Александра Маринова: От татамито* до снимачната площадка
Начало Меню
Сподели с Facebook

От татамито* до снимачната площадка

Интервю с Александра Маринова

От Силвия Димитрова
Снимки: личен архив

*Татами e японска традиционна настилка, върху която състезатели по джудо, карате или айкидо провеждат битките си.


Сподели във Facebook


Купи книга

Александра Маринова е от онези личности, които не можеш да подминеш ей така. Тя е вдъхновение за хиляди. Момиче, което влага сърцето си във всяка битка. Едно от най-талантливите и чаровни лица в киното и спорта. През целия си съзнателен живот тренира карате киокушин и доказва, че няма невъзнаграден труд, като през 2013 година завоюва златен медал на световното първенство по карате киокушин в София. Вследствие на това първенство режисьора Владимир Щерянов изпраща покана за участие във филма „Лабиринти на любовта”, руско-българска продукция. Така тя сбъдва детската си мечта – да участва във филм. Алекс е пример, че няма нищо неосъществимо, нищо невъзможно, стига да го искаш достатъчно силно.

Колко дълъг е пътят от татамито до снимачната площадка?

Трудно бих определила колко е дълъг, защото за мен това са два различни пътя, които по щастливо стечение на обстоятелствата се преплетоха. През целия си съзнателен живот тренирам карате киокушин и през 2013 година успях да сбъдна една своя мечта – станах световна шампионка. Това е единият път, който съм безкрайно щастлива, че извървях. Другият – този към снимачната площадка, беше вследствие от първенството по киокушин през 2013 г. В „Лабиринти на любовта” същото това състезание е пресъздадено, като са използвани кадри от финалния мач, който спечелих. Така, по покана на режисьора Владимир Щерянов, пътят от татамито се преплете с този до снимачната площадка. Единият успех доведе до друг, както често се случва в живота.

 

Българска Каратека

Мечтала ли си да станеш актриса?

Да, но никога не съм предприемала никакви сериозни крачки, за да преследвам тази мечта. Като малка постоянно повтарях на родителите ми, че като порасна и аз ще стана актриса. Постоянното превъплащаване в различни роли – днес си лекар, а утре адвокат, ме привличаше най-много в професията. Тази мечта обаче остана на заден план и дори я бях поставила в графа „неосъществими”. Но за пореден път се убедих, че няма нищо неосъществимо, нищо невъзможно, стига да го искаш достатъчно силно!

Как получи покана да играеш дъщеря на Яна Маринова и Сергей Бадюк в руско-българския филм „Лабиринти на любовта”?

Спомням си, че бях в залата, когато треньорът ми и управител на Българската карате киокушин федерация г-н Стоян Димов ми каза, че Владимир Щерянов е изпратил покана да участвам във филма. В първия момент се стъписах, а след това дойде и моментът на еуфория. Бях поласкана, че са избрали да поканят мен и да пресъздадат точно тази част от първенството. Още не мога да повярвам, че режисьорът Владимир Щерянов ми предостави тази възможност, за което съм му безкрайно благодарна. Впоследствие той ми разказа за ролята и разбрах, че тя е писана точно за мен. Аз трябваше да играя себе си. Но да ви кажа и това не е лесна работа!

С какво те привлече седмото изкуство и как прие предложението?

Такава възможност не се пропуска. Дори за секунда през главата ми не е преминавала мисълта да откажа. Ролята беше за мен, а да участвам във филм – детската ми мечта. Нямаше какво толкова да му мисля. Трябваше да се подготвя бързо и да се представя добре. В клубовете на Българската карате киокушин федерация винаги са ни учили, че можем да постигнем всичко, стига да бъдем упорити, търпеливи и отдадени. И това беше урок, който ми помогна бързо да вляза в релси и да се превъплатя в актриса.

Разкажи ни малко повече за снимките на самия филм?

Това беше едно от най-страхотните преживявания в живота ми. Преди да се сблъскам с това предизвикателство, си мислех, че да си актьор е много лесна и приятна работа. Но ми трябваше точно един ден, за да си променя мнението. Снимките на сцените с мен бяха основно навън. Валя ни сняг, валя ни дъжд. Единия ден снимките бяха в планината, където беше много студено, а ние със Сергей Бадюк бяхме облечени само с кимона. Буквално бях пред измръзване, но Бадюк ме окуражаваше с думите „Нищо ти няма, ти си каратистка”.

Останалата част от ролята ми беше свързана с тренировки по карате киокушин за световното първенство. Това беше най-лесната част, защото просто трябваше да демонстрирам техники и удари от киокушина.

Включи се във Facebook групата ни и получавай известие за нов брой на Списание Амбиция

Карате филм

Най-интересното нещо, което ти се е случило по време на снимките?

Имаше доста забавни моменти и ми е трудно да определя само едно нещо. Интересна беше реакцията на целия екип, когато разбраха, че аз не съм актриса, а каратистка.

Друг много запомнящ се момент беше, когато повалих Сергей Бадюк погрешка. С него трябваше да заснемем спаринг, като той ме помоли да играя така, сякаш съм на татамито, без да задържам силата си. Но се увлякох и без да искам го повалих с ритник в главата. Всички се стъписахме за момент, а след това избухнахме в смях.

В тази продукция си партнираш с две големи имена в киното – Яна Маринова и Сергей Бадюк. Как се работи с тях?

Освен че са талантливи професионалисти, които изпипват всичко до последния детайл, те са и прекрасни хора. Бяха изключително търпеливи към мен и работата с тях беше истинско удоволствие. Най-хубавото беше, че и Яна Маринова, и Сергей Бадюк също са свързани по един или друг начин с каратето и можехме да говорим на един език. Съпругът на Яна е треньор по киокушин, а синът ѝ тренира бойното изкуство. Сергей Бадюк е освен актьор и много добър каратист. Няколко месеца преди да получа поканата за участие във филма с него, се запознахме на ежегодния спортен лагер по киокушин в Камчия, където се засне документален филм за бойното изкуство – „България, страна на герои!”.

В лентата има кадри от твоя действителен финален мач през 2013, когато се пребори и успя да завоюваш световна титла пред родна публика. Можеш ли да опишеш първото чувство след победата в двубоя за златото?

Колкото и каквито и думи да използвам, няма да бъдат достатъчни, за да опиша какво почувствах в онзи момент. Представете си, че през целия си съзнателен живот сте се борили за нещо, тренирали сте хиляди часове, проваляли сте се десетки пъти, ставали сте и сте продължавали стотици пъти. И накрая постигате това, което сте желаели толкова дълго време. За мен това беше световната титла.

Беше още по-хубаво, че първенството се проведе в София, на родна земя и всичките ми близки и приятеля бяха в публиката. На финала, когато победих рускинята с 5 на 0, цялата зала избухна от аплодисменти. Беше незабравим момент.

Колко време се готви за Световното първенство по карате киокушин, което се проведе в София?

Трудно е да се определи, тъй като аз се занимавам с карате вече 17 години. Тогава бях в активната си състезателна кариера и смея да твърдя, че тренирах постоянно. Няколко месеца преди самото състезание, разбира се, интензитетът на тренировките се увеличи. Трябваше да пазя и строг режим на хранене, за да съм сигурна, че ще вляза в категорията за килограми. Бях се концентрирала изцяло върху предстоящото първенство и давах всичко от себе си, да се подготвя добре.

А кога се запозна с това бойно изкуство и кой беше виновникът?

Основният виновник за спортната ми кариера е майка ми. Бях  на 6 или 7 години, когато тя ме попита дали искам да тренирам карате. Аз се заинтригувах и така започна всичко.

Помниш ли кога за първи път влезе в залата?

Мисля, че беше 2000 година, когато за пръв път прекрачих прага на доджото (залата по бойни изкуства).

И първият спомен от татамито?

Първият по-ярък спомен от татамито е от първото ми състезание. То беше през 2005 година в Пазарджик. Спомням си, че бях много притеснена и ми изглеждаше невъзможно да спечеля. Но тогава се преборих за първия си медал и той беше златен. Може би оттогава нещо в мен се преобърна и се запалих истински по карате киокушина.

Кои са най-ценните качества, които през годините си усвоила от своя треньор?

За мое огромно щастие, през цялата ми спортна кариера винаги са ме подкрепяли няколко треньора, които за мен са сред най-добрите. Те ме научиха, че тялото няма лимит, всичко е възможно, стига да повярвам достатъчно в себе си и никога да не се пречупвам пред ударите, които получавам. Това не се отнася само за спорта! Убедих се в това.

Възхищавам се на треньорите си, уважавам ги и им дължа много. Те не са просто треньори, те са част от семейството ми!

Какво прави киокушин по-силно и по-добро от другите стилове карате?

Киокушин е един от най-твърдите стилове в карате. Всички техники се изпълняват на „фул” контакт, за разлика от някои други стилове, където има контрол на силата. Но въпреки това не бих си позволила да правя съпоставки, защото всяко бойно изкуство си има своя чар, има си своите силни и слаби страни.

Какви качества трябва да притежава един добър състезател по киокушин?

Добрият състезател по карате киокушин трябва на първо място да влага сърцето си във всяка битка. Трябва да бъде дисциплиниран и упорит по пътя към целта си и да има силна психика, за да удържи до края.

На какво те научи актьорската игра, от една страна, а от друга, спорта?

За ролята, която трябваше да изиграя, не се изискваше да се превъплъщавам в някой герой, аз просто изиграх себе си. Научих колко изморителна и същевременно вдъхновяваща е тази професия. Дори и да забравиш точните репликите, трябва да умееш да излизаш от ситуация и да импровизираш. Понякога импровизацията дори води до по-добри резултати, ако актьорът е професионалист.

В киното, както и в спорта, трябва да си зареден с много търпение, защото понякога, за да се получи съвършеният „кадър/техника“ се налага да направиш много повторения и вместо да се отдадеш на отчаянието, по-печелившо е да се мотивираш максимално и да дадеш всичко от себе си.

В момента завършваш специалност право. Къде се преплитат юридическото образование, спортът и киното?

В момента съм 5 курс в Юридическия факултет на Софийския университет. А колкото до това къде се преплитат – отговорът е в Александра Маринова. Обичам да се уча, да се развивам, обичам да експериментирам.

Как си представяш живота занапред – отдадена на спорта или правото?

Карате киокушин не е просто спорт. Това е философия, начин на живот. То винаги ще заема важно място в живота ми. Макар да не се състезавам вече, продължавам да съм свързана с него. Много от приятелите ми тренират киокушин в клубовете на Българската карате киокушин федерация из цялата страна. Винаги мога да разчитам на тях за добро или за лошо.

За себе си съм избрала правото като професионална посока за развитие.

Ако трябва да се определиш с три думи, кои са те?

Амбициозна, борбена, мечтателка.

Има ли човек, на когото искаш да кажеш „Благодаря”?

Благодаря на моето семейство и на моите приятели, че винаги са до мен и споделят с мен радостите! Аз съм наистина богата, защото имам уникални хора в живота си.

Следващата цел пред теб?

Целта, която съм си поставила за момента, е да се дипломирам успешно и да се реализирам в правната сфера.

Къде се виждаш след 5 години?

Където съм и сега – в родината си. Вече съм се дипломирала, работя като юрист в правна кантора и в свободното си време разпускам в залата.

За какво мечтаеш?

Мечтите се мечтаят тайничко и от сърце. ☺

Какво е твоето послание към читателите на списание „Амбиция”?

Никога да не се отказват от мечтите си, защото рано или късно те се сбъдват!



Реклама на книга Купи книгата
Лого на списание