Начало Меню
Сподели с Facebook

Антарктида - магичен и различен свят

Интервю с Иглика Трифонова (част 2)

От Юлия Джарвис

Снимки: личен архив
Първа част


Сподели във Facebook

В днешно време все по-трудно е да избягаш от шума на града и светлината на сградите нощем. Какво се чува на Антарктида и как изглежда нощното небе там?Българската база се намира на остров, на каменист бряг, където се чува говорът на пингвините и тюлените, плясъкът на вълните, отчупването на айсберги от ледника отсреща. Генераторът, който ни дава топлина и светлина, също има собствен глас и бученето му на мен лично ми действа много успокояващо. Когато обаче си нагоре към планината, се чува само вятърът. Българите ходим на Антарктида през астралното лято, когато е полярен ден и изобщо не се стъмва, но ми се е случвало към края на лятото да се разкъсат постоянните облаци и да видя за кратко нощното небе – блестящо, обсипано с милиарди звезди. В началото ми се стори абсурдно, че виждам съзвездията обърнати, но тогава си дадох сметка, че съм „най-отдолу” на Земята и ги гледам наопаки☺ А пък небето по залез е невероятно, заради озоновата дупка цветовете са изключително ярки – виолетови, розови, оранжеви… Изобщо Антарктида е един магичен и различен свят, в който няма как да не се влюбиш.

Можеш ли да опишеш или сравниш с нещо студа на Антарктида?През полярното лято на о-в Ливингстън, който е доста далече от Южния полюс, не е толкова студено, температурите не падат под -15 градуса. В редките случаи, когато има слънце, е дори топло. Там усещането за студ идва от вятъра, който е много силен и се появява внезапно, може да донесе и снеговалеж, и буря, да вдигне големи вълни и тогава става опасно, особено ако си в гумена лодка във водата.

Фотоапарат Никон

Допускат ли се туристи до Антарктида? И как това се отразява или би се отразило в бъдеще на континента?Да, от най-южните градове на Латинска Америка – Ушуая и Пунта Аренас, тръгват големи круизни кораби, които превозват стотици туристи в сезона на полярното лято. И това не е проблем, докато те гледат и снимат Антарктида от корабите, на които се возят. Случва се обаче да им бъде позволено да слязат на брега и тогава пораженията, които нанасят на популациите от животни, са големи. Биолозите изучават човешкото влияние върху околната среда и за съжаление изследванията показват, че в този див и изолиран свят, където няма вируси и бактерии, животните не могат да се справят с болестите, които им носим. Аз лично съм свидетел, че популациите на пингвини и тюлени на близките ни острови намалява значително и причината са основно туристическите кораби, които свалят туристите на брега да се разхождат сред животните и да се снимат с тях. Надявам се подобни прецеденти все повече да намаляват – Антарктида е защитена територия и точно за такива случаи държавите, управляващи континента, сред тях и България, са подписали Мадридския протокол за опазване на флората и фауната в Антарктика.

След завръщането ти от експедициите колко време ти трябва да се адаптираш обратно към живота в България? Поне месец, трудно ми е да се върна към „нормалните” човешки отношения в цивилизацията, много ми липсва чистотата и искреността между хората, което е ежедневие на Антарктида. Когато си бил в идеалното общество, където хората се разбират без думи и си помагат, където науката, приятелството и опазването на природата са по-важни от всичко, където парите нямат значение и хора и животни живеят в хармония заедно, е нужно време да се адаптираш към несъвършенствата на съвременния свят. На Антарктида хората се превръщат в своя по-добра версия, в мир са със самите себе си и затова на повечето хора, включително и на мен, не ни се връща оттам.

Включи се във Facebook групата ни и получавай известие за нов брой на Списание Амбиция

Всички ние градим мрежа от млади изследователи в целия свят, които ги е грижа за бъдещето на планетата

Facebook група

Разкажи малко повече за APECS (Association of Polar Early Career Scientists). Каква е дейността на организацията?Много се радвам, че Асоциацията на младите полярни изследователи (АПЕКС България) работи активно вече няколко години и у нас. Създадохме я като клон на APECS International – световна младежка научна организация, в която членуват над 5000 млади полярни учени от 81 държави. Заедно всички ние градим мрежа от млади изследователи в целия свят, които ги е грижа за бъдещето на планетата, които изучават полюсите и мислят как да разрешат проблемите там. АПЕКС България работи изцяло в обществена полза и на доброволни начала, в тясно сътрудничество с Българския антарктически институт. Членовете ни са основно докторанти и преподаватели от различни университети, като целта ни е да повишаваме интереса и знанията на децата към полярните региони и тяхното опазване с лекции, изложби, игри и работилници, а също и да създадем възможности за младите български учени да изследват Ледения континент, и да обменят опит със своите колеги полярници по света. Ние сме непрекъснато сред децата – в училищата, в детските градини. Искаме да влезем и в домовете за сираци, и навсякъде, където знанието за Арктика и Антарктика е желано. Не сме броили колко хора са участвали в нашите инициативи, идват цели класове с учителите, родители с децата си, на всички обръщаме специално внимание, разказваме, показваме, искаме да докоснем сърцата и вярваме, че от тях един ден ще излязат новите поколения български полярници.

Българи в Българската база на Антарктида

Фотографията – хоби или професия е за теб?Занимавам се с фотография от толкова отдавна, че вече и аз не знам кое от двете е. Започнах да снимам на 16 години и през изминалите 25 години съм работила и като професионален фоторепортер в различни вестници и списания, и като журналист, продължавам да снимам и сега, почти всеки ден. За мен това е начин на живот, удоволствието от щастливите мигове не ми е пълно, ако не ги видя през окото на обектива. Фотоапаратът е най-добрият ми приятел, връзката ми с него е силно емоционална и затова той е винаги с мен – в очакване на следващия интересен кадър.

Какво най-много обичаш да снимаш по време на престоя си на Антарктида?Лицата на хората, особено тези, които стъпват за първи път там, вълнуват ме техните емоции и мисли. Животните също имат свои физиономии, всеки тюлен има различно изражение и на мен ми е много интересно да ги сравнявам. Обичам също да снимам хилядите отблясъци на прозрачните ледени късове във водата, които искрят като скъпоценни камъни. С всяко ходене до Ледения континент откривам различни неща, вярвам, че и този път ще е така.

За финал би ли споделила с тези от читателите на сп. „Амбиция”, които имат мечта да стъпят на ледените земи на Антарктида, каква е формулата, за да се стигне дотам?Антарктида е континентът на науката и мира. Учените са с приоритет, както и хората с умения, които биха били от полза при поддръжка на базата. Нужно е и много силно желание да стигнат дотам, както и психическа устойчивост и физическа подготовка. Хората, които отговарят на тези условия и могат да работят в екип, имат най-големи шансове да стъпят на Антарктида.

А каква е формулата за постигане на „на пръв поглед недостижимото” в живота?„Недостижимо” просто означава, че все още никой не е проправил пътека към него или че ние сами си поставяме ограничения. Господ обича смелите и мечтателите, тези, които работят за изпълнението на мечтите си. Вярвам, че когато има силно желание, има и начин недостижимото да стане постижимо.

Включи се във Facebook групата ни и получавай известие за нов брой на Списание Амбиция

Хареса ли ти тази статия от списание "Амбиция"?

Целта ни е да те мотивираме и вдъхновим чрез интервюта на българи от цял свят.

Ако решиш да ни подрепиш финансово, ти предлагаме да купиш книгата ни "Вдъхновяващи истории на успели българи", където сме събрали петдесет от най-добрите ни събеседници.

Повече за книгата

Лого на списание