Начало Меню
Сподели с Facebook

Фотографът Николай Николов снима мечтите на българите

Интервю с Николай Николов

От Иван Белчев

Снимки: The Bulgarian Dream


Сподели във Facebook

Николай Николов е фотожурналист в София, който реализира множество фотографски проекти със социална насоченост като Minimalistic Sofia и Panelki Land. Последният му проект е „Българската мечта”, в който авторът му търси отговор на въпроса „Какво би направил, ако знаеш, че със сигурност ще успееш?“

Проектът ти се е фокусирал върху посланията на съвремието ни. Какво разчиташ в лицата на хората?

Разчитам искреност, вяра и надежда.

 

Какви бяха въпросите, които не зададе?

„А защо не го направиш?” е премълчаният допълнителен въпрос, който всеки сам трябва да си зададе, след като отговори на въпроса на „Българската мечта”. А преди да формулирам съвсем ясно въпроса: „Какво би направил, ако знаеш, че със сигурност ще успееш?”, първоначалният вариант беше участниците да довършват фразите: „Аз съм…”, „Аз искам…” и „Аз мога…”, както и да отговарят на въпроса: „Какво ще направиш, ако няма начин да се провалиш?”. В крайна сметка, след размишления и консултация с приятелка психолог, се спрях на сегашния по-изчистен и позитивен вариант.

 

Какви въпроси ти задават заснетите хора?

Освен че се интересуват как е започнало всичко, напоследък често хората ме питат: „И сега какво? Какво следва?”. Истината е, че аз в качеството си на фотограф и фотожурналист нямам какво повече да направя освен да питам, да подтиквам и да давам публичност. Разбира се, много бих искал около „Българската мечта” да се заформи и офлайн общност от взаимновдъхновяващи се, можещи и правещи хора. Това е посоката, в която мисля в момента. Например чрез организиране на периодични сбирки с формат подобен на TED talk, където всеки да може да представи пред останалите своята визия за начинанието, което иска да подхване или което вече е започнал.

 

Фотограф на проекта Българска мечта

Избери си един кадър и ни разкажи историята му.

Зад всеки кадър стои човек със своята история и извървян житейски път. Трудно ми е да преценя дали да разкажа за Евгений, който, след като завършва политически науки в Германия, се връща тук и става учител в Пирдоп по програмата „Заедно в час”, докосвайки със своите неподправени креативност и идеализъм много деца, някои от които никога неизлизали от рамките на родното си градче; или за Елена, която е студент по медицина, но и истински боец за по-добро утре – и въпреки че тепърва ѝ предстои дипломиране, вече е направила адски много за облагородяване и развиване на средата за своите състуденти в Медицински университет; или за Калин, който, след като защитава докторантура по генетика в Оксфорд, се връща във Велико Търново, за да направи инициативата TarnovoRUNS, която проповядва активен и здравословен начин на живот сред хиляди хора; или да разкажа за всички останали отдадени юристи, уверени предприемачи, самокритични артисти, плахи мечтатели, проникновени психолози, объркани добряци и още, и още – това сме всички ние.

 

Спираш ли случайни хора от улицата? Как реагират на желанието да ги снимаш?

Към момента не ползвам този подход. Аз самия съм по-скоро затворен и по-скоро аналитичен наблюдател. Предпочитам инициативата да дойде от самия участник, след като се е запознал с концепцията на проекта и е решил да се включи чрез бутона „Участвай” на сайта. Съвсем наскоро моя приятелка ме изненада, като ми каза, че спонтанно ѝ хрумнало да задава въпроса от „Българската мечта” на случайни хора по улицата и да ги приканва да се включат в проекта. От тийнейджъри до възрастни – всички са приели това с голяма доза интерес и любопитство, което много ме радва. Искрено вярвам, че говоренето по темата е критично важно за ежедневното утвърждаване на свободата, вярата и надеждата във всеки един от нас.

Включи се във Facebook групата ни и получавай известие за нов брой на Списание Амбиция

Бих създал предпоставки за превръщането на малките населени места в по-привлекателно място за живеене, което да обърне посоката на процеса на вътрешна миграция. – Николай, 33, фотограф


Бих правила Йога на смеха с всички хора с умствени затруднения в България, а часът по смях ще е задължителен и в работна среда. – Габи, 24, журналист и инструктор по Йога на смеха


Бих осигурил подходяща среда и перспектива за развитието на младите учени в България. – Данаил, 23, книжар


Бих зарадвала възможно повече деца, защото вярвам, че човек е такъв, какъвто детството му го е направило. – Били, 26, мениджър в център за сугестопедия


Бих развил независима медия, която ангажира по-младите поколения и дава трибуна за онези истории, които остават неразказани. – Николай, 26, журналист


Бих инвестирала в специализирани медицински центрове, учредени с цел лечение на деца, за да имат те бъдеще тук в България. – Йорданка, 24, юрист

bulgarian dream
Натисни тук за да видиш всички участници в проекта „The Bulgarian Dream“

Най-важното за мен е да се запази автентичността и искреността на визуалния и словесен изказ.

Facebook група

Какво се промени след популяризирането на проекта ти в медиите?

Не бих казал, че нещо съществено се е променило. Безспорно, участията по телевизии придават някакъв авторитет, но аз като човек, работил в медии и участвал в създаването на няколко, много добре знам, че това дали присъстваш в потока от новини, не те прави непременно значим или стойностен. Най-важното за мен е да се запази автентичността и искреността на визуалния и словесен изказ. Разбира се, бих се радвал „Българската мечта” да достигне до максимален брой хора, но не е нещо, което преследвам на всяка цена.

 

журналистически фотограф

Сподели ни за другите си проекти – Panelki Land и Minimalistic Sofia.

Заедно с Minimalistic Sofia и Panelki Land, „Българската мечта” се оказа третият от цикъла проекти, чрез които в продължение на няколко години изследвам с различни фотографски похвати и вървя по следите на болестите на младото ни демократично общество, основно резултат от годините тоталитарна власт. Режимът си отиде отдавна, но ние още носим бремето му в дълготрайните обществени травми, които, макар и с тенденция на потресаващо бавно отшумяване, все пак са налице – потиснатост, несвобода, нихилизъм, апатия, липса на увереност в собствените възможности, липса на вяра, че всеки, работещ с ум и сърце за каузата си, може да бъде незаобиколим фактор по пътя към промяна. Като фотожурналист не мога да остана безразличен към това явление. Вярвам, че камерата може и трябва да бъде не само занаятчийски инструмент, но и проповедник за промяна.

 

Откъде да започна, ако имам фотографски умения и желания да направя нещо стойностно.

Не спирай да си задаваш въпроса: „Защо?”, преди да натиснеш спусъка на фотоапарата, и въпроса: „И какво от това?”, след като го натиснеш. Ако нямаш отговор на нито един от двата въпроса, спри и помисли. Умелото боравене с фотоапарат не е кой знае какво качество. Всеки може да се научи да прави правилно експонирани, фокусирани и „красиви” снимки за няколко седмици или месеца. Има много фотографи – любители и занаятчии, които спират точно на този етап, в което няма нищо лошо. По-сложното и ценното за мен лично е човек да развие сетивност, вкус и усет, така че фотографията да се превърне в негово изразно средство и начин за комуникиране и взаимодействие със света. Това, което на мен ми помогна в началото, беше много гледане и анализиране на чужди и свои снимки, четене на художествена литература и слушане на смислена музика.

Хареса ли ти тази статия от списание "Амбиция"?

Целта ни е да те мотивираме и вдъхновим чрез интервюта на българи от цял свят.

Ако решиш да ни подрепиш финансово, ти предлагаме да купиш книгата ни "Вдъхновяващи истории на успели българи", където сме събрали петдесет от най-добрите ни събеседници.

Повече за книгата

Лого на списание