Защо Неджмие решава да се ожени за българин и да заживеят в Лондон
Начало Меню
Сподели с Facebook

Неджмие реши да се ожени за българин и да заживеят в Лондон

Интервю с Неджмие Мехмедова- Димитрова

Животът на всеки човек е като една книга и всеки от нас има какво да сподели от „страниците” на своя живот. Така е със събеседничката ми в този брой. Тя се казва Неджмие Мехмедова- Димитрова и от близо година живее в Лондон със своя съпруг и двегодишното им момиченце.

Тя е туркиня, мъжът ѝ е българин, а детето им ще израсне с традициите на мама, тате и заобикалящата го английска култура.

В това интервю ще си поговорим за традициите, разбиранията, езиците, отвореността към света и…тортите.

Здравей, Неджмие! От сравнително скоро си в Англия. Какво те накара да събереш куфарите и заедно с твоята дъщеря и съпруг да дойдете тук, далеч от родината и близките ви? Здравейте! В Англия ни накара да дойдем търсенето на по-добро бъдеще.Тъй като ние сме смесен брак, в лицето на близките си не намерихме подкрепа и съответно в България е доста трудно да се живее с ниските доходи, на квартира, с дете и без никаква морална и материална помощ от близките. Поради тази причина, след като родих дъщеря си и разбрахме колко ще ни е трудно, взехме решение да опитаме в Англия. Аз и съпругът ми сме били през 2007-ма и 2008-ма година на студентска бригада тук и дори на бригадата се запознахме. Още тогава аз исках да останем, но взехме решение да се върнем в България и да живеем там. И ето сега след толкова години се върнахме отново в Англия.

Ние сме смесен брак и
в лицето на близките си
не намерихме подкрепа
Неджмие Мехмедова- Димитрова © Неджмие Мехмедова- Димитрова

Лесно ли свикна с живота на острова? Все още не съм свикнала напълно, но се опитвам. Тук всичко е различно – хората, културата, храната, движението. Но пък е доста по-добре за живеене, по-уредена е държавата, има ясни и точни закони, които се спазват, стандартът на живот е по-висок и по-добър.

А момиченцето ти как се адаптира? Дъщеря ми се адаптира много бързо. Дори тук се чувства по-добре. Ходи на ясла и е изключително щастлива от този факт.

Ти си туркиня, но си родена и израснала в Русе. 8,8% от населението на България е турско. Разкажи ни за турците в България през твоите очи? Имате ли общност, поддържате ли турските традиции и език живи? Да, туркиня съм, родена и отраснала в Русе. Не мога да разкажа много, защото никога обкръжаващата ми среда не е била от турци (с изключение на роднините ми). Но, наблюдавайки родителите си и роднините, съм стигнала до заключението, че единственото нещо, което ги прави турци, са корените им, това, че знаят езика и спазват някои традиции. Но има много други традиции, обичаи, които те не спазват. А също спазват и някои български празници, като Великден например. Е, тогава според мен са наполовина турци, наполовина българи, както се чувствам и аз.

Да, общност има, особено по селата и в южна България. Турците се подкрепят много, помагат си и се уважават изключително много. Колкото до празниците, спазват единствено двата вида байрам и някои традиции при сватбите, като къносване на булката и извеждането на булката от дома ѝ с червено було. Аз лично друго не съм виждала да се спазва от моите близки. Колкото до езика, да, той се използва във всяко семейство. Преди време дори по местата с по-многобройно турско население се изучаваше и в училище.

Младо семейство в Англия © Неджмие Мехмедова- Димитрова
Семейна снимка на българи в Лондон © Неджмие Мехмедова- Димитрова

По-важно е хората да се уважават и разбират помежду си, да могат да създадат семейна хармония, а не това дали бракът е смесен.

Очакванията на семейството ти бяха ли да се омъжиш за турчин или това са остарели разбирания от миналото? Да, съпругът ми е българин. Както вече споменах, ние се запознахме през 2007-ма година тук в Англия. Той е от Плевен. Семейството ми и роднините ми са ме упреквали за това, че винаги около мен е имало предимно българи. Никога не са били съгласни да се омъжа за българин и майка ми, особено, винаги се е надявала и е искала да се омъжа за турчин. И допреди да се роди дъщеря ми Ния, продължаваше да се противи, но като сключихме брак с мъжа ми (понеже нямаме сватба, а само брак), се прекърши и прие нещата такива, каквито са. В турското общество се гледа много лошо на смесените бракове и хората не го приемат.

Мислиш ли, че има други туркини като теб в подобна ситуация – избрали любовта на българин пред това да са с турчин, само за да угодят на семейството си? Сигурна съм, че има много като мен, избрали любовта пред това да угаждат на семейството си. Аз дори имам много близка приятелка, която също е избрала любовта на българин. На мнение съм, че е по-важно хората да се уважават и разбират помежду си и да могат да създадат семейна хармония, а не това дали бракът е смесен. Ако се стараем да угодим на всички, дали ние ще успеем да сме щастливи?

къносване на булката на турска сватба © Неджмие Мехмедова- Димитрова

Разкажи ни за някой твой любим турски ритуал или празник. Аз винаги съм искала да присъствам на къносване на булката, но винаги точно в този момент се случваше нещо и не успявах да го изгледам до край. Последния път на дъщеря ми ѝ се доспа точно в този момент. Това е ритуал, който е изключително почитан при турците. Сигурна съм, че много от хората не знаят съществения смисъл на ритуала, но го правят като традиционна част от сватбата.

Ритуалът започва като една обикновена малка сватба. В началото булката е облечена с официална рокля, гостите се забавляват и ритуалът по принцип трябва да се извърши към полунощ. Ритуалът е символ на това, че девойката напуска бащината къща и никога повече няма да се върне там при същите обстоятелства. В бащината къща е била гледана, глезена, не са я натоварвали с нищо и се счита, живяла е спокойно. А сега в бъдещата си къща, където ще отиде, я чакат трудни дни, дни, пълни с нови тревоги и изпитания- ще прислугва на мъжа си, на родителите му, ще отгледа деца, ще върши домакинска работа. И този ритуал символизира жертвоприношение. Нещо като все едно дъщерята отива от рая в ада.

Естествено, това са били едновремешните разбирания, тъй като ритуалът съществува от дълбока древност, а днес се изпълнява като традиция и защото е много колоритен. Също така ритуалът цели сближаване на младата двойка и сплотяване на бъдещото семейство, той е като предвестник на семейно щастие и хармония. Подготовката за ритуала се прави от семейството на девойката, но семейството на бъдещия младоженец купува къната.

Вечерта започва на фона на бавна и тъжна музика, която по принцип трябва да изпълняват млади момичета, които извеждат булката от дома ц. Бъдещата булка е облечена в носия, а лицето ѝ е покрито с червена кърпа с пайети и дантелки. Гостите образуват кръг, а по средата се води девойката. Също така там, където ще е булката, се поставят и свещи, които да горят по време на ритуала. Пеят се през цялото време тъжни песни, като се цели булката да бъде разплакана. Когато започне къносването, започват да се наричат молитви за здравето на бъдещото семейство. В ръцете на булката се поставя къна и златна пара за здраве и ръцете ѝ се пъхат в ръкавички. На всички гости се раздават малки пакетчета с къна. След това се открива лицето на булката и се продължава със забавата.

Хиляди пъти, дори и в училище,
се сблъсквах с дискриминацията
в България

На какъв език говориш на дъщеря си? Държиш ли тя да се научи да говори на български и турски? Аз говоря с дъщеря си на български език. Никога не съм ѝ говорила на турски. Ако някой ден, като порасне, реши, може да го научи. Както в момента с лекота учи английския език, така след време, ако реши, ще научи и турския.

А как беше при теб като малка? На какъв език се говореше вкъщи?Ти също ли си израснала с два езика? Като малка ми се насаждаше постоянно,че съм туркиня. У дома се говореше на турски и се гледаше предимно турска телевизия. Но навън, на училище, естествено, се говореше на български. Аз дори си спомням, че постоянно казвах на майка си навън да не говори на турски.

Сблъсквала ли си се с дискриминация тук или в България? Тук все още не съм. Но в България – ДА! Хиляди пъти, дори и в училище! Точно затова казвах на майка си да не говори на турски, но нали името ми е турско, хората пак разбираха. Винаги много съм се притеснявала от това и като се запознаех с някого, не си казвах името. Представях се като Надя (такова е било името ми по време на комунизма, до 1989 година, когато турците са били с български имена).

За финал, виждаш ли бъдещето на семейството ти в Англия? Как си представяш живота ви след 5-10 години? Засега не мислим да се прибираме в България. Тук се опитваме да се устроим и искрено се надявам да успеем. Животът тук си го представям – с още 1-2 деца, да направим някаква стъпка към закупуване на жилище и естествено, да имаме щастливо и голямо семейство.

Очаквайте продължението на интервюто в следващия брой на списание “Амбиция”

Лого на списание