Изкуственият интелект е само инструмент в полза на хората
Фейсбук група икона Фейсбук група икона
Сподели във Facebook
Сподели с Facebook

Изкуственият интелект е само инструмент в полза на хората

Интервю с Веселин Райчев, носител на наградата „Джон Атанасов”

Веселин Райчев е печелил множествено призови отличия в редица национални и международни състезания в областта на математиката и точните науки. Любовта му към тях се е зародила от ранна възраст, а най-важното нещо, което го движи, е непрекъснатото учене и желание да се развива.

“Много важно за мен е човек да вижда как придобива знания в училище, след това в университета, след това в работата и т.н. В момента, в който на дадена позиция нещата ми станат твърде ясни, вече започвам да мисля за следващи стъпки.”

Работил си като софтуерен инженер в Google, където си се занимавал с Google Maps и Google Translate. Koй от двата проекта беше по-голямо предизвикателство за теб в професионален план и защо? Работещите в Google могат да използват 20% от времето си, за да работят по проекти, които са важни за тях, могат да станат важни за компанията, но не са главното нещо, за което са наети. Такъв беше за мен Google Translate, за който събирах данни, тренирах системи от български до английски език и обратно, настройвах ги и добавих модул да спряга думи на български език. Това беше в самото начало и доведе до това да бъде пуснат проекта за България. Google Translate беше един от най-добрите екипи, с който съм работил някога. Отделих 20% от една година за това, което не е много време и съответно не съм допринесъл колкото хората, които създаваха цялата система.

Работата по намиране на маршрути в Google Maps беше значително по-важна за мен и там бях технически ръководител над 2 години. Работата в екип беше много важна и създадохме нов алгоритъм, който мигновено намира маршрут дори в сложни мрежи като цялата транспортна мрежа на Ню Йорк, Лондон, повечето влакове и автобуси в Япония или Германия. Този алгоритъм сме го публикували и не е тривиален. Представете си търсачката на една авиокомпания – там се търси измежду 30-40 полета и това често отнема няколко секунди. Същото нещо трябва да направим с мрежа от няколко хиляди линии автобуси и влакове, които са на всеки 15 минути, включваме ходене от врата до врата или дори такси до най-близката гара. Това трябва да връща резултатите за част от секундата. Освен това, например в Япония всеки влак има различна цена, трябва да се избере и изгоден маршрут.

Чрез работата ми в Google
помогнах стартирането на
Google Translate за България
2 години ръководих и работих с
екип от програмисти,
занимаващи се с Google Maps
Росен Плевневлиев и Веселин Райчев © Веселин Райчев

Kъм момента Google Translate предлага превод от и на 103 езика. На какво се базира един добър превод и преводите към кои езици са най-качествени към днешна дата? Тази област се развива динамично и всяка година се зараждат нови идеи. Най-доброто от 2007 година може би не е най-добрият начин да се прави машинен превод днес. В момента хит са невронните мрежи за машинно самообучение, но не е ясно дали това ще е най-ефективно след 10 години.

Kaк сa се събирали даните за Google Maps първоначално? Google Maps е събирал данни от много доставчици. Някои от основните данни като тези за улиците или за разрешените завои на кръстовищата са вече на Google. Затова, ако докладвате проблем в данните днес, той може да се разреши на другия ден, а преди това можеше да отнеме една година.

Повечето данни за обществения транспорт са публични и достъпни за всички. Това трябва да е така, защото повечето компании в тази област са държавни и трябва да работят в интерес на гражданите. Освен това от тези данни едва ли транспортните компании могат да правят съществени пари, а ползите и приходите им от възможността хората да планират своето пътуване, са много по-съществени.

Данните обаче не са били винаги отворени. Създадохме стандарт за данни наречен GTFS, който описва спирки, маршрути и разписания. Днес много транспортни фирми оперират със софтуер, който позволява публикуването на данни в този формат. Всичко с този формат започна от интересите на Google Maps. Поради това че винаги искахме отворени данни, днес главните печеливши не са Google – повечето ползватели на данните са разработчици на софтуер с отворен код, изследователски центрове и фирми, конкуриращи се с Google Maps.

Защо в някои райони Google Maps предлага street view, a в някои – не? Това са изцяло правни въпроси, а аз не съм юрист.

Програмист в Google © Веселин Райчев
Свободно време на програмист © Веселин Райчев

Изкуственият интелект е един инструмент и нищо повече. Инструментите правят хората по-ефективни и им дават възможност да работят по-малко и да живеят по-добре.

Работиш в сферата на изкуствения интелект. Термин, който всява ужас в много хора. Има ли опасност изкуственият интелект да стане по-жив от нас с напредване на технологиите? Трябва ние като хора да западнем, за да стане изкуственият интелект по-жив от нас. Изкуственият интелект е един инструмент и нищо повече. Инструментите правят хората по-ефективни и им дават възможност да работят по-малко и да живеят по-добре. Ако в това подобрение има някаква несправедливост, то тя най-вероятно е заради обществената система, която е дело на други хора.

Taзи година печелиш наградата „Джон Атанасов”. Разкажи повече за твоя принос към компютърните науки? Областта, в която работя, свързва програмните езици и машинното самообучение. Целта е да се създадат инструменти, които да прочетат голям брой програми и да се научат как се пишат нови програми. Вече имаме някои резултати – например можем да предскажем как човек да кръсти променливите си, като пише код. Ако човек използва нашия инструмент JSNice, може да получи четим JavaScript код от една лошо написана програма на JavaScript или от програма, в която имената на всички променливи и функции са умишлено направени нечетими.

За следващата си цел създадох собствена компания заедно с професор Мартин Вечев от ETH Zurich. Целта ни е да направим инструмент, който чете много програми и след това предсказва дефекти, докато се създава нов софтуер. Предсказаните дефекти могат да се отстранят на много ранен етап, докато се пишат нови програми. Дефектите, още наричани бъгове, всъщност са много по-съществена опасност от изкуствения интелект, защото хората вземат реални решения на базата на грешки. Например немалко от решенията, които доведоха до свиването на разходите и тежкото излизане от икономическата криза, вече се знае, че са резултат от грешни изчисления с Excel. Това са бъгове във формулите, т.е. в програмата, която някой икономист е писал.

Веселин Райчев програмист © Веселин Райчев

Живееш и работиш в Цюрих. Kaкво предлага Швейцария пред останалите държави по света? Всяко място има своите положителни и отрицателни страни. Най-доброто в Цюрих е това, че човек има усещането за голям град, а в същото време живее като на курорт. В професионално отношение Цюрих дава много възможности – големи софтуерни компании, позволяващи да се работи по интересни проекти. Също така тук се намира и ETH Zurich, който в класациите е измежду най-добрите универститети в света.

Kaква е твоята лична дефиниция за успех? Чустваш ли се успешен? В компютърните науки се чувствам успешен. За щастие се чувствам успешен и в личния живот. Трябва да има баланс във всички отношения.

Какво би посъветвал всички млади българи, които искат да бъдат като теб? Почти винаги близки, познати и приятели си казват мнението и дават добри съвети. Според мен човек трябва да се вслушва във всички тях и… да избере да следва съветите, които смята за най-добри за него. А след това да може да отдели миминум 10 000 часа, за да стане експерт в дадената област.

Научи повече за Веселин Райчев в LinkedIn



Лого на списание