Начало Меню
Сподели с Facebook

Животът на българите в Япония

Интервю с Ирен Ямами (втора част)

От Юлия Джарвис

Снимки: личен архив
Към първа част


Сподели във Facebook

Във втората част от интервюто ще е интересно да ни разкажеш как живее една българка в Япония?Освен мен, тук има и още много други българки, някои даже и с поотраснали внуци. Далечният Изток наистина е далечен и общо взето българите тук не сме много, особено в сравнение с Европа или САЩ. Трудно успяваме да се съберем поради разстоянията и свободното време. Ежедневието ми минава в 100 % японска среда. След толкова години тук много рядко се замислям за културните разлики, просто по силата на навика. Обратното е по-често. Например, когато си отида в България, започвам да усещам колко много съм се променила самата аз. Домакинската работа е еднаква по цял свят. Но сега, когато децата пораснаха, разполагам с все повече време да се занимавам с ръкоделната работа.

Колко българи живеят в Йокохама и има ли българска общност?Естествено, има българска общност. Събираме се за празници, било български, било японски. Най-често сбирките са в посолството, като се събират предимно живеещите в Токио, Йокохама или тези, които са по-наблизо. Има и много българи на о-в Кюшу.

Майка си на две пораснали момичета. Присъстваше ли България и българският език във вашия дом, когато децата бяха малки?За съжаление, не. Японската йероглифна среда е много силна, а аз бях сама и просто нямаше как да се чува българска реч. Наблягах на японския и на английския, просто защото той е втори език тук. От друга страна, реално погледнато, децата ми нямат необходимост да ползват български. Естествено, имат ухо за български и разбират всичко, но знаят само няколко заучени фрази и отделни думи, които употребяват на място. Относно спазването на традиции обаче, са добре запознати с ритуалите и ги спазват заедно с мен, дори понякога ме подсещат, че наближава някой важен празник. Когато имат време и двете хващат бродерията или плетката, което, естествено, много ме радва.

Включи се във Facebook групата ни и получавай известие за нов брой на Списание Амбиция

Българско посолство в Япония

Български хор в Япония с японки

Балгарска общност в Япония с японци

Българска църква в Япония

В Йокохама през пролетта, колкото и невероятно да звучи, се чува и чуруликане на славей.

Какво се вижда и чува от прозореца на твоя дом?Хубав въпрос. От кухнята и столовата при хубаво време се вижда Фуджисан, една детска площадка и няколко къщи. От спалните и хола се вижда един зелен хълм. Независимо от гъстотата на строежите (Йокохама е с население над 7 милиона), има и много зелени площи. Също има и много птички, а през пролетта, колкото и невероятно да звучи, се чува и чуруликане на славей.

Кое е любимого ти място в Япония?Конкретно любимо място нямам. Най-добре се чувствам сред природата и често ходим на палатка на къмпинг. Повече обичам планината, отколкото океана. Достатъчно ми е около мен да е зелено и тихо.

А в България?Скалите и пещерите на гара Лъкатник, също и  Родопите.

Би ли искала да добавиш нещо за финал?Така се развиха нещата в Родината, че много, и млади, българи напуснаха страната. За добро или за зло, времето ще покаже. Предполагам някои ще се завърнат, други като мен ще предпочетат другата страна. Светът е хем голям, хем стана някак си малък. Пожелавам на всички българи по света успех в живота и доколкото могат да запазят и предадат на следващото поколение българските традиции.

Facebook група

Хареса ли ти тази статия от списание "Амбиция"?

Целта ни е да те мотивираме и вдъхновим чрез интервюта на българи от цял свят.

Ако решиш да ни подрепиш финансово, ти предлагаме да купиш книгата ни "Вдъхновяващи истории на успели българи", където сме събрали петдесет от най-добрите ни събеседници.

Повече за книгата

Лого на списание