Тракийска низина, България
Захарни Заводи Горна Оряховица
На ръба на скала
харесвам страницата

Валя Кънчева: Да прекосиш Англия пеша на 60+ години

Ще ви представя една жена, която смело може да заяви, че е прекосила пеша Англия. Това интервю е в навечерието на нейния 63-ти рожден ден. Тя е от две години пенсионер, но само на документи. Днес тя казва, че се чувства истински свободен човек с неограничено време за своите внуци, за хобитата си, за пътешествия. За нея движението е лекарство против стрес, депресия, умора от умствен труд.

 

Движението сред природата я зарежда с енергия и според нея рестартира тялото и ума. Може да има предизвикателства, трудности и опасности, но пътешествията я срещат с нови хора, култура и история. Това е време за създаване на нови приятелства, докосване до непознатото, време за размисли и самоосъзнаване, време за нови надежди. Радостта от постигането на целта я кара да се чувства жива и я стимулира по пътя напред.

Като човек с търсещ изследователски и борбен дух, Валя предприема сама едно неизвестно за България пътешествие в Англия Coast to Coast (Бряг до Бряг).

Пътят „Бряг до Бряг”

coast to coast

Какво представлява пътя Coast to Coast (Бряг до Бряг)?

Coast to Coast walk или С2С е популярен дълъг пешеходен маршрут в Северна Англия – започва от Ирландско море, от малкото градче Сент Бийс (St.Bees) в област Камбрия, преминава през три национални парка: Езерния край (The Lake District National Park), Йоркширските долини (The Yorkshire Dales National Park) и Северни Йоркширски мочурища (Nort York Moors), за да завършви на брега на Северно море в градчето Робин Худс Бей (Robin Hood’s Bay).

 
Маршрутът е подробно описан от Алфред Уейрайт през 1973 година, дължината му е 192 мили или 307 км. Първия ден си потапяш краката в Ирландско море, точно срещу големия остров Ман, слагаш камъче в раницата си и ако не го загубиш по пътя, последния ден го хвърляш във водите на Северно море. Пътешествието между двата бряга не е като разходка в парка – изкачваш хълмове и върхове, спускаш се в долини, обхождаш огромни езера, прекосяваш пасища и ливади, газиш през мочурливи полета… но живописните гледки около теб са като от картички – много зеленина, простор, спокойствие, кротко пасящи овце, крави, коне, безкрайни полета с каменни огради… вълшебни пасторални картини.

 

Поляна рапица
Група Туристи

Как разбра за този път?

Казват, че няма нищо случайно в това, което ти се случва. От няколко години събирам информация за маршрута Камино в Испания, имам в библиотеката си освен известните на всички книги за този маршрут и няколко такива с лични откровения за Пътя; станах член на една група във Фейсбук и… малко или много мечтаех един ден да събера смелост и да го извървя, а това са 800 км пеша. Случи се така, че някой попита в групата дали някой е чувал нещо за маршрута Coast to Coast. Полюбопитствах, започнах да чета много по темата и след около месец вече бях сигурна, че искам да го извървя. Казах си, ако измина пеша тези 300 км в Англия, значи ще мога някой ден да извървя и 800 км. Освен това намерих и туристическа компания, която обстойно описваше маршрута, предлагаше различни варианти, чрез нея предварително си разпределих дължината в км за всеки ден и запазих места за нощувки в съответните населени места. Предлагаха и услуга за пренасяне на големия багаж всеки ден с тяхна кола, а аз носих на гърба си само раница с необходимите неща за през деня – храна, резервни дрехи, документи.

Опасностите по пътя

Какви опасности крие пътя?

Опасности може да има навсякъде. Предварително се снабдих с една книга-пътеводител за маршрута с подробни карти, описания, съвети. Бях подготвена теоретично, но действителността е друго нещо.

Опасностите идват от там, че ако си прекалено самонадеян и не следваш знаците по пътя и ориентирите, може да се отклониш. Имах дни, в които вървях сама, срещах и други хора, но след размяна на няколко реплики, всеки продължаваше сам. Един ден изкачих една височина, може би за около час, и следваше едно дълго спускане, около 2 часа в една долина, която се беше разстала като на длан пред мен. Горе се оказа място между върховете, беше като една въздушна фуния и духаше страхотно силен вятър. Предимство беше, че вятърът беше откъм гърба ми, но на места се наложи да прикляквам и да се скривам зад скалите, за да не падна. Насреща ми обаче идваха други туристи и това ми даваше кураж…

Опасни се оказаха мочурливите места, имаше случаи, когато съм затъвала до глезените, но по тези места винаги вървях с други туристи, оглеждах се, ослушвах се… Бях проучила предварително дали има диви животни по тези места – не, само в последния участък се споменаваше за отровни змии, пепелянки, колкото и странно да звучи това за северна страна като Англия. И наистина видях две, но бяха смачкани на пътя… Най-честите ми срещи бяха с кротко пасящите стада от овце с техните малки агънца, свободни коне, крави. Даже и едно куче не видях, затова пък зайци прибягваха и много фазани се криеха в храстите. Странното за мен бе и фактът, че не видях овчари, а овцете сякаш сами се грижеха за себе си, заобиколени от каменни огради и много зеленина.

Място за алпинисти

Сама жена по пътя

Ти си тръгнала сама. Това е било смело решение от твоя страна.

Да, така е, тръгнах сама умишлено. От една страна маршрутът е в Англия и аз отделих за това приключение 2 седмици, от друга страна си поставих някои цели:

– На първо място споделям мнението, че пътешествието може да помогне на човек да намери себе си. На всяка възраст човек трябва да се оглежда в себе си и наоколо, както се казва да сверява часовника си и да не се оставя на течението и рутината. За мен беше дошъл такъв момент. Никога не съм се занимавала активно със спорт, но имах нужда да активирам тялото и ума си по различен начин. Направих рестарт на физическите си възможности и на психическата си издръжливост.

– Английският ми език не е на добро ниво и това е втората причина да извървя пътя. Исках да докажа, че независимо от езиковата бариера, може да се общува с хората. Срещнах много мили и сърдечни хора, както англичани, така и от други страни. Оказа се, че този маршрут е много популярен в САЩ, Нова Зеландия, Австралия, Норвегия и др. страни. Имах случаи, когато ме напътстваха и придружаваха други туристи, имахме много общи и интересни преживявания. За много от тях аз бях първата българка, с която се запознават. Срещнах и семейство, което 3-4 пъти вече почива през зимата в Банско, една художничка, която харесва нашето море, един шофьор, който е бил в Слънчев бряг преди 15 години…

– И не на последно място, твърдя, че човек трябва да е свободен в избора си и да следва мечтите си. Мечтаех за пътешествие, различно от общоприетите, подготвих се и го осъществих. Видях забележителни места, пропити с история и култура, докоснах се до природа, която се пази и съхранява. След 2 седмици и 300 км пеша се почувствах заредена с физическа енергия и осъзната мъдрост.

Подготовка за 307 км поход

Каква физическа подготовка и екипировка са нужни?

Като човек, който не е влизал във фитнес зала, аз нямах такава подготовка. Подготвях се най-вече психически, правех леки преходи от по 6-8 км сама двеседмици преди заминаването ми.

Екипировката е много важна. Предвид изненадите на английското време, се снабдих с водонепропускливи дрехи, туристически обувки, раница, щеки (препоръчвам даже две, защото те са ти още две ръце, особено по каменистите и мочурливи места, изкачванията и спусканията).

порта врата в поле
поход великобритания

През какви местности се минава?

Всеки ден беше различен. Изминавах средно по 20 – 25 км на ден, като теренът беше разнообразен и многолик даже в течение на деня. Докоснах се до изключителната красота на стръмния морски бряг, от височинните места видях красиви панорамни гледки, спусках се и в мочурливи долини, преминавах през гористи местности, наслаждавах се на бързи планински ручеи и водопади, изкачвах се по голи хълмове, обикалях с часове огромни езера…

Да ти пожелаят „Приятно загубване!”

Разкажи ни за най-трудния и най-комичния момент от пътешествието ти.

Няма да скрия, че трудности имаше много. Още на втория ден след 11 часов тежък преход ми мина мисълта да се откажа и да се върна. Но.. утрото е по-мъдро от вечерта. Размислих, събрах сили и позитивизъм и продължих. За две седмици преживях много като емоции и имах много и различни ситуации. Имах време да размишлявам и да вземам правилните решения, вслушвах се във вътрешния си глас. Случваше се да се доверявам на хора, които срещах за първи път и надали ще срещна отново, но имаше и случаи, когато и на мен ми се доверяваха.

Комични моменти също имаше. Вземайки си баня с вана, наводних една викторианска къща, в която бях отседнала.

Докоснах се до неподправения английски хумор. На въпрос към местен жител дали това е правилната посока, по която вървя, той се засмя, каза ми, че сигурно това е пътят, и ми пожела приятно загубване!

А имаше ли странни и необясними случки, както разказват хора, преминали Камино?

По принцип съм човек реалист, зодия козирог или както казват, здраво стъпил на земята. Но… още първия ден, пристигайки късния следобед в малкото морско градче Сент Бийс, отивам на брега на Ирландко море. Имаше огромен за моите представи отлив, отсреща в далечината – остров Ман, най-големият остров между Великобритания и Ирландия, свободна безмитна зона; редица от вятърни двигатели навътре в морето… И вдигайки поглед нагоре, виждам две жълто-оранжеви сияния в небето, виждам зад облаците две слънца. Сигурно има някакво обяснение за това природно явление, но за мен беше като знак, че тръгвам на следващия ден сама по този нелек маршрут и че ще се справя, ако сетивата ми са отворени за съзерцаване.

Случи се на няколко пъти да попадам в безисходица – няма пътека, нещо се е объркало и… точно тогава или се появяват други туристи, или забелязвам някакъв знак наоколо за правилната посока.

Не мога да не ти задам и въпроса за прословутото английско време. Валя ли те много дъжд?

Направих своя преход от 28 април до 12 май 2018 г. Според справочника това е време с най-малко валежи в този район. Имах изключителен късмет в това отношение – благоприятно време през целия преход: без дъжд, изключвайки лек ръмеж два-три пъти, често слънчево и температури между 12 и 25градуса. Имаше и мъгливи утрини, и студен бурен вятър, когато освен шапка, вдигах и качулката на якето, слагах ръкавици, но имаше и толкова много слънце, че ползвах слънцезащитен крем. Имах от всичко по малко. При добра екипировка и нагласа времето не е проблем.

Благотворителната кауза на Валя

финал на поход

Когато човек предприема подобно пътешествие, често го прави за някаква благотворителна кауза. Ти имаше ли такава?

Прочетох някъде, че много хора предприемат пътешествия с някаква кауза. Поинтересувах се как да го направя и след дълго обмисляне, реших, че искам да дам добър пример на внуците си. Каузата ми беше да събера средства за училището, където те учат – навсякъде по света училищата имат нужда и приемат средства под различна форма. Всеки ден публикувах снимки докъде съм стигнала, успях да събера добра сума за училището, която ще се ползва за различни инициативи там.

А сега накъде? Плануваш ли следващо пътешествие?

Приключението и магическото в този свят си го правим ние. На мен пътешествията ми помагат да намирам себе си. Досегът с уникалността на природата ме карат да се чувствам жива.

По този повод ще споделя сегашните мои занимания.

Членувам в сдружението „Ruse Go- спорт и движение на открито“. Участвам в организирането на походи през почивните дни в близките околности. Виждам блясъка в очите на хората след еднодневен преход и това ме прави щастлива.

За финал, какво е твоето пожелание към читателите на списание „Амбиция“

„Не съзерцавайте, а действайте!“

Читателите, които биха искали да научат повече за пътя Coast to Coast, как биха могли да се свържат с теб?

Имам фейсбук профил: Valya Kancheva

Интервюто с Валя Кънчева взе Юлия Джарвис, автор в сп. „Амбиция“ през декември 2018 г.

 

Абонирайте се в Facebook групата ни за да не изпускате нашите интервюта.

Хареса ли ти тази статия от списание "Амбиция"?

Целта ни е да те мотивираме и вдъхновим чрез интервюта на българи от цял свят.

Ако решиш да ни подрепиш финансово, ти предлагаме да купиш книгата ни "Вдъхновяващи истории на успели българи", където сме събрали петдесет от най-добрите ни събеседници.

Повече за книгата

Лого на списание