Ники Найденов - Малкия. Шампион по кънки на рампа и фристайл ски
списание Амбиция
Автор: Оги Начев

Брой 2 – ноември 2015

English:
Champion in ramp skating


Име: Николай Найденов

Роден: 11.10.1981

Дисциплина: Кънки на рампа, фристайл ски, ски халфпайп

Кънки: Seba CJ Wellsmore

Ски: Armada Pipe cleaner

Ники Найденов – Малкия

Шампион по кънки на рампа и фристайл ски

Човек среща доста любопитни и интересни хора в живота си. Хора, които оставят белег завинаги в съзнанието му. Хора, които по някакъв начин знаеш, че са по-специални, по-различни. Хора, които живеят, мислят и разсъждават по един по-различен начин, който няма нищо общо с останалото, което си виждал. И всеки знае и усеща, че точно тези хора пишат история, точно тези хора успяват в сферата си с леко налудничавия си поглед и устременост по техния начин.
А какво става, когато сферата, в която си успял, така и така е нещо напълно различно и нестандартно спрямо средностатистическите стандарти в живота, средностатистическите професии и занимания? Ами запознаваш се с Ники-Малкия. Човек, който още като го погледнеш в очите- виждаш едно лукаво пламъче на лудостта, в същото време примесено със спокойствие и увереност.

Ники-Малкия е шампион на кънки на рампа, шампион по фристайл ски в дисциплина биг еър, слоупстайл, халфпайп. Скоро му се размина на косъм да вземе квота за зимната олимпиада, което щеше да го направи първия българин, участвал в дисциплината.
Николай стана трети на Ексгеймс в Китай, което е един титаничен подвиг (бел.авт.-Ексгеймс е най-сериозното състезание в света на екстремните спортове). В момента снима с дрон за екстремното филм крю The Gang 3000, където, ако само ви загатна, че кара кънки с 80 в градска среда между колите, докато управлява „птичката” с камерата, мисля, че ще ви прилошее.

За мен Ники-Малкия е гений. Успява във всичко, с което се захване, и то на световно ниво. В същото това време остава един истински приятел, който винаги е до теб, когато имаш нужда. И така седнахме с Ники на по питие един ноемврийски следобед, за да ни разкаже за своите амбиции и интересен начин на живот…
Оги Начев за Амбиция:
Ще започна с кънките, защото и при теб всичко започна с тях. Как от един кънкьор, който караше по цял ден на рампата на паметника, името ти стана познато в цял свят?


Николай Найденов- Малкия:
Има готина среда и хора, които се занимават с кънки преди теб, в лицето на Арни. Дават правилна насока на младите, защото ние тогава бяхме млади, зарибяват те. Аз тогава бях на 12-13, когато започнах. На сестра ми са и купили кънки и аз постепенно ги откраднах (хилеж). Другото е лудост, защото всеки ден бях на рампата и карах, и се блъсках.

Да падаш, да ставаш, да падаш, да ставаш… От сутрин до вечер. Всяка година по един по-голям трик, после пак падане, ставане, падане, ставане… Карахме и през зимата. През януари имахме по 20-на дена каране. На 5 градуса, чисти се снега и се кара. С Киро (Киро Траянов- един от най-добрите кънкьори на рампа в България) това ни беше редовен номер.

Така се дърпа напред. С много каране и постоянство… С много труд и желание. Така стават нещата. Когато имаш желание, нещата се получават.
Вие създадохте Клуб „Дизастър” междувременно…

Клубът е част от средата. Клубът е нещо като стимул за външните хора, с него целим да направим сцената по-голяма и повече деца да спортуват. Да привиличаме повече хора, да има желания и това желание да се предава. Марко ни помогна да ходим на първите състезания, така разбрахме, че този свят не е толкова далечен и това не е невъзможно.

След това през 2005-та година направихме рампа в Монтана, което ни даде основа и възможност да караме на истинска рампа и да ходим на състезания, защото след рампата в парка (парка на Съветската армия, откъдето всичко започна), когато се качиш на истинска рампа, не искам да ти казвам каква е разликата…. Нито един трик не можеш да направиш… Стават тежки контузии, първите си връзки ги скъсах заради това.
От рампата в парка директно отидохме на една огромна рампа- 4 метра и нещо. Свикваш постепенно, но ти си имаш създаден твой инстинкт за трикове. Когато се отпуснеш малко и усетиш разликата, можеш да направиш грешка. И така от един голям Аir, 2 метра и нещо, паднах долу, абсолютно на равното (бел. авт. – ако излитането е било 2 метра и нещо, като съберем с височината на рампата излиза, че Ники е паднал от близо 7 метра на равно). Падането, разбира се, е контролирано, но все пак беше доста неприятно. След това 35 часа в автобуса на обратно с блокиран крак…
© James Eims
Кога ти бяха първите успехи?

Първите успехи дойдоха малко по-късно. По-сложни трикове започнах да правя през 2003-та, 2004-та година, като 10-ката я научихме тогава и двамата с Киро (1080 градуса завъртане – 3х360, това са три пълни завъртания). То и сега общо взето мактуист 10-ка правят около 5 човека в света…


Чакай, чакай и ти я правиш също, така ли?

Да. Ние тези трикове ги имаме от 2004-та. Въпросът е, че не можехме да ги прехвърлим на голяма рампа в цяла комбинация. Това ни отне доста време и едва през 2006-та станахме професионалисти по критериите на световната федерация. Това ни отвори вратите да имаме възможност да караме на сериозните световни състезания.

Ходихме в Сан Диего, в Лос Анджелис… Направихме и една седмица във Woodward, където дръпнахме много сериозно. Беше много интересно, но големите резултати дойдоха, когато се преместих да живея в Монтана и да карам всеки ден на голямата рампа. Реално през 2007 г. живях в Монтана 9 месеца, през 2008-ма – 8 месеца и същата година станах европейски шампион в Германия по кънки на рампа. Две състезания и на двете ги унищожих… Лошото е, че тогава започнаха и да ми излизат наяве сериозните контузии. Това коляно, което контузих през 2005-та в Германия, ставаше все по-зле и по-зле. Карах един ден и три след това ме болеше. Докторите ми казаха,че не трябва да карам никога повече.

Те така винаги казват.

Ха-ха, да. Тогава работех при Иван от ХТМ, който ми даде идея да отида през лятото на Гьокчеада и там да почивам и да карам сърф един месец. Имало лечебна кал, до която така и не стигнах. Така там станах сърф учител. Цялото лято давах уроци и като се върнах ми нямаше абсолютно нищо. По този случай гледам и до днес летата да ходя там и да карам, защото това ми помага много да се възстановя… Уиндсърфа, солената вода, газенето във водата, плуването станаха мой лек…
Добре, как пък от кънките успя да се метнеш на ските и там пак да разцепиш всички?

Всъщност след като станах европейски шампион през 2008-ма, понамалих карането, поспрях да карам кънки през зимата, което не е добре, защото губиш форма лесно. Разбрах го, след като ме поканиха на първия ми ексгеймс, където завърших 6-ти заради това, че беше в началото на сезона, а аз бях карал през зимата повече ски. Междувременно карайки ски, се качих на един халфпайп- този в Пампорово, и още с качването установих, че за мен да карам на пайп през зимата и на рампа през лятото е абсолютно едно и също нещо. После със Старви (Тони Черешаров) решихме да се пробваме за състезания със ски халфпайл. В Пампорово приеха това много добре и ни финансираха.
Започнах да карам през лятото кънки, за да тренирам за ските и съответно обратно. Вдигнах си нивото и за самите кънки и като ходих в Китай на Ексгеймс през 2013-та станах четвърти, на следващата година- трети. Но 2012-та я изпуснах, защото паднах и имах комоцио… Всъщност на ледения пайп имаш много по-голяма скорост, всичко се случва по друг начин, напрежението в краката е различно и след като се връщах на кънките, се чувствах много по-стабилен.
© B Stefanov
© B Stefanov
Разкажи ми малко за последното ти амплоа. Летиш с дронове за кеф, за да снимаш за себе си. При това с дронове, които си правиш сам. Сега го правиш професионално с мега скъпи играчки…

От кънките живеех добре, печелех не лошо, обикалях света, но когато свършат тези състезания трябва пак да мислиш как да изкарваш пари. Аз още от малък, може би съм го наследил от баща ми, обичам да заварявам платки, да програмирам процесори, да си играя с разни такива неща. Занимавам се с автоматика още преди да вляза в университета да я уча. Оказа се, че процесорите, които правя, са същите като на дроновете, и така сам започнах да правя дронове, за да си снимам, карайки ски и кънки.

Докато се науча да летя и да схвана естеството на нещата, счупих сума ти камери и дронове, дори не искам да ти казвам колко. Впоследствие се срещнах със Зоке (Зоран Петровски), който направи филм крю. Естеството на крю-то е, че снима по-екстремни кадри, а аз отдавна си мислех, че с кънките и камера с добра стабилизация могат да станат невероятни кадри. И така изкомбинирахме нещата и стана един отличен резултат.

Наскоро снимахме за няколко екшън филма, в които нещата постоянно се редуваха. Дрон кадър, кънки кадър, дрон, кънки. И нещата паснаха чудесно. Истината е, че в момента изпитвам същия адреналин като да карам кънки на рампа или ски. Карам между колите с 80 км/ч с камера за титаничко количество пари, докато снимам как зад мен кола с един от най-богатите индийски актьори дърпа ръчна, вади пистолет и стреля… не искам да ти казвам как се снима това и колко е рисковано. Но на мен ми е забавно….

Истината е, че през цялото време се забавлявам… Затова нещата и стават…
Вижте повече за Ники Найденов:

Видео с кънки

Видео със ски

Дрон кадъри

Купете си кънките или ските на Ники
Избори 2017 в чужбина
Избори 2017 в чужбина