НАТФИЗ, останалите завършиха представлението, поклониха се и китайците така и не разбраха, че това е било истинска кръв, и пляскаха много въодушевено! Ха-ха:))) Такива неща се случват често… Все пак – рисковете на живото представление. Никога не знаеш какво може да се случи.

Спомняш ли си кога за пръв път се появи на сцената? Изпитваше ли страх?

Помня. Първото ми докосване на сцената беше в Русенския театър и си спомням, че бях адски щастлива. Но тогава бях много малка, още в детската градина. По-ярък спомен ми е, когато по време на изпитите, в една кратка пауза се качих на сцената на НАТФИЗ и си пожелах да играя на тази сцена. Поисках го наистина от сърцето си и така и стана – два дни по-късно разбрах, че съм приета в Академията.

Като актриса ти предаваш характер на героините си, а те влияят ли ти в реалния живот?

По никакъв начин не ми влияят емоционално. Да – те оживяват чрез моето тяло и емоции, но гледам да разграничавам себе си от тях и в края на работния ден се прибирам вкъщи просто като Ралица.

 

Включи се във Facebook групата ни и получавай известие за нов брой на Списание Амбиция

Откраднат живот с Емил Марков и Ралица Паскалева
Снимка от Красена Ангелова
Красена Ангелова фотограф
Снимка от Красена Ангелова

Какви са приликите между теб и героинята ти в „Откраднат живот”?

Почти никакви. Абе, всъщност май никакви. Ако не броим възрастта и желанието, с което и двете вършим работата си. Аз съм тотално различен човек от Галя.

Как се подготвяш за дадена роля? Доколко е важно ролята да е близка до твоя вкус, разбирания и начин на живот?

Не е важно. Аз съм на мнение, че всеки един образ може да го заобичаш и да намериш нещо в него, което да те кара да го играеш с желание. А що се отнася до подготовката – за „Откраднат живот” например се срещаме редовно с истински лекари, които надълго и нашироко ни разказват за професията си в реалния живот.

В тази продукция си партнираш с Емил Марков. Как се работи с него?

Прекрасно. С Емо Марков се познаваме още преди „Откраднат живот”. Той беше сценарист на „Столичани в повече”, където аз играх два сезона и всъщност оттам се познаваме и с него и с всички от Дрийм Ти – нашите продуценти. С него се работи с лекота и е истинско удоволствие именно той да е партньорът, с който най-много си партнирам. Смея да твърдя, че сме истински приятели вече.

От кои твои колеги черпиш вдъхновение или „открадваш” частица полезен опит?

От всеки можеш да научиш или откраднеш. В България имаме прекрасни актьори и професионалисти, но най-много наблюдавам западните ни колеги. Като например обожавам Рейчъл Макадамс, за мен тя е истинско олицетворение на завършен артист.

Обикновено на актьорите и на хората, свързани с театъра, се задава въпросът – какво ти дава професията и какво ти взема? Ти как бих отговорили на такъв въпрос?

Дава ти любовта на зрителите и удоволствието да работиш професията, за която си мечтал. Дава ти възможността да изиграеш някой друг и дори има хора около теб, които ти помагат да изживееш тази илюзия – гримьори, сценографи, костюмографи и т.н. А какво ти взема… Доста често времето с близките. Повечето хора не знаят, че за да излезе един готов продукт, като сериал или постановка, зад това стоят месеци усилена работа. Ние много рядко имаме почивни дни.

Филм с Ралица Паскалева

Има ли някакъв образ, който искаш да изиграеш?

Не съм се замисляла за нещо конкретно. Като цяло негативните образи доста ме влекат. Но да речем, че с нетърпение чакам да видя какво ми е подготвила съдбата за бъдещи роли. Нямам търпение да ги изиграя.

А с кои съвременни режисьори мечтаеш да работиш?

С българските – вече с почти всички съм се срещала на снимачната площадка, благодарение на продукциите, в които съм играла. А с чуждестранни – обожавам Ридли Скот, Джеймс Камерън… Мога тихичко да си стоя и да си мечтая някой ден да се срещна с тях на живо и още по-смело – да работя с тях.

Имаш ли нови предложения за роли в момента?

Имам, но къде от суеверие, къде от нещо друго, избягвам да говоря за това. В киното няма нищо сигурно и затова, докато един проект не се завърши, не бързам да го обявявам.

Ако не беше станала актриса или ако в някакъв момент решиш да се преориентираш, в какво би се пробвала?

Не бих се преориентирала. Като малка мечтаех да бъда археолог египтолог, но всеки ден осъзнавам, че съм взела правилното решение, избирайки актьорството като моя професия.

Кой е последният филм, който те впечатли?

Един от последите е „Теория на всичко”, иначе любимият ми филм за момента е „Небесно царство”.

Освен киното и театъра, ти винаги намираш време за пътувания. Кои са любимите ти места в страната и чужбина?

В България, разбира се, ми е на първо място моят роден град Русе. А в чужбина – Танзания ми се е запечатала много в сърцето и Индонезия.

Посетила си много държави. Обмисляш ли да заминеш да работиш някъде в чужбина?

За момента нямам такива планове, но никога не се знае. Нашата професия би могла да се практикува навсякъде по света, особено ако знаеш езици.

На кого би искала да благодариш?

На родителите ми, че са толкова прекрасни и толерантни. На проф. Данаилов и всички останали мои учители – за възможността и привилегията да работя мечтана за мен професия и не на последно място на Господ – за всичко, което имам и което нямам.

Какви насоки би дала на тези, които тепърва тръгват по пътя към голямата сцена?

Не се отказвайте. Тази професия не е за лесно отказващи се хора.

Какво би казала на читателите на сп. „Амбиция”?

Усмихвайте се по-често. Усмивката лекува всичко;)

Научи повече за Ралица Паскалева във Facebook



Нова Българска Книга
Лого на списание