Александър Язов Матрицата - интервю с дрифт състезателя
списание Амбиция
TITLE TITLE
Автор:
Оги Начев

Подкаст:
Слушай интервюто


Брой 1 – октомври 2015

Александър Язов – Матрицата

Роден: 11.10.1981
Дисциплина: Дрифт
Автомобил: Автомобилът е подготвен в България с огромно внимание към детайлите и специфичните изисквания на този спорт. Претърпял е няколко еволюции. Базовият автомобил е BMW Е30 320i 1988г, но от него са останали само 1-2 детайла, които не са променени… (виж още характеристики)
Дрифт София
Купето е изцяло подсилено чрез технологията „seam welding”. Този тип подсилване е типично за рали автомобилите и придава неимоверна здравина на купето откъм усукване – буквално на всеки 2 сантиметра се заваряват отново на ръка всички основни снадки и панели, след това купето получава допълнителна усилка с предпазна клетка /Rollcage/ по изискванията на FIA. Предпазната клетка е с двойна функция, освен че придава здравина на купето, е и елемент за сигурност, който пази пилота при катастрофа.

Автомобилът разполага с първата по рода си модификация за този спорт в България на торпедната стена /firewall/, позволяваща V8 мотора да бъде преместен 20 см навътре към центъра на автомобила, което придава изключителни характеристики на целия автомобил от подобрения център на тежестта.

Двигателят е BMW V8 4400куб см. и след допълнителните подобрения, и компресор Rotrex C38/92 мощността му е повишена на 500кс и над 600 Нютон метра въртящ момент. Автомобилът е със задно предаване, което става посредством усилена 6 степенна механична трансмисия, спортен съединител, олекотен кардан и специален диференциал с 75% блокаж /шпер/, който е разработка на Алекс. Окачването е марка XYZ Super Sport, напълно регулируемо по-височина и 36 степени на твърдост с допълнително модифицирани пружини, нужни за нивото на дрифта и подходящи за дрифт трасета.

Подобрени спирачки: Предни – 308мм с 4-бутални апарати Brembo;Задни – 294мм с алуминиеви еднобутални апарати. Колата има допълнителен комплект спирачни апарати отзад, които се управляват от ръчната спирачка вътре в купето.

Направено е цялостно олекотяване на автомобила, като са използвани авангардни решения, уникални във визията и технологията. Това отново подобрява и сваля центъра на тежестта на шасито. Колата използва разновидност на боди кит тип М3, който обаче е доста по-широк от стандартния и автомобилът от 1.6 м стъпка е пораснал настрани до завидните 1.94, което отново е пак в търсене на по-добрия баланс , на по-ниския център на тежестта. Теглото на автомобила е понижено до 1070кг.

Автомобилът разполага със специална система за завиване -Wisefab, позволяваща ъгъл на завиване над 65 градуса /стандартен автомобил завива около 30 градуса/ Колата използва гуми Falken Azenis FK453 215/40 R17 отпред и 255/40 R17 отзад, като средния живот на чифт гуми е около 4 обиколки.

BMW V8

Всички сме виждали онези момчета, които хвърчат със сто и нещо, дърпат ръчната спирачка в последния момент преди завоя и карат колите си да се движат по абсолютно неестествен начин- с вратите настрани. Естествено говорим за дрифт, а най-точно казано дрифтът е контролирано пързаляне. Както се досещате, колите са направени специално за това, като започнем от окачването, минем през двигателя, скоростната кутия, ръчната спирачка, клетката и т.н. Не за спецификата на спорта ще говорим днес обаче, а за един истински български дрифт пилот, прекарал буквално целият си съзнателен живот в и около колата. С огромно уважение, за първия брой на списание “Амбиция”, искам да ви представя Александър Язов- Матрицата. Един човек, към който можем да изпитваме основно респект, да се възхищаваме и да даваме за пример. Пример за това, че когато човек иска да постигне нещо истински, няма сила, която да го спре. Именно с този Александър седнахме един прохладен следобед навръх националния празник на България, за да поговорим.

Може би ще се зачудите за интересния прякор на Алекс, а именно Матрицата. Всъщност историята е много интересна и предполагам, че няма нищо общо с това, което си мислите. Алекс не е участвал в Матрицата и не е бил съюзник на Нео или Морфей. Така започна нашият разговор.

Оги Начев за Амбиция:
Алекс, искам да те питам нещо, ама съвсем сериозно. Защо, да му се невиди, ти викат Матрицата?


Александър Язов-Матрицата:
Ха-ха, ами истината е много проста. Аз всъщност се занимавам с компютри и в един момент реших да започна да произвеждам къстъм кутии за компютри, модифицирани с осветление и всичко, което се сетиш. И така най-известната от тях кръстих „Матрицата”. От там дойде и моят прякор…
Разбира се, всяко едно начинание си има своето начало. При големите то винаги е много интересно…
Алекс Язов
Добре, няма как да не те попитам как започна всичко при теб.

Няма как да скрия, че и преди съм чувал този въпрос. (С лека усмивка, Алекс започна да разказва.) Ами как започна всичко… Като цяло винаги съм харесвал автомобилите и винаги съм обичал да бъда между тях. Като по-малък исках да стана автомобилен дизайнер. Подадох дори документи за “art college of design” в Сан Франциско, че и на всичкото отгоре ме приеха, но бюджетът беше феноменален и не успяхме да се справим. Дори и да бях взел стипендия, трябваше да си платя първата година, което си беше тегаво… Другото беше, че тогава и трудно даваха визи, дори отказаха на сестра ми (Алекс се смее) – не сме терористи…
Състезание дрифт
Дълга брада имаше ли тогава?

Ха-ха, не! Аз не съм от страната на джихадистите, от ирландските съм… (през смях)

Ха-ха-ха, и аз съм рижав , можем да си направим отбор…. Значи не е причината терористичната ти брада?

Ха-ха, да! След като не стана това с колежа, малко се разочаровах, но продължих да харесвам толкова колите и класически започнах да се занимавам със семейната кола. Баща ми много ми помогна, проведе ми много методично обучение за връзката човек-кола. Не само това как да стана добър шофьор, но и за поведението ми на пътя. Накара ме да стана по-уравновесен, ако мога така да се изразя. Въпреки че и аз съм правил глупости. Но винаги съм си слагал някаква граница, която съм се старал да не прекрачвам.
Дрифт България
Разбира се, балансът е най-важен.

Да. Като цяло баща ми ме научи на това нещо. Ключовете вкъщи винаги са били на видно място. Никога не съм си позволявал да карам без книжка и такива работи. Дори когато си изкарах курсовете, се наложи да чакам 6 месеца, за да си взема документа и не си позволих и за миг да шофирам… По-натам, вече шофирайки, започнах да анализирам автомобила и поведението му. Съответно започнах с промените по него, както визуално, така и механично и започнах да го променям чисто инженерно. И така постепенно започнах да се занимавам с тази семейна кола, превърнах я в състезателен автомобил…


A тя каква всъщност е била?

ЛАДА.

Класика

Mоето семейство не е много заможно, а и за времето си това беше един автомобил среден клас. С него имаме толкова преживявания, че си стана част от семейството…
Мога да кажа,че това което адски много ме запали всъщност, е една манга за едно момче, което трябваше всяка вечер да кара тофу с колата си по един планински път. Съответно имаше драми с баща си, съсипваше тофуто, защото като дрифтеше и то се разкашкваше. Но в един момент така се срастна с колата си, че започна да я кара по един неописуемо красив начин… Много ми допадна, че цялата история наподобява моята, защото там баща му помага по индиректен начин. Понякога е строг, понякога вижда,че момчето се лута, не върви в правилната посока и по-скоро го подбутва по малките пътечки в гората, за да намери себе си и правилния път … Просто направих аналогия със себе си във филма. В интерес на истината, сериите продължават, излизат по-рядко, но аз ги гледам.
Много хора ме питат опасно ли е… Истината е, ако кажа че е опасно, ще излъжа, ако кажа, че не е опасно, пак ще излъжа. Но наистина на улицата е много по-опасно от колкото на една писта…

Абсолютно. Улицата е за придвижване, пистата е за състезание… Добре, как се сдоби с тази кола, с която си в момента?

Ами след като разбрах, че с Лада-та няма как да постигна кой знае какви резултати, си купих тази кола (BMW E30). Видях я на писта как се движи и така…


Това преди колко време?

Това трябва да е било 2008-ма година. И така инвестирах всички пари от продажбата на Лада-та в нея, теглих заеми, защото нямам богат татко, нямам гараж. И така малко по малко започнах да строя. Заварявали сме навън на студа на минус 20, вали сняг, слагаме найлони… абсолютен ъндърграунд. Обаче благодарение на Лада-та се научих да работя с материали, с машини, да знам какво трябва да направя, за да не допускам грешки. Защото грешките в моторспорта са скъпи, както морално, така и финансово и много често са фатални за автомобила и това те демотивира. Старая се да правя всичко стъпка по стъпка, защото това е много често срещана грешка при много от новите момчета навлизащи в спорта. Те се опитват да направят нещата накуп, а така не става… Човек като проектант, така да кажа, трябва да анализира къде е проблема и да се справи с него. Такъв е правилният път за мен. Това е хубавото на автомобилния спорт, че той е една постоянна еволюция. И на мен това ми харесва като предизвикателство. Карането е нещо съвсем отделно. Така от 2008 до днес автомобилът претърпя адски много модификации. От най-малкия детайл до най-големия. Както се досещаш, когато започнах да правя колата, нямаше толкова информация и всичко беше много по-трудно. Гледах снимки, видеа… Направих нещо, което много малко пилоти правят. На всяка тренировка водех човек, за да ме снима и след това си анализирах грешките или виждах къде трябва да има подобрения… Но всичко трябва да се прави стъпка по стъпка. Защото иначе се изгубваш по пътя.

Много често казвам, че дрифтът е продължение на шофирането, не е първа техника на шофирането. Ако не знаеш траекторията на завоя, спиране, съответно не знаеш как се балансира автомобила с газта и спирачката, много трудно ще навлезеш в дрифта. Не че няма да се справиш. Просто ще мине много повече време. За това съветвам хората да си правят автомобили, но преди да започнат да се занимават с дрифт, да свикнат с тях. Да ги карат дори чисто на пистата, ако трябва в Тайм Атак, но просто да свикнат първо с него. Да се срастнат. Да станат едно.
кола за дрифт
За мен удоволствието от състезанието не е да спечеля или да се кача на стълбичката, за мен самото състезание, самата борба е това, което ме кара да се занимавам с дрифт и ме кара да се чувствам жив.

Най-голямата ми победа е, че през всичките тези години, аз не се отказах.

Друготo, от което изпитвам лично задоволство, е относно хората, които са ми гласували доверие, партньори, приятели. Работим от години с тях, а не както е типично за България- три дена иху и после тихо. На много врати съм чукал и те не са се отваряли именно заради несериозни хора, които са дали лош пример. За мен е по-важно какво ще получи човекът, който инвестира в мен и в моите идеи…
King of Europe
Разкажи ми малко за европейските си титли…

King of Europe е най-старият и сериозен шампионат, който се развива в Европа. Като регламент винаги сме се опитвали да го наподобяваме. Съответно това беше и естествената стъпка за мен. През 2013 –та направиха един кръг в България. Разбира се, участвах в него. На него станах втори. След това отидох в Хърватска. Там станах първи, а след това спечелих и този в Унгария. Правилото е такова, че в последните кръгове точките се удвояват и интригата, и самото състезание стават много сериозни, но така и през 2013-та и 2014-та спечелих последните кръгове. Трябва да подходиш много стратегически и да разбереш за себе си кога как да караш спрямо ситуацията. Шампионът не се печели със скачане напред с главата или с геройство. Всичко се прави стъпка по стъпка. Мога да кажа, че спечелването на титлата ми от 2013-та е в резултат на това, което съм правил през 2012-та. Съответно титлата ми от 2014-та е заради това, което съм изчистил през 2013-та. Не съм пипал нищо по автомобила, по скоро се фокусирах върху това да бъда постоянен. Успяхме да покажем, че България е добра дестинация за дрифт и че вади добри пилоти. (Виж всички титли)

Аз бях принуден да карам в чужбина, за да имам база за сравнение. Сега, връщайки се България, се надявам да помагам на момчетата по някакъв начин.
AlexMa3x
Alexander Yazov
Алекс, кажи някакви заключителни думи за хората, които се занимават с дрифт или тепърва започват.

Не крия, че и аз съм карал по улицата. Смятам, че уличният дрифт не трябва да умира, но нещата трябва да са много по-умерени и да не се стига до опасни ситуации. В момента, в който стъпих на пистата, започнах да се развивам и като пилот, и да развивам автомобила като един инструмент. Защото автомобилът е един инструмент. Той може да бъде и оръжие, а може да бъде инструмент, който те кара да се развиеш. Да станеш по-добър, по-добър човек. Може да ти даде цел в живота. Днес сме състезатели, утре може да инструктираме начинаещи пилоти. Искам хората да се опитат да карат на писта. Боксовете ни никога не са били затворени, а напротив. Никога не сме бягали от това, което сме. Момчета, които са израснали, карайки на улицата, стъпили на пистата са постигнали нещо с автомобила. Това е моето послание. Стъпка по стъпка, да има граница с това, което се случва на улицата, да се анализира както автомобила ,така и пилотирането и съответно да се опитат да карат автомобила на писта. Там е тръпката.
Всичко свързано с Александър Язов-Матрицата:

Слушайте запис на това интервю

Александър Язов-Матрицата в Facebook

Александър Язов-Матрицата в Youtube
Избори 2017 в чужбина
Избори 2017 в чужбина