Чипровските пана на Вера Илиева – модерно и древно познание
Начало Меню
Сподели с Facebook

Чипровските пана на Вера Илиева – модерно и древно познание

Вера Илиева е наследник на потомствено килимарско семейство от гр. Чипровци. Красотата и символите заложени в килимарското изкуство са представени в нейните уникални авторски пана. Всяко пано има собствена история и философия, изразена чрез топли цветове и форми.

Бихте ли ни разказали какво ви мотивира да продължавате традициите на чипровските майстори да тъчете пана и килими?

Родена съм и израснала в Чипровци, люлка на тъкачни традиции. Много малка се научих на занаята, защото постоянно бях край тъкачния стан, сред прежди и много килими, а моята баба беше първата ми учителка в живота. Тя нямаше образование, но имаше усет и много търпение при изработването на килимите. Често ми казваше – „Ела до мен, седни до стана, гледай и се учи, занаят се краде”. Въведе ме в тайнството на занаята. Затова съм ѝ много благодарна. И когато килимът ставаше готов, ме люлееха в него, за да стана и аз килимарка. Научи ме да плета и на една кука и това ми помага да правя различни релефни пана, изискващи много умение и смелост за експерименти. Всеки един от нас има и носи таланта в себе се, въпрос на време е да го развие в определена област, както съм аз, натрупвайки опит и знания по своя път.

Вера Илиева

През годините как обогатихте вашият опит и познания за тънкостите на занаята килимарство?

В гимназията продължих своето обучение при преподавателите Владимир Овчаров и Лиляна Чаушева. Още в 11 клас, първия срок аз приключих с изработката на дипломната си работа и под ръководството на г-н Овчаров изтъках и първата си икона Св. Богородица Владимирска. Той ме научи на тънкостите в занаята и ме накара да повярвам в себе си, че наистина мога да продължа. Той видя малко живо въгленче в мен и го разпали, и до днес то не загасва. Благодарна съм и на моите родители, които вярваха в мен и ме подкрепяха през цялото това време на обучение и доказване. Възхищавах се и от Райна Минчева и Севка Бардинска /потомствени килимарки/, от техния неизчерпаем талант.

Познанията за историята и техниката на изработване на чипровския килим се предават от поколение на поколение, вие как споделяте вашите знания?

След завършване на Педагогическия институт започнах да преподавам в родния си град Чипровци. Съвместно с Центъра за работа с деца и сдружението Духовно огледало от 1998 аз работих по програма с община Чипровци и ръководех кръжока по текстил /килимарство/. Той прерасна в Школа по текстил, която се премести в София 2003 г. в Дом на културата Красно село. Аз преподавах занаята на дечицата и знанията си и стремежа да се запази традицията жива. Научиха за историята на чипровския килим, елементите, символиката, етапите на развитие. А от 2014 г. чипровските килими са вписани в световната представителна листа на елементи на нематериално културно наследство ЮНЕСКО. Те правеха първите стъпки при изучаването на занаята. С течение на времето започваха да работят самостоятелно и на самия стан. При всяко идване изтъкаваха по една малка фигурка или запълваха малки пространства, и това ги мотивираше всеки ден да продължават да идват и да се учат. Показвахме творбите им на изложби и изложения в София, Пловдив, Чипровци. Имахме и успешно представяне на пленер в град Фериере /Италия/. В момента обучавам малко по-големи ученички, с които поддържаме традицията жива. Научих ги да изпълняват различни техники на тъкане: гладка, релефна, втъкаване на различни нишки от изкуствени материи и т.н.

Включи се във Facebook групата ни и получавай известие за нов брой на Списание Амбиция

Килими за стена

тъкани икони

Черги и килими

Във вашите пана са заложени както традиционните символи, така и съвременни композиции?

Разбира се, в самото начало следвах традиционните мотиви и цветови съчетания, но постепенно насочих вниманието си към новото, съвременно и модерно търсене. По отношение на формата на самите пана се насочих към правоъгълните размери, които преминават в квадратни и много рядко в неправилни. Килимите и паната, които се изработват са двулицеви, гладки от двете страни. Паната се изработват на традиционен вертикален стан, който се поставя на най-осветеното място, за да се ползва дневната светлина. Състои се от две кросна. От тях зависи ширината на паното и двете подпори /„сое”, така се наричат при нас/, от тях зависи височината на паното. За основа използвам памук, който хубаво се опъва и кънти на самия стан, а тъкането се изпълва от вълнена прежда, която носи топлина и уют. Усещането за топлина за истинските неща от живота. След основата започва и поставянето на цепците, долен и горен. Накрая и обнитването, за да може да се тъче, като се отделят предните от задните нишки и от там започва и ритмиката на отекващия удар на тупицата /тупалката за сбиването на вълнената прежда/ ден по ден, докато паното се изтъче. Когато мина покрай къща, в която се тъче, непременно ще чуя едно потупване на тупицата – „туп – туп”, и усмивката се появява на лицето ми.

Удоволствието от изработването на паното сигурно е неизмеримо, виждайки готовото пано след тежкият труд, положен за създаването му. Какви емоции ви съпътстват в процеса на работа?

Влагам своята лична емоция при изработването на паното, за да може да стане красиво. Когато съм в лошо настроение, не сядам на стана. Не мога да влагам лоши емоции, само положителни и тогава се получават прекрасни фигури и форми. Само позитивизъм и лична емоция. Има моменти, в които започвам да изработвам паното и не се получава, тогава режа основата и започвам от начало. Насила не стават нещата.

Когато изработвам паната, аз оставам сама със себе си и забравям за околния свят. Дори и времето около мен спира. Наистина не мога да живея, без да творя и създавам красоти. Най-голямо удоволствие ми доставят хората, които идват при мен, докосват творбите, оценяват ги и когато си тръгнат или купуват, ми целуват ръка и споделят – златни ръце имате. Казват, че моите пана ги зареждат и затова искат да ги имат в своя дом или офис. Това наистина ме кара отново и отново да продължа и да не спирам, трудно е да се обясни, то идва отвътре, от самото сърце на човека, само едно странно усещане, че трябва да продължа и да не спирам.

чипровски килим

Едно време са се използвали естествени багрила за оцветяване на вълнената прежда, вие какви материали използвате?

Аз си купувам готова боядисана /обагрена/ вълнена прежда от хора, които се занимават само с това. Естествените багри са по-пастелни, а изкуствените по-ярки и наситени. Харесва ми да съчетавам ярки цветове, които да създават настроение и много топлина. Да грабнат хората от пръв поглед. Да ги докоснат до сърцето. Влагам цялата си лична емоция, за да стане паното красиво, зареждащо и отдаващо топлина. Опитвам се да намирам и различно приложение на тъканта, например при изработването на моливници, декоративни торбички за украса на механи, детски рисунки за стената, при изплитането на пуловери и изтъкаване на лицевата част за престилки на народните носии.

Оригиналните мотиви и символи в паната ви са заложени в сложни комбинации, те ваша идея ли са?

Проектите ги правя сама и сама ги изработвам. Съчетавам както творчество и логика, така и математика. Всичко трябва да е пропорционално и изчистено. Представям си как ще изглеждат в готов вид. Триъгълникът е основна геометрична фигура, която аз много харесвам и използвам в моите пана. Обърнат с върха нагоре символизира мъжкото начало, а с върха надолу женското – маказ. Фигурите, които се получават са маказ, канатица – крило, каракачка и др.

Искам нещата, които изработвам на стана и излизат от моите ръце, да стоплят сърцата на хората. Те са изработени с много любов и търпение, те са мои дечица и наистина са моето истинско богатство. Изработени от моите ръце, нека да топлят нечие сърце. Надявам се след време да продължа традицията, като я вплета в арт – терапия, не само за деца, но и за възрастни. В това забързано и ангажирано време човек има нужда от такъв вид релакс. Подобно на смехотерапията и народните танци, може да използваме стана, изработвайки пана или килими за терапия и успокоение.

Имали ли сте изяви с ваши творби?

Аз непрекъснато търся и експериментирам както с цветовете, ярки и контрастни, така и с разработването на чипровските фигури. Участвала съм в различни изложби, а самостоятелни изложби съм показвала в галерия „Форми“ през 2002 г. и галерия „Орхидея“. Предполагам, че хората, когато видят мое пано, вече разпознават и моя собствен стил на работа. Продавала съм пана на различни клиенти – българи, англичани, канадци, руснаци и др.

Научи повече за Вера Илиева във Facebook



Нова Българска Книга
Лого на списание