Светът на балета през обектива на Денислав Кънев
Фейсбук група икона Фейсбук група икона
Сподели във Facebook
Сподели с Facebook

Светът на балета през обектива на Денислав Кънев

Вярвате ли в изкуството? А обичате ли го? Колко силна трябва да е тази обич и тази вяра, за да му отдадете детството си и да го пазите във времена, в които някъде бива отричано, а навсякъде бива повлечено от течението на дигитализацията? Денислав е балетист. Живее от години в Германия, където продължава да сбъдва мечтата си да изразява себе си чрез езика на танца. Слял се е с професията си и усещам, че е готов ревностно да я защитава при нужда. И така трябва да е. Защото той обича това, с което се занимава. Обича балетното изкуство. Занимава се и с друго – фотография. Оставям ви да се потопите в магията на танца чрез думите на Денислав и чрез фотографиите му.

Разкажи ни откъде идва любовта ти към балета, как започна да танцуваш и как се разви твоят път на балетист през годините. Това стана благодарение на балетен конкурс във Варна, който излъчваха по телевизията. С голямо желание го гледах и много исках да танцувам, да бъда на сцената, да скачам високо и да изразявам чувствата си без думи. През 1995 г. започнах в родния ми град Силистра. Три години по-късно взех участие в световния шампионат по изкуствата в Лос Анджелис благодарение на Кичка Бодурова, която организираше участниците от България. Там взех втора награда (сребърен медал). През 1999 г. станах ученик в Националното училище по танцово изкуство (НУТИ) в София, а от 2003 г. живея в Германия, където като ученик завърших Държавно балетно училище в Берлин (Staatliches Ballettschule Berlin).

Последваха три години като студент в Hochschule Ernst Busch Berlin, където завърших бакалавърската си степен по хореография и педагогика. След като зaвърших, започна и балетната ми практика в различни театри в Германия, някои от които: Anhaltisches Theater Dessau, Theater Magdeburg, Theater Chemnitz, Staatstheater Mainz, а от 2014 г. до днес съм част от балетната трупа на Hessisches Staatsballett. Досега съм имал възможността да танцувам хореографии от: Johan Inger, Ohad Naharin, Jacopo Godani, Annabelle Lopez Ochoa, Alexander Ekman, Cayetano Soto Ramirez, Gregor Seyffert, Pascal Touzeau, Tim Plegge, Gonzalo Galguera и др.

Български балетист
с успешна кариера
в Германия
Още през 90-те взех участие
в световния шампионат по
изкуствата в Лос Анджелис
Денислав Кънев © Simon Hegenberg

Постоянство и часове труд се крият зад красивия танц на балетната сцена. Само воля ли е нужна, за да станеш успешен балетист? Нужна е моралната подкрепа от страна на семейството, за която съм безкрайно благодарен на моето. Изискват се дисциплина и лишения! Трябва да си готов за раздяла и готов за нови запознанства.

Сподели през какви трудности си преминал през годините. Да си далеч от семейството си, от познати и хора, които обичаш. В тази професия е необходимо да се доказваш постоянно, а колегите и приятелите ти са във всеки момент и твои конкуренти.

Какво мотивира един млад човек в ерата на светкавично развиващите се технологии да се занимава с класическото балетно изкуство? Това престижна професия ли е в страна като Германия? Това е професия (както и всяка друга професия в сферата на изкуството), която не може да бъде заменена от медия или технология. Една машина или робот не може да ни замени.

Дали това е престижна професия, зависи от Министерството на културата и от публиката.

XXX © Regina Brocke, Роля: Приятел на принца от “Пепеляшка”
Филмова премиера Филмова премиера на филма “Kirchner” в Hamburger Kunsthalle заедно със Zachary Chant и Dr. Karin Schick
Фотографска изложба © De-Da Productions
Изложба на български фотограф © De-Da Productions
Виж повече фотографии
Изложба на българин в Германия © De-Da Productions
Снимки на балерина © De-Da Productions
Черно бяла актова фотография © De-Da Productions
Балет черно бяла фотография © De-Da Productions

Танцът е нещо, което изживяваш, не можеш да го задържиш с една снимка или видео.

Виж повече от фотографиите на Денислав Кънев

Как се изгражда една балетна роля и колко време ти е нужно, за да се подготвиш? Коя е любимата ти роля и какво мечтаеш да изтанцуваш? Зависи от постановката, от хореографията и от мен. Има хореографии и хореографи, с които трябва да си пасна и съвместно подготвяни хореографии, които предпочитам. Всяка хореография е мечта за танцуване, понеже времето ни на сцената като балетисти е кратко.

Завършил си висше балетно училище в Берлин и оттам излизаш освен като балетист и като хореограф и преподавател. Замислял ли си се за преподавателска дейност или за балетна режисура? Не, но за театрална и филмова режисура – да.

Заедно с твой приятел основавате фирма, която се занимава с фотография и филмово изкуство. Как се стигна до това решение? През 2015 г. заедно със Захари Чант (Zachary Chant) основахме De-Da Productions. Първият ни проект беше за Балет Майнц. След това направихме фотоизложба в Хамбург и в същото време работихме по нашия първи танцов ням филм. В него се разказва за немския художник – експресионист Ернст Лудвиг Кирхнер (Ernst Ludwig Kirchner). Премиерата на филма беше в Хамбургската художествена галерия (Hamburger Kunsthalle). Две фондации подпомогнаха реализацията: Alfred Töpfer Stiftung и Ferdinand Müller Stiftung.

Ние идваме от този бранш и „говорим“ този език на движения. Сега правим също изложби с наши снимки и подготвяме трейлър за Luzerner Theater, Hessisches Staatsballett, Tanz Mainz, както и видео инсталации за различни продукции.

Танцът ли ти дава повече творческа свобода или фотографията с нейните технически възможности? Как би ги сравнил? Танцът е нещо, което изживяваш, не можеш да го задържиш с една снимка или видео. Това е чувство, което не можеш да пресъздадеш чрез медията.

Изложба в Хамбург на фотограф © Ian Whalen, Изложба в Хамбург със Zachary Chant

Изложбата ви, озаглавена: „The other side” – Images from the world of dance, която сте представили в Хамбург, е свързана с другата страна на балетната професия – физическото отдаване в името на перфектното представяне на сцена, емоционалния страх от травма и още многото професионални минуси, които се крият зад живото изпълнение на сцена. Чрез фотосите отваряте backstage (задкулисното, невидимото), за да покажете на хората „другата страна“. Какво още искахте да отразите чрез снимките? Идеята беше да покажем на зрителя каква цена „плащаме“, за да стигнем дотук. Както вече казах, да сме далеч от семейство и близки, от приятели и понякога от хора, които обичаме. И всичко това, за да изживеем момента да бъдем на сцената.

Реализирате фотоизложби, правите видео инсталации и работите над късометражни филми. Над какви проекти работите в момента? Ще го запазя в тайна, но се надявам скоро да кажем и покажем.

Суеверен ли си и в какво вярваш? Не, не съм суеверен. Вярвам в добрата подготовка и в добрия тийм. Не силните оцеляват, а тези, които си пасват към дадените обстоятелства.

Ако трябва да заснемеш късометражен филм в България, каква тема ще избереш и какво послание би отправил към хората? Аз напуснах страната, когато бях на 15 години. Скоро ще стана на тридесет. Половината от живота си досега съм бил в България, другата половина – в Германия. Когато се връщам в България, се чувствам като турист. Трудно е да се каже в какъв жанр да бъде показана.

…живея между
„два свята“

Замислял ли си се за фотоизложба в България? И да, и не. Аз живея между „два свята“, но наистина съм се замислил да направя изложба в България.

Достатъчно ли е да следваш мечтите си, за да бъдеш щастлив и успешен? Не. Да имаш хора и любим човек, които да те подкрепят, не е малко. Но трябва да си готов да преодоляваш трудностите. Там, където има много светлина, има и много сянка.

Научи повече за Денислав Кънев във Facebook



Лого на списание