Началото на един нов живот в Кипър. Интервю с Иван Петканов
Начало Меню
Сподели с Facebook

Началото на един нов живот в Кипър

Интервю с Иван Петканов

От Ивелина Димитрова
Снимки: личен архив
Корица от `TOMS` BALCUS

Нова безплатна ел. книга


Сподели във Facebook


Нова Българска Книга

Роден в красивия български град Карлово, градът на Апостола на свободата Васил Левски, завършил средното си образование в ТМТ „Братя Евлогий и Христо Георгиеви” в родния град през 1999 г. Заминава да учи в София „Електроника” в МЕИ, но за семейството му е било трудно да го издържа финансово. Иван решава да прекрати обучението си и да замине за Лондон, вземайки заем от 700 $. Човек, представящ се за приятел на баща му, открадва голяма част от парите за квартира и Иван се озовава на улицата в Лондон на 20-годишна възраст, живее в склад за обувки, буквално е изяждал остатъците на хората в Мак Доналдс. Иракчанин го съжалява и го взема на работа да продава обувки за 25 паунда на ден. Лека – полека Иван започва да стъпва на краката си и заживява в хостел с още 17 човека в една стая – „Беше лудница, всеки влиза – излиза”. Сменя няколко работи в пълно отчаяние, започва да подрежда изпитни листове на студенти. „Един ден ме питаха дали мога да работя на компютър и аз им хакнах AS400 системата na Cisco и ме взеха на договор със заплата близо 1400 паунда на месец”.

След няколко месеца започва работа като отговорен секретар в Edexcel – GNVQ и GCSE, бизнес координатор. На 23 години вече e мениджър на 200 човека и отговаря за медийните изяви на Edexcel Foundation. Започва работа в ICTS (UK) Ltd. и заминава за Америка впоследствие, където работи в Лас Вегас в няколко казина.

Към днешна дата обаче Иван живее и работи в Кипър за голяма медийна компания, има и отделен собствен бизнес, свързан с онлайн реклами, също е и собственик, основател и издател на вестник „Българите в Кипър”.

Здравей, Иван! Какво те накара да напуснеш България и да заминеш за Лондон?

Спомням си, че майка ми и баща ми можеха да ми дадат само 10 лв. на седмица – 1.80 лв. беше билета с влака до София в едната посока и трябваше да живея с остатъка от парите от неделя до петък. Беше хубаво, безгрижно, но и много тежко в един момент и си казах, че не искам повече така, и реших да замина нанякъде.

 

Иван Петканов

А как така реши да се установиш точно в Кипър? Англия не дава ли по- големи възможности за развитие? Бил си и в Америка…

Доста дълго време живях в Лондон и Великобритания ми даде всичко: образование, култура и музика – това е люлката на цивилизацията. Но в един момент бях много стресиран от всичко, което се случваше около мен, и реших да си тръгна. Щастието не е в парите, а в качеството на живот. Дойдох в Кипър 2013 г. и намерих моя Рай – слънце, море и спокойствие. В Лондон ми бяха необходими 3 часа, да отида от работата до вкъщи и 3 часа да се върна. Все едно живееш в офиса или живееш в колата – трафик, нерви и дъжд, и като не вали два дни, се стряскаш чак и се питаш какво става. Сега живея в Кипър, където има около 310 слънчеви дни в годината и близо година карах само колело, и нямах нужда от кола. Интернет дава възможности навсякъде да си, не е задължително да работиш в някоя държава, за да правиш бизнес там или да живееш там. Всичко може по интернет вече.

Разкажи ми за българската общност в Кипър?

Честно да ти кажа, не я познавам много добре. Не сме много задружни, има злоба и завист, но има и много красота, всеки си избира какво да гледа в един човек , защото всеки има и хубави, и лоши качества. Аз гледам да подбирам само доброто в хората, на лошото не обръщам внимание.

Включи се във Facebook групата ни и получавай известие за нов брой на Списание Амбиция

Българи в Кипър

Какво те вдъхнови да започнеш да издаваш вестник „Българите в Кипър”?

Преди е имало български вестник в Кипър, но е спрял да съществува, и реших, че е благородно да пробваме пак, хората казаха, че им липсва. От екипа, с който започнах в началото, само страничния дизайнер остана, както и дясната ми ръка Пламен Донев, всички други по една или друга причина вече не са около мен. Имах изисквания вестника да е патриотичен, да подържа българския дух и българщината, да помага на децата в училищата тук с различни инициативи и да има специална секция „История”, в която да пишем и представяме личности за пример на хората, заради които я има България. Вестникът е едно от най- хубавите неща, които съм правил досега в живота си за хората. Наскоро ми се обади един човек и ми благодари, че съм представил прохождащия му бизнес по специален начин, и чак ми се насълзиха очите. Каза ми толкова мили думи, които ме накараха да продължа. Искам да благодаря на целия екип, който дават всичко от себе си, за да има вестник и да е полезен на хората тук в Кипър, може би най-много на Радослав Георгиев, който застана до мен в много важен момент. Не липсват и тези, които ме критикуват и оплюват, изглежда балканският синдром е в самите нас, независимо къде живеем.

Само печатно издание ли е вестника?

Да, но работим и над онлайн версията, която ще е готова много скоро. Печатното издание е стил – примерно „Ню Йорк Таймс“ е на загуба, но е стилно издание, и хората които го четат и рекламират, искат да покажат стил, който в Интернет може да постигнеш с много импресии или лайкове, или милиони посещения всеки ден, но печатното издание е ретро стил някак си, в който има хармония и романтика.

Какви са твоите бъдещи планове? Докъде искаш да достигнеш в професионален план?

Много бих искал вестникът да се издържа самостоятелно и да не разчита на финансовата ми помощ, бих искал да продължим в насоката, която се харесва на хората. Относно другите неща, с които се занимавам – може би вече, след като станах на 37 години, нямам чак такова голямо желание да се доказвам пред младите, дали програмирам добре или дали хаквам добре (смее се). Имах досега един прекрасен живот, изпълнен с много интересни премеждия и моменти и в професионален план съм виждал всичко – от 25 паунда на ден работа до 5 милиона и 200 хиляди за 2 минути при отваряне на борсовия индекс, видях и пътувах в около 100 държави, карах супер коли за стотици хиляди евро, както и ходих пеш. В личен план искам да постигна повече, лиших се от много, за да дам на кариерата си и на бизнеса, искам да обърна внимание вече на себе си, да имам семейство и да стана баща – за това мечтая.

За финал, какви са уроците, които си получил до момента от живота ти и от хората в него?

Като ученик в механотехникума бях „Отличник“, старая се да бъда „Отличник“ и в живота – много приятели се съветват с мен за различни неща, може би това да имаш „експириънс“ в живота, е едно от най- големите богатства. Обичам да разказвам за всяка житейска ситуация по една история. Ето я и моята историята за читателите на „Амбиция”.

„Едно време в далечен Египет зехтинът е бил по–скъп от златото. Баща и син евреи продавали зехтин и един ден момчето намерило златна монета в пустинята и казало на баща си:
– Аба (татко на еврит), може ли да я задържа?

Бащата казал:
– Не, ще я предадем на органите на реда, някой я е загубил, ние трябва да имаме добро име пред хората.

Момчето се намръщило и казало :

– Ами, ние сме в пустинята… Ами, ако бях намерил една торба жълтици?
– Пак не можеше да ги задържиш. – Казал бащата… – Трябва да ги предадем на органите на реда, ние продаваме зехтин, трябва да имаме добро име сред хората.
– Е, добре де. Ами, ако намеря девет камили с по две дисаги злато във всяка от тях, ще може ли да ги задържа?

Бащата се усмихнал и казал:
– ДА! – с толкова злато се купува добро име сред хората.”

Та каква е поуката в историята? Правете това, в което се справяте най-добре и не се продавайте за малко пари, оставете името ви да работи за вас, защото няма по-добра реклама от „Доброто име в обществото”!

Научи повече за Иван Петканов във Facebook



Нова Българска Книга
Лого на списание