Начало Меню
Сподели с Facebook

Чипровските пана на Вера Илиева – модерно и древно познание

От Красена Кънчева

Снимки: личен архив


Сподели във Facebook

Вера Илиева е наследник на потомствено килимарско семейство от гр. Чипровци. Красотата и символите заложени в килимарското изкуство са представени в нейните уникални авторски пана. Всяко пано има собствена история и философия, изразена чрез топли цветове и форми.

Бихте ли ни разказали какво ви мотивира да продължавате традициите на чипровските майстори да тъчете пана и килими?

Родена съм и израснала в Чипровци, люлка на тъкачни традиции. Много малка се научих на занаята, защото постоянно бях край тъкачния стан, сред прежди и много килими, а моята баба беше първата ми учителка в живота. Тя нямаше образование, но имаше усет и много търпение при изработването на килимите. Често ми казваше – „Ела до мен, седни до стана, гледай и се учи, занаят се краде”. Въведе ме в тайнството на занаята. Затова съм ѝ много благодарна. И когато килимът ставаше готов, ме люлееха в него, за да стана и аз килимарка. Научи ме да плета и на една кука и това ми помага да правя различни релефни пана, изискващи много умение и смелост за експерименти. Всеки един от нас има и носи таланта в себе се, въпрос на време е да го развие в определена област, както съм аз, натрупвайки опит и знания по своя път.

Вера Илиева

През годините как обогатихте вашият опит и познания за тънкостите на занаята килимарство?

В гимназията продължих своето обучение при преподавателите Владимир Овчаров и Лиляна Чаушева. Още в 11 клас, първия срок аз приключих с изработката на дипломната си работа и под ръководството на г-н Овчаров изтъках и първата си икона Св. Богородица Владимирска. Той ме научи на тънкостите в занаята и ме накара да повярвам в себе си, че наистина мога да продължа. Той видя малко живо въгленче в мен и го разпали, и до днес то не загасва. Благодарна съм и на моите родители, които вярваха в мен и ме подкрепяха през цялото това време на обучение и доказване. Възхищавах се и от Райна Минчева и Севка Бардинска /потомствени килимарки/, от техния неизчерпаем талант.

Познанията за историята и техниката на изработване на чипровския килим се предават от поколение на поколение, вие как споделяте вашите знания?

След завършване на Педагогическия институт започнах да преподавам в родния си град Чипровци. Съвместно с Центъра за работа с деца и сдружението Духовно огледало от 1998 аз работих по програма с община Чипровци и ръководех кръжока по текстил /килимарство/. Той прерасна в Школа по текстил, която се премести в София 2003 г. в Дом на културата Красно село. Аз преподавах занаята на дечицата и знанията си и стремежа да се запази традицията жива. Научиха за историята на чипровския килим, елементите, символиката, етапите на развитие. А от 2014 г. чипровските килими са вписани в световната представителна листа на елементи на нематериално културно наследство ЮНЕСКО. Те правеха първите стъпки при изучаването на занаята. С течение на времето започваха да работят самостоятелно и на самия стан. При всяко идване изтъкаваха по една малка фигурка или запълваха малки пространства, и това ги мотивираше всеки ден да продължават да идват и да се учат. Показвахме творбите им на изложби и изложения в София, Пловдив, Чипровци. Имахме и успешно представяне на пленер в град Фериере /Италия/. В момента обучавам малко по-големи ученички, с които поддържаме традицията жива. Научих ги да изпълняват различни техники на тъкане: гладка, релефна, втъкаване на различни нишки от изкуствени материи и т.н.

Включи се във Facebook групата ни и получавай известие за нов брой на Списание Амбиция

Килими за стена

тъкани икони

Черги и килими

Във вашите пана са заложени както традиционните символи, така и съвременни композиции?

Разбира се, в самото начало следвах традиционните мотиви и цветови съчетания, но постепенно насочих вниманието си към новото, съвременно и модерно търсене. По отношение на формата на самите пана се насочих към правоъгълните размери, които преминават в квадратни и много рядко в неправилни. Килимите и паната, които се изработват са двулицеви, гладки от двете страни. Паната се изработват на традиционен вертикален стан, който се поставя на най-осветеното място, за да се ползва дневната светлина. Състои се от две кросна. От тях зависи ширината на паното и двете подпори /„сое”, така се наричат при нас/, от тях зависи височината на паното. За основа използвам памук, който хубаво се опъва и кънти на самия стан, а тъкането се изпълва от вълнена прежда, която носи топлина и уют. Усещането за топлина за истинските неща от живота. След основата започва и поставянето на цепците, долен и горен. Накрая и обнитването, за да може да се тъче, като се отделят предните от задните нишки и от там започва и ритмиката на отекващия удар на тупицата /тупалката за сбиването на вълнената прежда/ ден по ден, докато паното се изтъче. Когато мина покрай къща, в която се тъче, непременно ще чуя едно потупване на тупицата – „туп – туп”, и усмивката се появява на лицето ми.

Удоволствието от изработването на паното сигурно е неизмеримо, виждайки готовото пано след тежкият труд, положен за създаването му. Какви емоции ви съпътстват в процеса на работа?

Влагам своята лична емоция при изработването на паното, за да може да стане красиво. Когато съм в лошо настроение, не сядам на стана. Не мога да влагам лоши емоции, само положителни и тогава се получават прекрасни фигури и форми. Само позитивизъм и лична емоция. Има моменти, в които започвам да изработвам паното и не се получава, тогава режа основата и започвам от начало. Насила не стават нещата.

Когато изработвам паната, аз оставам сама със себе си и забравям за околния свят. Дори и времето около мен спира. Наистина не мога да живея, без да творя и създавам красоти. Най-голямо удоволствие ми доставят хората, които идват при мен, докосват творбите, оценяват ги и когато си тръгнат или купуват, ми целуват ръка и споделят – златни ръце имате. Казват, че моите пана ги зареждат и затова искат да ги имат в своя дом или офис. Това наистина ме кара отново и отново да продължа и да не спирам, трудно е да се обясни, то идва отвътре, от самото сърце на човека, само едно странно усещане, че трябва да продължа и да не спирам.

чипровски килим

Едно време са се използвали естествени багрила за оцветяване на вълнената прежда, вие какви материали използвате?

Аз си купувам готова боядисана /обагрена/ вълнена прежда от хора, които се занимават само с това. Естествените багри са по-пастелни, а изкуствените по-ярки и наситени. Харесва ми да съчетавам ярки цветове, които да създават настроение и много топлина. Да грабнат хората от пръв поглед. Да ги докоснат до сърцето. Влагам цялата си лична емоция, за да стане паното красиво, зареждащо и отдаващо топлина. Опитвам се да намирам и различно приложение на тъканта, например при изработването на моливници, декоративни торбички за украса на механи, детски рисунки за стената, при изплитането на пуловери и изтъкаване на лицевата част за престилки на народните носии.

Оригиналните мотиви и символи в паната ви са заложени в сложни комбинации, те ваша идея ли са?

Проектите ги правя сама и сама ги изработвам. Съчетавам както творчество и логика, така и математика. Всичко трябва да е пропорционално и изчистено. Представям си как ще изглеждат в готов вид. Триъгълникът е основна геометрична фигура, която аз много харесвам и използвам в моите пана. Обърнат с върха нагоре символизира мъжкото начало, а с върха надолу женското – маказ. Фигурите, които се получават са маказ, канатица – крило, каракачка и др.

Искам нещата, които изработвам на стана и излизат от моите ръце, да стоплят сърцата на хората. Те са изработени с много любов и търпение, те са мои дечица и наистина са моето истинско богатство. Изработени от моите ръце, нека да топлят нечие сърце. Надявам се след време да продължа традицията, като я вплета в арт – терапия, не само за деца, но и за възрастни. В това забързано и ангажирано време човек има нужда от такъв вид релакс. Подобно на смехотерапията и народните танци, може да използваме стана, изработвайки пана или килими за терапия и успокоение.

Имали ли сте изяви с ваши творби?

Аз непрекъснато търся и експериментирам както с цветовете, ярки и контрастни, така и с разработването на чипровските фигури. Участвала съм в различни изложби, а самостоятелни изложби съм показвала в галерия „Форми“ през 2002 г. и галерия „Орхидея“. Предполагам, че хората, когато видят мое пано, вече разпознават и моя собствен стил на работа. Продавала съм пана на различни клиенти – българи, англичани, канадци, руснаци и др.

Хареса ли ти тази статия от списание "Амбиция"?

Целта ни е да те мотивираме и вдъхновим чрез интервюта на българи от цял свят.

Ако решиш да ни подрепиш финансово, ти предлагаме да купиш книгата ни "Вдъхновяващи истории на успели българи", където сме събрали петдесет от най-добрите ни събеседници.

Повече за книгата

Лого на списание